“Слепоглед” произведе в мен такива усещания, каквито никоя книга до сега не беше правила. Тя ме заведе на едно неочаквано пътешествие не в Космоса, а в пространство, което се смята за абсолютният връх в развитието на човешката идентичност - съзнанието.
Бих казал съвсем честно, че тук науката се подигра с мен - не бях подготвен за подобна бомбардировка. Трудна за разгадаване книга но мощно провеждаща електрически сигнали в мозъка.
Хареса ми почти всичко, като се започне от странния и преработен до неузнаваемост екипаж на “Тезей”, който всячески се опитва да докаже, че е достигнал до някакъв имагинерен връх в еволюционното си развитие, но е изненадан от именно тази ограничаваща човечност, която му пречи да разпознае чуждия разум. Погризах малко нокти, когато разбрах, че някакъв си вампир се е заел да командва цялата менажерия и доволно въздъхнах, когато не се оказа от онези преекспонирани герои, които преследват българското момиче и го карат да въздъхва отнесено при вида на издължени кучешки зъби. Хареса ми решението на автора да замени библейския Рай с виртуален такъв и изобщо да обоснове научно всяка една своя идея до степен, която да ме накара да настръхвам, че изобщо е възможно да се живее в такъв свят.
Харесах извънземните и дори ми станаха симпатични със своята нелогичност и неестественост. Очакването да се развихрят във всеки момент, ме държа в напрежение до края на книгата. Доволен съм и очаквам още преведени книги от Уотс.
Бих казал съвсем честно, че тук науката се подигра с мен - не бях подготвен за подобна бомбардировка. Трудна за разгадаване книга но мощно провеждаща електрически сигнали в мозъка.
Хареса ми почти всичко, като се започне от странния и преработен до неузнаваемост екипаж на “Тезей”, който всячески се опитва да докаже, че е достигнал до някакъв имагинерен връх в еволюционното си развитие, но е изненадан от именно тази ограничаваща човечност, която му пречи да разпознае чуждия разум. Погризах малко нокти, когато разбрах, че някакъв си вампир се е заел да командва цялата менажерия и доволно въздъхнах, когато не се оказа от онези преекспонирани герои, които преследват българското момиче и го карат да въздъхва отнесено при вида на издължени кучешки зъби. Хареса ми решението на автора да замени библейския Рай с виртуален такъв и изобщо да обоснове научно всяка една своя идея до степен, която да ме накара да настръхвам, че изобщо е възможно да се живее в такъв свят.
Харесах извънземните и дори ми станаха симпатични със своята нелогичност и неестественост. Очакването да се развихрят във всеки момент, ме държа в напрежение до края на книгата. Доволен съм и очаквам още преведени книги от Уотс.
това е НАЙ-претенциозната и тъпа книга, която съм чел през живота си
ОтговорИзтриванеАми подбирайте си такива, които на вас ще се харесат. Книги много.
Изтриване