вторник, 18 март 2014 г.

"СЕНКИТЕ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ПРАДЕДИ" НА КАРЛ СЕЙГЪН, АН ДРУЯН

Корените на човешкия вид


   Оставете учебниците от които сте учили настрана, настанете се удобно и си оставете няколко часа, през които да се насладите на еволюцията на човешкия вид. Не, няколко часа няма да ви стигнат - освободете се от всичко за седмица-две, изолирайте се от света, който виждате през прозореца, напуснете планетата ако трябва, защото пътешествието е неземно, т.е. не е свързано с илюзиите, с които човекът се е оградил. В тази книга няма рамки, тя е покълнала от същината на еволюцията и ни води към същината на нещата. Това е урок по живот на планетата Земя, но не как да придобиете имущество и пари, а как да разпознаете себе си като еволюционен продукт - еволюцията продава и купува по-добре от нас. Пригответе се за собствената си генетична история.

   Сейгън и Друян задават правилните въпроси, на които искат отговор и от нас - читателите.

   Никой в училище не ми е рисувал по-пълна картина на човешкото съществуване; никой не ми е предоставял толкова факти и изследвания на едно място; никой не ме е убеждавал толкова ефективно във вижданията си.

   Чрез всяка една дума се търси отговор на важен въпрос: По-съзнателни ли сме от другите живи същества? Програмирани ли сме от гените си? ...

   От страниците блика и здравословен хумор, който създава приятни емоции и поддържа интереса към многобройните препратки от древността до съвремието. Тук си подават ръка биологията, физиката, химията, психологията, еволюцията и много други науки. Авторите са разгърнали удивително количество насоки, които водят до още повече варианти и възможности в развитието на човека като вид и всичко е поднесено на разбираем, но не опростен език.

   Един от любопитните въпроси, разглеждани в книгата е от какво сме изградени? В миналото сме интегрирали в нас много организми, които са били самостоятелни, но впоследствие са намерили среда за обитаване в тялото ни.


   И накрая няколко думи за Просветлените. Ако еволюцията предполага и наличието на Бог, то нашият Бог е далечното бъдещо Аз, към което се стремим. Ние чувстваме слабостта на телата си, а ни се иска да сме богоподобни (...по образ и подобие Божие). Телата ни продължават да еволюират и да "търсят" възможности да бъдат по-адаптивни към постоянно променящата се среда и борбата с другите организми. Вие, Просветлени, продължавате да вървите след прогнилото въженце на религията, която със старите си опърпани дрехи отдавна е излязла от мода. Така наречените Божи заповеди са просто елемент на културното ни развитие и придатък на еволюцията, която е проектирала мозъка ни. Те са просто начин да се запазим като вид. И не забравяйте, че природата може и без нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар