вторник, 25 март 2014 г.

"ВСИЧКО Е СЪДБОВНО. 14 МИСТЕРИИ" НА СТИВЪН КИНГ

...или 7-8 мистерии и пълнеж


     Стивън Кинг дълбае в душите на героите си. Разказите му са откъси от една действителност, в която той се е заровил още в първите си произведения. Не ми харесаха всички истории в тази книга, но това е в реда на нещата, защото издателите му отдавна са престанали да подбират, сигурни, че читателите му ще оценят всичко, което той напише по навик. В самата книга е споменато, че издателите му са публикували разказ, който и самият Кинг не харесва!!! Но да оставим неволите им за последните редове.

   Реших да разгледам всеки разказ поотделно, въпреки бройката, което ще правя и при други случаи, защото не са еднотипни; има и такива, които според мен дори не са мистерии.

    "Зала за аутопсии номер четири". Борсов посредник попада в залата за аутопсии след инцидент на игрището за голф. Проблемът е, че не е умрял още. Този разказ е без претенции за особена оригиналност, но е забавен откъм диалози.

   "Човекът с черния костюм" е за разказа на деветдесетгодишен старец и историята му за срещата със Сатаната, когато е бил на девет. Самият Кинг не изпитал никакво удоволствие, докато го е писал. Аз го прочетох с удоволствие, без да търся скрити послания и поуки, както трябва да направите и вие, ако ви попадне.

   "Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето" е странен разказ, в който Алфи прави ретроспекция на колекцията си от надписи от обществени тоалетни, докато обмисля самоубийство. Стивън Кинг също колекционирал такива и този разказ се родил поради тази причина. Алфи е готин, а разказът - блед.

   "Смъртта на Джак Хамилтън" изобщо не прилича на мистерия. Действието се развива през 30-те години на 20-ти век, когато е върлувала бандата на Джон Дилинджър. Героите са действителни, а историята е смесица от измислица и факти. Ако ви е скучно в някой момент, може да се научите да ловите мухи с конец, както прави героят в разказа. Мястото на този разказ не е в този сборник - няма мистерия.

   "В стаята на смъртта" е доста добър. Темата за стаите за изтезания е разчовъркана, но винаги има потенциал за още. Смятам, че е лесно да се предположи какво може да се случи на американец, попаднал в Мексико с обвинения, които в повечето случаи са преувеличени. Стивън Кинг е създал сцена, изпълнена с подробности по свой стил.

   "Сестричките от Елурия" разказва за Роланд от Гилеад, който пристига в малко селище с кихащ кон пред умиране. Странното място населяват чудновати зелени същества, микроскопични лечители и прословутите сестрички, които някога са били медицински сестри. Историята ме увлече и изобщо не разбрах как съм стигнал до края. Грижливо описаните сцени ме накараха да се замисля дали да не се захвана с поредицата "Тъмната кула", в която Роланд е главен герой. Тази история заслужава похвали.

   "Всичко е съдбовно" разказва за разносвач на пици с интересни умения. Животът му е изпълнен с проблеми още от малък, но нещата се променят, когато разбира каква власт му дават символите, които рисува. Мухите го дразнят - той ги убива без дори да ги докосне; проблем със злобно куче - след три дни вече няма такъв проблем. Нещата стават сериозни, когато господин Шарптън му предлага работа, свързана с уменията му. Започват да умират хора. Добре разказана история.

   "Теорията на Ел Ти за домашните любимци" е дребна и незначителна история, в която основна роля играят куче и котка. Стивън Кинг се впечатлява от неща, които не винаги са интересни за читателите (може би само мен не ме задоволи). Въпреки всичко той умее да разказва и това не подлежи на съмнение.

   "Пътуващото зло се отправя на север" е забавен неангажиращ разказ за странна картина, която предава събития, случващи се в самия момент на извършването им. Получава средна оценка от мен.

   "Обяд в ресторант "Готам" поставя в напечена ситуация семейна двойка пред развод. На организирания обяд в ресторанта трябва да се подпишат документите, но нещата излизат от контрол, когато странен шемет - оберкелнерът, му избива чивията. Няма какво повече да се пише за този разказ, защото просто запълва пространство и не е достатъчно добър.

   "Онова чувство, което се изразява само на френски". Déjà vu - Адът е повторението.

   "1408" е класика откъдето и да се погледне. Зла сила, обитаваща стая в хотел и един писател, който посещава подобни места, за да пише за тях. Останалото е мистерия, която разкъсва реалността, за да сее смърт. Хубав разказ.

   "Да се возиш на вагончето на смъртта" ни понася по пътищата към смъртта, която очаква всеки един от нас. Понякога играе не по правилата и единственото спасение е здравия разум. Тук навлизаме в дълбочина, която страшно ми допада. Заслужава си.

   "Петачето, което носи късмет" е къс разказ за мечтания късмет, който спохожда понякога тези, които отчаяно се нуждаят от него.


   Стивън Кинг умее да пише разкази, но основното при него е "Какво ще стане ако...", което понякога подвежда. Държим да получим от него поредната порция магия, подправена с неповторимия му стил. Идеята идва, но когато е бледа и ѝ е необходимо освежаване, Кинг явно не държи на това. Струва ми се, че пише някои истории само за себе си, а издателите събират де що намерят около него (смятам, че му ровят и в хладилника) и със задоволство се бъркат за чековата книжка.

   На някои разкази не им е мястото в тази книга, но понеже няма как да ги отделя от останалите, просто ще забравя за тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар