"НОЩНИ ПРИКАЗКИ" НА ДЖОН КОНЪЛИ

Противоречиви разкази от Джон Конъли

   Разказите на Джон Конъли са доста по-различни от романите му и смело мога да кажа, че му е необходимо още, за да постигне нужната висота. Повечето истории сякаш не са разгърнати достатъчно, за да предизвикат онова очарование, ако мога да използвам тази дума, което се очаква от хорър. Необходимо е читателят да получи не само призраци, демони и чудовища, но и причината те да участват в действието. С някои от по-дългите разкази се е получило. Харесвам повече романите на Конъли, от които "Всяко мъртво нещо", "Дарк Холоу" и "Родени да убиват" заслужават адмирации. Имам доста за четене от Конъли.

   "Канцерогенният каубой" е история без начало. Бъди Карсън (всъщност не е Бъди Карсън) изниква от небитието, за да посее рак сред жителите на малко градче. Нещо и липсва на тази история, но тематиката в случая изисква да има мистерия. Номерът е да си представите хора, които страдат от рак. Не очаквах дълбокомислие  и не го получих, все пак този дълъг разказ е хорър и цели да ни ужаси. Не е висш пилотаж, но е сравнително добър.

   "Демонът на Петинджър". Църквата се бори със собствените си демони. Мина и замина, без да остави впечатление.

   "Горският цар". Горският цар е зъл дух, свързан с Дявола в германския фолклор. В различните митологии има много зли духове, които въздействат по подобен начин. Хареса ми.

   "Новата дъщеря". Самотен баща се грижи за двете си малки деца, докато един ден дъщеричката му е впримчена от зла сила. На този разказ му е необходимо още пространство.

   "Ритуал на костите". В реномираното мъжко училище "Монтагю" се случват ужасни неща. С дейното участие на преподавателите, се извършва ритуал по съживяване на древно същество. Има разделение на висша и нисша класа, което подсказва кои са жертвите на кървавия ритуал. Кратък разказ с неясна цел. 

   "Пещта" е къс разказ за мъж с престъпно минало, който се озовава в поредното градче, за да си намери работа, но намира само закъсняло възмездие от миналото. И този, както и други разкази в сборника, прилича на мимолетен отблясък от фантазиите на автора. 

   "Ъндърбърските вещици". В селцето Ъндърбъри се помни историята за три англичанки, обявени за вещици преди столетия и екзекутирането им. Три плочи извън гробището указват мястото на погребението им, както се е постъпвало със служещите на Сатаната. След жестокото убийство на Малкълм Тревърс, недолюбван от жителите на селцето, се провежда разследване, което поставя много въпроси относно убиеца му. Постепенно историята за вещиците става все по-актуална и инспектор Бърк навлиза в непознати води. Този разказ е чудесен пример как една история може да се разкаже добре, без да има много гнусни сцени и да се нарече хорър. Всичко е изплетено до съвършенство и ми беше приятно да прочета този отличен разказ.

  "Мастилената маймуна" е много приятен къс разказ и на моменти забавен - замаскиран хорър. Посредствен писател е пред срив, защото е загубил музата си. При поредната си безцелна разходка, вижда в един магазин мастилница с маймунка, която, според продавача, може да му донесе нужното вдъхновение. Вдъхновението го има, но цената е висока. Готин разказ.

   "Подвижни пясъци". В селцето Блек Сандс англиканската църква не вирее. Там се изпращат само неподготвени и отчаяни духовници, които попадат сред хора, незаинтересовани от божиите дела. Преподобният Роудс не изкарва дълго и умира по загадъчен начин. Следващият заема поста с намерението да се спогоди с жителите на селото. Ще се окаже ли поредната жертва? Този разказ няма претенции да бъде върховен.

   "Цирк "Калибан" . Уилям е момче, което никога не е ходило на цирк. За късмет конферансието на цирка му подарява три билета - за него и за родителите му. Денят на представлението е настъпил, но събитията не се развиват в желаната посока.

   "Дълбоко, тъмнозелено". При езерото Баал не се ходи, защото там витае смъртта. Хареса ми общата визия на разказа.

   "Госпожица Фрум, вампир". Едуард е привлечен от странната красота на госпожица Фрум и приема предложението да и помогне в прекопаването на градината ѝ. Подходът ѝ към младия мъж е колкото странен, толкова и очарователен. Не очаквах нещо особено, но разказът е един приятен soft-хорър.

   "Ноктюрно". Мъж губи в катастрофа жена си и един от синовете си. Трагедията го поставя на колене за известно време. В къщата, в която е настанен, демон посяга на невинни деца. Ред е на единствения му останал син. Кратък и не много съдържателен, но малкото думи оневиняват разказа, но не и автора.

   "Уейкфордската бездна". Клемънтс и Молтън са алпинисти и приятели от дълги години. Решението им да посетят поредната неизследвана пещера, се превръща в кошмар. Конъли можеше да се постарае повече. Разказът заслужава още десетина страници мистерия. Така не мога да го оценя.

   "Огледалното око" е история с Чарли Паркър, който е основен персонаж в голяма част от романите на Джон Конъли и явно е добавена в сборника, защото не е с размера на роман. Поредицата с Чарли Паркър е крими с хорър елементи. Героят е частен детектив, изгубил семейството си, убито от психопат, който е персонаж в първите романи за Паркър. В съвременните криминалета не може без герои, които да създават и по-забавна атмосфера. Това са хомосексуалните Луис и Ейнджъл, които са двойка в живота и дейни помощници на детектива. Историята е за психопат, който е отвличал и убивал деца преди време, но къщата, в която убива, продължава да живее в мислите на участниците. Тогава се появява снимка на неизвестно момиченце.

   "Брачна постеля". Мъж и жена. Клетви за вярност. Нейната смърт. Денят на сватбата. 

  "Среща на випуска". След срещата на випуска, Аскит се качва в автомобила и тръгва в тъмната дъждовна нощ. След изненадваща катастрофа, нещата придобиват зловещ характер.

  "Шилингфордският хан". Застрахователен агент отсяда в страноприемница за през нощта и там го посреща призрак.