„ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ“ НА ФРАНЧЕСКА ЛИЯ БЛОК

Пореден апокалипсис за тийнейджъри на фона на митичното пътешествие от „Одисея“

   Тази книга се появява във време, когато тийнейджърските антиутопии превземат все повече рафтове в книжарниците. Тя би могла да бъде една от многото и дори текстът на задната корица насочва именно към това. „Любов по време на глобално затопляне“ („Екслибрис“, 2015) обаче тръгва в съвсем друга посока и очертава сюжет, който може да се стори странен на читателите, незапознати с „Одисея“-та на Омир. Аз лично изобщо не очаквах подобно развитие на нещата и просто си разгръщах страниците, настроен за кървави битки и срещи със смели младежи. Тук самото заглавие подсказва, че нещата не стоят точно по този начин („Любов по време на холера“ беше първото, което ми хрумна). Но да продължим нататък. Тази книга е замислена като покана за младите да си припомнят какви събития протичат в Омировата „Одисея“. Апокалиптичната реалност няма много общо с пътуването на Одисей, но Франческа Лия Блок е решила да преплете събитията и да ни предостави една странна смесица от старогръцки митове и след земетръсна трагедия от съвременността. Опитът ѝ е противоречив по мое мнение, но е любопитен като изпълнение.

   Пен преживява апокалиптичен земетръс в Лос Анджелис, който срива всичко наоколо и сякаш променя самата действителност. Последното, което момичето вижда е приливната вълна от последвалото цунами, и изпада в безсъзнание. След като се събужда, тя е сама и изплашена. В спомените ѝ изникват противоречивите предсказания на баща ѝ за предстоящо бедствие. В мазето има куп консерви и вода, натрупани от таткото, които веднага влизат в употреба. Началото с нищо не подсказва какви чудеса ще последват. До появата на пеперудите. Самата Пен очаква някакво спасение, но то не идва. Скоро се появяват и мародерите с техните апетити за допълнително всяване на паника. И пътешествието към изчезналите без следа родители и приятели започва.

   По пътя си Пен среща Хекс, Ез и Аш – добронамерени, но странни момчета, всеки със своите особености. По някаква невероятна причина, те стават част от виденията на Пен, предизвиквайки недоумението ѝ. В спомените ѝ те са образи от собственото ѝ минало. Хекс носи със себе си екземпляр от „Одисея“ на Омир. С развитието на романа, древната поема се превръща в нещо като пътеводител и помага на героите да разберат случващото се с тях. Тук авторката съвсем преднамерено се опитва да запознае младите си читатели с произведението, пък може и да поискат да го прочетат. Няма лошо – „Одисея“ е част от литературните шедьоври на древността. 

   Споменаването на „Одисея“ тук хич не е случайно, защото Франческа Лия Блок съвсем преднамерено въвежда част от митичните ѝ герои в настоящата история. Появяват се клонирани еднооки великани, омайващи с песните си сирени и вещица, която е била холивудска звезда. Странните герои се включват в действието, без каквито и да е по-особени причини. Бих ви препоръчал да си припомните произведението на Омир, за да сте спокойни, когато започнат препратките към поемата. Лично аз направих точно това. Има, разбира се, цитирани някои стихове от нея, но цялостният поглед е от особена важност.

   Тук трябва да спомена и за прословутото глобално затопляне. В книгата то е преминало някаква психологическа граница, но връзка със земетресението не видях. Авторката се е постарала да внуши колко вредни за околната среда неща извършва човечеството. Друг коментар за това нямам.

   Интересно ми е какви други отзиви ще се появят за тази книга. Не мисля, че Лия Блок е написала нещо изумително, но в никакъв случай не е и за пренебрегване. Има някаква налудничавост в сюжета и всичко останало, която не мога да осмисля изцяло. А може би целта не е такава – да предизвика фурор или да се водят разгорещени дебати за качествата на подобна творба. Аз проследих с интерес приключенията на Пен и приятелите ѝ и продължавам напред.

Оценка от мен: 3.7 / 5

Още едно ревю:  Аз чета