„В ЯРКАТА ИМ СВЕТЛИНА“ НА ЙОРДАН ЖЕЛЯЗКОВ

Светлина от фентъзи свят. Йордан Желязков поема по пътя на фантазията

   Не ми попадат често ръкописи на книги, борещи се все още да видят бял свят на хартия. Борбата тук е на два фронта, защото авторът на тази книга има огромното желание да я види на англоезичния пазар (на 17.08.2015 г. това вече е факт – в Амазон: US и UK, електронно издание на английски език). Йордан Желязков се е заел с нелеката задача да сътвори от нищото един притегателен и чудодеен свят, изтъкан от боговете на небето и хората, населяващи земята. Този свят е обширен и пълен с изненади – самият Желязков не му е дал име, защото и героите му не намират смисъл в назоваването му. Той е подобен на Земята, но изместен далеч назад във времето, когато религията е свързана все още с природата. Самите богове са светилата на деня и нощта, а от началото на Историята са минали само 3000 години. „В Ярката им Светлина“ е написана увлекателно, със спокойно начало и постепенно развитие на събитията.

   Корсак Сухибряг е ветеран от войната, погубила над 5000 човешки живота. Той не може да се гордее със званието командир на армия, защото всички в град Сетен смятат, че е предател. Нещастието се подклажда и от смъртта на сина му, чиито гроб занимава постоянно неговото съзнание. Самата война е приключила безславно за него и сънародниците му. Враговете вече владеят града ръководят събитията в него. А Сетен е Свещения град – мирно и спокойно място, в което са добре дошли и приятели, и завоеватели. Цари политика за ненамеса (ако мога да се изразя малко по-съвременно). Корсак е изгубил уважението на другите и е принуден да работи като стражник – работа, уредена от жена му ни'Ета край местен храм. Самата ни'Ета никак не е доволна от събитията около семейството си – нейната омраза към чуждоземката Арти, приятелка на сина ѝ Круон, е явна и се проявява при всеки възможен момент. Нещата биха могли да продължат, без да се случва кой знае какво, докато Корсак не е привикан при нахалния и егоцентричен млад водач на завоевателите.

   Няма да се разпростирам надълго и нашироко, защото едва ли е правилно да пиша пространен преразказ. Цялостното ми впечатление е добро. Желязков умее да създава ярки образи и характери, и не натрапва на читателя излишни елементи, които биха направили от историята трудна за преглъщане тухла. След отпечатване книгата може би ще е с обем около 270 страници, което е напълно достатъчно да привлече много любители на фентъзито, предпочитащи да не се задълбават в огромни томове. Но Желязков смята да поостане по-дълго в света, който разработва и му пожелавам да го обогати с нови книги.

.....................................

   Както по-горе споменах, книгата се бори да пробие на англоезичния пазар. Преводът беше завършен успешно. Йордан Желязков събра необходимите средства в сайта за групово финансиране IndieGoGo. Самият Желязков поощри всеки, който му помогна в начинанието да сбъдне мечтата си, с различни подаръци.

   Романът е сред десетте финалиста в конкурса за фентъзи роман на издателство MBG.

   Повече за книгата, включително и откъс, може да прочетете на личния му сайт– yzfantasy. Интервю с него може да прочетете в Shadowdance. А самия него може да откриете на страницата му във фейсбук.

Оценка от мен: 3.9 / 5