Вербер разбулва хилядолетни мистерии
„Ние, боговете“ е на ръба на шегата - история като виц за древногръцките богове и тяхната свита причудливи създания. „Дъхът на боговете“ е като енциклопедия на световната история в паралелна реалност. „Загадката на боговете“ е смес от езотеризъм и научни хипотези, поставени в Многоизмерна Вселена. Въпросите са безбройни, отговорите - теории на осъзнатото и мистицизъм. Дали на всеки зададен въпрос може да дадем светкавичен отговор? Може, защото всеки от нас първоначално е „изгубен“, човекочастица, която търси най-подходящата вселена за себе си. Атеист ли е Вербер, политеист или хенотеист? А как се самоопределяме ние? „Цикълът на боговете“ е история за търсенето на загадки, навлизане дълбоко в загадките, които съществуват като такива, защото са сътворени именно с тази цел. Тук Вербер дава някакъв отговор, с който можем да живеем, да бъдем в мир със себе си. Изборът му ми харесва.
Финалът. Останали на дванайсет финалисти, готови да покажат силата си на богове. Микаел Пенсон е получил шанс да пробуди отново народа си - хората делфини на Земя-18. Богоубиецът продължава да безчинства, отнемайки любовта на Микаел, но вдъхвайки му силата, от която той най-много се нуждае - отмъщение. Целта на всички е да получат разрешение за среща с прословутата Деветка - богът на боговете, който управлява всичко съществуващо. И най-сетне има победител.
Работата е там, че не трябва да съм прекалено словоохотлив относно развитието, защото ще издам прекалено много. Пръстите ме сърбят да разкажа надълго и нашироко „Загадката на боговете“, но не е честно спрямо читателя.
Вербер среща един бог с „шахматните фигурки“, които той мести в божествената си игра. Земя-18 става негов дом. Любовта отново е намесена със своята странна притегателна сила. Създадена е нова компютърна Вселена, в която всеки обикновен човек може да стане бог.
Наред с езотериката, мистицизма, митологиите, религиите и науката, Вербер е поставил под нещата здрава основа - квантовата физика. Самата трилогия е опит да бъде събрано човешкото знание в познатата ни Теория на всичко. Краят е толкова необикновен, че нито атеист, нито религиозен ще останат напълно доволни. Но ако се вземе предвид необичайната трактовка на събитията, изложени от Вербер, най-доволен ще е самият читател.
Оценка от мен: 4.7 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар