сряда, 3 декември 2014 г.

„ДЪХЪТ НА БОГОВЕТЕ“ (КНИГА 2 ОТ „ЦИКЪЛЪТ НА БОГОВЕТЕ“) НА БЕРНАР ВЕРБЕР

Богове и империи в стил Вербер


   Рядко възхвалявам автори за тяхната ерудиция и интелигентност, но пък за Вербер със сигурност мога да твърдя, че вече е сред любимците ми. „Ние, боговете“ ме пренесе на едно доста високо ниво, което не бях достигал от месеци, а „Дъхът на боговете“ направо прескочи няколко граници. Втората книга е не само по-дълга, но и по-задълбочена. Вербер уверено дълбае философски на няколко фронта, ненаситен да покаже реалното положение, в което се намира човечеството.

   Боговете чираци намаляват с всяко изминало изпитание. Тяхната Земя-18 е на път да приюти първите империи, сътворявани с войни и жестокост от бившите племена. Народите, подпомогнати от боговете чираци, създават нови тактики за изтребление, за да се наложат над слабите и миролюбивите. На линия са отново Микаел Пенсон, Мерилин Монро, Фреди Майер, Мата Хари, Монголфие, Гюстав Ефел (Айфел), Едит Пиаф, Жозеф Прудон, Жорж Мелиес, Екзюпери и още много познайници от френската история. Те водят своите народи с мисълта да оцелеят още един ден и да спечелят божествената игра. Микаел Пенсон и неговите хора делфини поемат жестоките удари на съперниците войнолюбци, въпреки положителното им влияние сред другите народи в сферата на науката, културата и изкуството. Присвояването на идеи е просто тактически ход, носещ на победителите от битките престиж и по-предно място в листата на боговете наставници. С намаляването на бройката на боговете чираци, страхът от елиминиране става причина за раздори между участниците.

  Микаел воюва и на друг фронт. Красотата и притегателната сила на Афродита го поставя в незавидна позиция пред нея. Гатанката, поставена от богинята все още не е разгадана, а слуховете, които се носят за необичайното ѝ поведение, скоро може да придобият физически измерения. Наоколо продължава да броди и тайнствения богоубиец, решен да продължи с отнемането на животи, а на върха на планината тайнствените светлини са повод за нови пътувания към неизвестното. Въпросът тук е: кой стои на върха на пирамидата от богове?

   Вербер продължава да залага на своя специфичен лек хумор, чрез който древногръцката митология се сдобива с ироничен привкус. Страшно много ми допаднаха характерите на Олимпийските богове, наставници в своята роля, но и много интересни типажи, подпомагащи като цяло самата невероятна история. Техните почти делнични проблеми ме забавляват и настройват положително. Разбира се, не бива да се забравя и „Енциклопедията на относителното и абсолютното знание“, чрез която Вербер опресни доста знанията ми за митологиите и историята. Изненадах се и от факти, за които си нямах представа, че изобщо съществуват.

   Сега със сигурност мога да кажа, че тази книга не е толкова невинна и достъпна, колкото си мислех, преди да я започна. Митологиите по света не са лесна за възприемане материя, особено за тези, които нямат дори най-общи познания. Не оспорвам интелигентността на никой, но Вербер работи на няколко пласта и ще е добре да запретнете ръкави. Престрашилите се ги очаква една добре обмислена и запомняща се история. А аз продължавам със заключителната „Загадката на боговете“.

Оценка от мен: 4.7 / 5

 Още ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар