„ПРИЛИВ“ НА ДАНИЕЛ СУАРЕС

Скритата реалност на Суарес отнася като мощен прилив

   Очакванията ми за тази книга се потвърдиха още в първите страници. Оказа се, че държа в ръцете си един от най-добрите технотрилъри, излизали през последните няколко години. Хвалбата си е напълно заслужена, като се има предвид плътността на историята и смелостта на Суарес да навлезе в дебрите на на научните постижения от последните няколко години. Самата книга излиза на български по-малко от година след официалната си премиера, което е в плюс за описваните в нея изобретения, които в по-голямата си част съществуват в ума и компютрите на съвременните учени и футуристи. Историята може да се приеме и за чиста фантастика, но знанията ми подсказват, че някои неща може вече да си имат прототипи, и след 5-10-20 години - след стандартните полеви изпитания, провеждани в пълна секретност - да намерим някоя джаджа в близкия магазин за техника. Не мога да сравнявам „Прилив“ с никоя друга книга, просто защото не съм виждал такава. Тук Суарес е настъпил яко газта и не дава миг почивка. Аз лично си имам афинитет към такива книги и не пестя суперлативи. От една страна четенето на всяка една книга е почивка от забързаното ежедневие, от друга - начин да да се обогати съзнателното ни съществуване. По време на четенето на тази, аз просто забравих всичко друго.

   Една от магиите на „Прилив“ се крие в плътността на описваните събития: без излишни отклонения и прах в очите на читателя. За близо 500 страници, нито веднъж не се разсеях и не помислих за нищо друго.

   Историята започва по времето на Студената война, когато се появява свръхсекретна агенция, оторизирана да издирва и съхранява тайно изобретения на все още неизвестни учени, направили грандиозни открития и способни да променят курса на човешкото развитие. Самите изобретения граничат с научната фантастика: начин да се постигне безсмъртие, лекарство срещу рак, антигравитация и куп други. След десетки години БКТ - Бюро за контрол на технологиите дори се отделя от останалите правителствени агенции и потъва в още по-дълбока секретност. За целите на БКТ е създаден и високотехнологичен затвор, в който са крити и манипулирани с години авторите на изобретенията.

   Страдащият от синестезия Джон Грейди е един от ентусиастите, вдъхнали живот на велико изобретение. Неговата машина за „отразяване“ на гравитацията става повод БКТ да симулира смъртта му, за да открадне изобретението. Той е пратен в изгнание, заради отказа си да сътрудничи на агенцията. Оттук нататък „Прилив“ бяга от клишето и се превръща в нещо специално. Направо се втрещих от оръжията и джаджите, които са описани с подобаваща научна достоверност. Има прахови камери, кортикоспинални нашийници, машини с изкуствен интелект, клонинги и какво ли още не. Самото изобретение на Грейди е доразвито и влиза с пълна мощ в сюжета. Някъде там е вместена и Александрина Ковшевникова - българка, майсторка в квантовото изчисляване. 

   Даниел Суарес си е майстор и никой не може да ме убеди в противното. Дано и в бъдеще продължава да пише толкова добре.

Оценка от мен: 4.2 / 5

Още едно ревю:

Книголандия (при издателя на книгата)