петък, 28 ноември 2014 г.

"НИЕ, БОГОВЕТЕ" (КНИГА 1 ОТ "ЦИКЪЛЪТ НА БОГОВЕТЕ") НА БЕРНАР ВЕРБЕР

В училището за богове на Вербер


   Първата ми среща с Вербер се състоя преди доста години, когато с приятели си разказвахме невероятни истории. След поредната история, нанесла върху мен изненадващо точен удар, ме "полазиха мравки". Това си е много специално състояние, за което си има куп медицински термини. Но през онова шантаво време на философски ентусиазъм, претворило ме в мисловен пътешественик, самият аз се превърнах в мравка, благодарение на чудото "Мравките" на Бернар Вербер. Някакво чудо е и това, че оттогава не съм посягал към друго негово произведение. Но това е лесно поправимо.

   "Ние, боговете" е първата книга от трилогията "Цикълът на боговете", пряко продължение на "Танатонавтите" и "Империята на ангелите". Според мен тази трилогия може да се чете и без да сте минали първо през предишните две заглавия (както се получава при мен), които са част от "Цикълът на ангелите". Но всеки си решава самостоятелно.

   Героят Микаел Пенсон отново възвръща тялото си, за да поеме по пътя на бог чирак (теонавт), обучаван от плеяда олимпийски колоси от гръцката митология. На неизвестно място, някъде из безбрежния Космос, се намира планета с две слънца и три луни. Сред обширен океан, на един остров с име Еден, Микаел и още 143 кандидат богове ще се впуснат в новото си приключение. Учениците са микс от известни и по-малко известни французи (и свързани с Франция) от различни времена: Жорж Мелиес, Гюстав Айфел (Ефел в книгата), Мата Хари, Симон Синьоре, Мерилин Монро, Франсоа Рабле, Мари Кюри, Сара Бернар, Монголфие и много други. Понеже всеки може да прочете някъде за тях, особеностите в характерите им са запазени, като от време на време някои показват и други свои черти, поне за мен неизвестни, но пък забавни.

   Божествената професия се оказва трудна за овладяване. Боговете чираци трябва да създадат от нулата обитаема планета и да развият общества на нея, възползвайки се от божествените си сили. Началото е трудно - атоми, минерали, молекули, клетки, растения, животни и хора, като след всеки следващ етап човешките ценности стават основна причина за пререкания, предизвикани  от самите учители. Но истинското предизвикателство започва, когато се появяват племената. Някои от тях са миролюбиви, други - войнствени и жестоки. Изчезването на едно племе, означава отстраняване на един от боговете чираци. Докато не остане един единствен - победителят. Любопитно е как първобитният човек е осъзнал ползата от пещерата, огъня, копието и други полезни неща. Тази информация е предадена с безупречна логика и майсторство от Вербер.

   Допълнителна свежест в книгата внася Едмон Уелс (един от героите) с откъсите от своята "Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том V", чиято задача е да опресни знанията ни за древните времена, част от които са претворени от боговете чираци в опитите им да развият успешна цивилизация.

   Мога да определя тази книга като изключително забавление. Стилът на писане на Вербер не е сложен, въпреки че от време на време си служи със сложни понятия. Действието тече без излишно разтъкаване и отвлечени мисли. Митологията е смесена естествено с религиозните влечения на първобитните хора и не дразни много, въпреки че Вербер я е поразкрасил. Тези малко над 300 страници могат да задоволят всеки с вкус към историята и развитието на обществата. Краят е...недовършен, което не е изненадващо, защото развитието следва в другите две части. А мен ме очакват точно те - "Дъхът на боговете" и "Загадката на боговете". Съвсем скоро ще пиша и за тях.

Оценка от мен: 4.6 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар