Юел е готов да порасне
Първата книжка за Юел ме трогна достатъчно много и изобщо не се замислих коя ще е следващата прочетена. Хенинг Манкел доста умело се вмъква в детската душа и почти се слива духом с героя си. Юел не е поредното тарикатче, а това ме спечели безрезервно.
Изминали са само няколко месеца и Юел Гюстафсон се чувства пораснал. Татко Самюел и новата му приятелка вече не тревожат мислите му и той е готов да разсъждава по-трезво и за по-сериозни проблеми. От време на време му идва да отвърне физически на тормоза от страна на учителката и гадния Ото, но причината за това е по-скоро да снижи напрежението. Една случка с автобус едва не го лишава от живот, но пък става причина за новите му приключения. Юел смята оживяването си за чудо и щастливото стечение на обстоятелствата му дават идеята да направи нещо добро на някой, който ще го оцени. Този някой се оказва странната му безноса приятелка, която, според него, се нуждае от мъж до себе си. Следват цял низ от перипетии, които ще разтупкат и най-коравото сърце.
Юел е типичен тийнейджър с развинтено въображение и цялата история не би ме заинтригувала толкова много, ако Хенинг Манкел не се бе постарал да вложи в произведението си чудна интрига с щипка хумор в, на пръв поглед, камерната сцена. Всеки, според мен, би съчувствал поне малко на момчето и би прегърнал с въодушевление всяка негова шантава идея, с която той иска да осъществи мечтата си за приключения.
Втората книжка за Юел е по-закачлива и щедра на хумор от първата, въпреки понякога трагичните последствия, които идеите на момчето постигат. Срещата със смъртта е поднесена по начин, който не съм виждал при други детски книги. В един момент, Юел съвсем сериозно си се представя като момиче, което си е много забавна сцена, откъдето ѝ да се погледне.
Манкел е написал страхотна книга за млади хора, която ще приемат присърце и по-възрастните. Лично аз ѝ се насладих докрай. С нетърпение чакам деня, в който ще взема в ръка и останалите две.
Друго ревю:
Няма коментари:
Публикуване на коментар