Живот, изпълнен с разум и тъга
Тази книга гори с вътрешен огън, който събужда чувства и усещания, нетипични за днешната устременост към словоблудство и материализъм. Тайната ѝ се крие в простотата и мелодичността на езика, които постепенно обземат всяка скрита брънка на човешкото в нас и го насищат с потребност да разберем дълбоката бездна, в която сме попаднали. Думите се леят като ситен пролетен дъждец в тревно поле и не замират лесно, защото покълват в душата като наситени с чувства семенца. Ако пролеете някоя сълза, то е защото сте усетили безспорния талант на Джон Уилямс да събужда съпричастност към героите в книгата.
Уилям Стоунър израства във ферма с трудолюбивите си родители, които са изградили обикновения си живот около малка нивичка и изпосталели животни. Уилям е впримчен денонощно в тази монотонна и изпълнена с постоянни трудности работа. Вече достатъчно израснал, той отива да учи агрономия в новооткрит колеж, но бива привлечен от английската литература и ѝ се отдава безрезервно, въпреки, че по този начин изоставя родителите си на произвола на съдбата.
Животът на Стоунър се превръща в постоянна борба, нагнетявана от неговите колеги от университета. Литературата се превръща в цел и го води напред, сраснала се с личния му живот. Преподаването толкова го повлича, че не му е необходимо нищо повече, за да докаже себе си.
Скоро и любовта се промъква в душата му - неразбрана и крайно неудовлетворителна, чрез незавиден брак с жена, с която не може напълно да свикне. Странните отношения с Едит, поставят на пътя на щастието му преграда от страдание и страх, които допълнително го угнетяват; дори появата на дъщеря му не слага край на обтегнатите отношения със съпругата му. Дори новата любов е като кратка илюзия.
Паралелно със събитията от живота на Стоунър, като фон се промъкват и тези от познатата ни история: потопяването на Лузитания, Първата и Втората световни войни и други, които имат допълнителна тежест към трудния живот по онова време.
Тази книгата е една нетленна частица живот, която трябва да се почувства, да се изгради клетка по клетка сред личния душевен смут на всеки от нас.
Не мога да опиша с думи онова, което тази книга ми даде, но го почувствах с душа и сърце.
Още ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар