Мигове от живота и творчески натури
"Куклената къща" е първата ми прочетена книга от "Жанет 45" и със сигурност няма да бъде последната. Започнах с нея, защото обожавам разказите: трагични, сюрреалистични, хумористични, фантастични, диаболични, фентъзи... В тази книга няма от тях, но определено ме докоснаха с простотата и крехката чувственост, която се лее от страниците.
"Маймуната", първият в сборника, ме сащиса почти неприятно, но пък ме накара да отворя съзнанието си за останалите. Магията проработи и станах (неволен) свидетел на катарзисите на куп творчески личности, с които Туве Янсон е запълнила почти цялото пространство. Извадих късмет с втория разказ, дал името на сборника - "Куклената къща". Той се настани в съзнанието ми като бисер и ми позволи да се отпусна достатъчно, за да не се тревожа какво ще последва. Александер и Ерик успяха да ме трогнат с усилията си да изградят най-прекрасната мини къщичка и перипетиите им ми се сториха доста забавни. Постарах се да вникна достатъчно в работата им, за да почувствам тяхното доволството от добре свършената работа. "Представа за време" ми напомни за грешната представа на много хора да измерват живота си до секунда, защото просто трябва да свършат хиляди неща, а времето никога не им стига. Сутрин, вечер, светло, тъмно... Създава се една монотонност, която изморява и...е скучна. Има нещо приключенско в това да размениш деня с нощта или закуската с вечерята. "Локомотиви" ни запознава със необичайната мания на един специалист по машини и чертежи, който живее буквално с фантазиите си за локомотивите. Чувал съм за една жена, която се е врекла на Берлинската стена и всячески прави опити да "спи" с нея. Но този разказ е малко по-различен. "Една история от Хило, Хавай" говори съвсем целенасочено за тъжната загуба на някои традиции в региона, които са избледнели след американската инвазия и тълпите туристи. Забавните и непринудени диалози, ми дадоха достатъчно основания да обявя този разказ за любим. "Художникът на комикси" ми привлече сериозно вниманието с творческите перипетии на един художник, който се превръща в пионка в ръцете на печатарската индустрия. Неговото умение е впрегнато насилствено и безжалостно го води към умората и унинието. Този разказ е дълбоко свързан с живота на авторката, която също е била задължена да предава своите рисунки с муминтролите в кратки срокове на едно издание и довежда до отказа да продължи да твори за деца. Някои от станалите също заслужиха моето внимание. Като цяло съм впечатлен.
Думите на Туве Янсон са скромно поднесени, но с вещина се разстилат в съзнанието като завеса от пух, която ненатрапчиво постила своите мигове-животи и носи приятни емоции. Всичките ѝ герои оставят забележима диря сред страниците, което прави от авторката умела разказвачка.
Ще имам още срещи с нея.
Още ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар