сряда, 25 юни 2014 г.

"КУЧЕТО, ЗАПЪТИЛО СЕ КЪМ ДАЛЕЧНА ЗВЕЗДА" НА ХЕНИНГ МАНКЕЛ

Юел търси своята щастлива приказка


   Малко детски книги могат да накарат възрастен човек да се огледа в мислите на едно малко момче. Юел Гюстафсон има безброй въпроси и сам търси отговор на всички. Не винаги приема "странните" отговори на възрастните, но е готов да зададе следващия въпрос - на себе си (засега).

   Юел се събужда от неспокоен сън и сяда до прозореца. Навън е снежна нощ. Там е силуета на кучето, което бяга нанякъде. Небето е изпъстрено със звезди. Ако го проследи, може да стигне до истинската си цел.

   Да си на единайсет години е сложно и трудно, особено ако вкъщи е само татко Самюел, а мама Йени е тръгнала нанякъде и повече не се е върнала. Юел опитва да си я представи и фантазията му се развихря. Чувства се сам и неспокоен. В училище не е по-различно, защото няма приятели. Врагове, обаче, се намират: учителката и онзи гаден Ото, който повтаря годината...а и всички останали. Единствената защита, която намира е мисленото пътешествие с кораб, на който той е капитан и приключенията, описвани старателно в дневник, които отразяват собствената му действителност. Може да сложи и преграда - тайно общество, в което  да включи бъдещите си приятели. 

   Героите на Манкел са чудна палитра от характери, всеки със своите странности и надежди: Тюре, нахалното момче с голямо самочувствие и пакостливи идеи; новата приятелка на татко Самюел - сервитьорка от бирарията, която няма как да измести мама Йени; лудия Симон Вихрушка, който не спи; жената без нос, която всички отбягват.

   Книгата навява някаква дълбока тъга, която сякаш извира от свят, изтъкан от противоречия, в който малки и големи се борят със самотата и малките несправедливости. Красива, но тъжна история.

Друго ревю:

Няма коментари:

Публикуване на коментар