Черен хумор и приключения между живота и смъртта
Да имаш девет живота хич не е лесно, особено ако се казваш Александър Баденфийлд и си на дванадесет години. Александър е последната издънка на едно гадно, направо отвратително семейство, което през вековете е създавало само неприятности около себе си. Не стига това, ами дори е пазено и дундуркано през годините от друго семейство - Уинтърботъм, което е дало клетва да му служи, докато се раждат Баденфийлдовци.
Историята на Александър започва с желанието му да се обогати с още осем живота, като за тази цел е решил да ги конфискува от собствената си котка. Принципно тя няма нищо против, а това става ясно с едно потвърждаващо "мяу". Проблемът е в това, че нито един лекар не може да извърши тази манипулация. А, май има един - не непременно нормален, и не непременно законен; за Баденфийлд това е най-малката пречка.
Книгата си има своя чар, а големите букви и симпатичните илюстрации правят от нея едно малко удоволствие. Разбира се, целта на тази книга е младите ѝ читатели да си извадят съответната поука, която да им бъде "като обица на ухото" през годините, в които се оформя ценностната им система. Не бих казал, че има нещо кой знае колко страховито в нея, което да накара едно малко дете "да си изкара ангелите" или да получи психическо разтройство от описанието на жестока смърт. Най-нормалните приказки могат да се похвалят със същото наблягане върху смъртта: опит за изяждане от вещица, вълк и други подобни.
Приемам, че съвременните деца (повечето) са достатъчно затрупани с върколаци, вампири и други подобни и една забавна книжка с черен хумор няма как да ги съсипе психически и те да придобият неприятни фобии.
Прекарах си приятно, докато разлиствах бързичко страниците. Книжката е много стойностна, за което трябва да се благодари на автора на текста Марсиано и илюстраторката Софи Блекол, която се е справила направо фантастично.
Куп ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар