Битката на Двата свята
Все още не съм преминал през всички автори, които през последните трийсет и повече години задават все трудни общочовешки въпроси, а книгите им са като учебници за опознаване на заобикалящият ни съвременен свят, каквито нито едно училище не може да ни предложи. Успях да се запозная и със Салман Рушди, но не чрез „Сатанински строфи“, а последната му засега – „Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи“ („Колибри“, 2015, с превод на Надежда Розова). Това не се оказа проблем, защото Рушди не е престанал и в новата си книга да се бори с демоните, обсебващи човешкото, да провокира битки на този и „онзи свят“, да се разпорежда като властелин на действителното и въображаемото, да размества пластовете на историята и да изследва доброто и злото в самата им същина. Въпреки че четенето в началото никак не ми вървеше и спирах за час или два, в които да си подредя мислите, постепенно се аклиматизирах и настроих за битката сред страниците.
Съмнявам се някой да не е разбрал, че тези две години, осем месеца и двайсет и осем нощи са именно познатите ни 1001 нощи с историите на Шехерезада. Рушди се заема с нелеката задача да възкреси персийските приказки, като ги размеси в една причудлива фентъзи реалност, припокриваща се със съвременния свят, в който живеем. Така светлите и тъмни джинове излизат на сцената, за да влязат в битката на човечеството, в която реалното и въображаемото са непримирими врагове от зората на цивилизацията.
„Да имаш чувствителен, далновиден и красноречив ум, означава да усещаш прекалено силно, да виждаш прекалено ясно и да говориш прекалено свободно. Означава да си уязвим за света, който се смята за неуязвим, да осъзнаваш неговата изменчивост, макар той да се смята за неизменен, да предугаждаш преди другите какво предстои, да знаеш, че варварското бъдеще нахлува през портите на настоящето, докато другите са все още вкопчени в упадъка на безсъдържателното минало.“
Историята започва далеч преди основната битка. Ибн Рушд, тълкувател на Аристотел и философ, бил личен лекар на халиф Абу Юсуф Якуб в Кордоба, арабска Испания, през далечната 1195 година. Заради възгледите си за науката и знанието, противоречащи на приетите догми, той е заточен в малкото селце Лусена, където се запознава с джинията Дуния, и в многобройните им нощи на споделена любов, теории за живота и непресекващ индиректен спор с Газали, вечният опонент на Рушд, се ражда многолюдно поколение на хибриди между джинове и човеци, което ще се разпръсне из света и създаде свои деца. Ибн Рушд е реабилитиран и се принуждава да напусне Дуния, която дотолкова е приела характерните за човека качества и емоции, че обиква самото човечеството. Раздялата е съсипваща и тя се принуждава да се завърне в света на джиновете за почти хиляда години. А поколението се множи без да предполага, че ще дойде ден да се включи в битката на реалното и въображаемото.
Манхатън, наше време. Времето на чудатости настъпва след една странна буря и навсякъде започват да се случват необикновени неща. Настъпила е епохата на ирационалното. Дуния се завръща, за да поведе изгубеното си поколение, градинарят Джеронимо побеждава гравитацията и с всеки изминал ден се издига все повече над земята, отнякъде се появява бебе със способност да разпознава корумпираните, от отворилата се наново пролука в пространството нахлува армия от джинове, търсещи човеци, в които да се вселят. Сред мъртвите също има раздвижване: старите врагове – философите Ибн Рушд и Газали – възраждат своя спор за истините в живота. Битката ще реши кои да станат победители.
В книгата си Рушди сякаш е разпилян и неясен, но достатъчно адекватно посича догмите на съвременното общество. Тук морализаторстването не пречи да се зададат най-важните въпроси, които се губят зад димна завеса, заменени от лесните и удобни тълкувания за същността на живота и налагането на норми, непременно воюващи с други норми. Противопоставянето на всяка цена не е добре за нито една от страните в спора. Ако теглим чертата разбираме, че всички сме жертви в тази касапница. Битката за вярата и идеологията винаги се е извършвала на принципа на отчуждението: ние сме това, вие сте онова – значи сме врагове. Рушди разказва приказка, в която ние сме героите, герои с идеали, мечти, сънища, фантазии и цели. Различието ни позволява да се развиваме, да опознаваме естеството на природата и трупаме знания, да си задаваме повече въпроси, за да получим по-точни отговори. Тук Рушди е на страната на паритета, но оставя вратичка на читателя сам да осмисли нещата, да вземе сам решение за себе си. В самата книга няма да намерите достатъчно конкретика – само една приказна история за човека и борбата с демоните му. Само трябва да знаете, че Рушди не е страна в битката, а просто човек с идеи, перо и мастилница.
Чувството при четене на тази книга е изумително. Трудно е да навлезе човек в самата история, но почувства ли мащабите на сюжета, открие ли съответните препратки към действителността и съвремието ни, почти нищо не е в състояние да го откъсне от вълшебството на думите. Да, тази книга на Рушди започва необичайно и бяга доста от познатите ни разказвачески прийоми, но след деветдесетата страница пътуването към финала е вълшебно.
Оценка от мен: 4.5 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар