събота, 13 декември 2014 г.

„СОНЕТ 130“ НА ГАНКА ФИЛИПОВСКА

Тъгата и безвремието, пренесени на хартия


   Не можах да осъзная напълно случващото се в тези разкази. Не успях да бъда съпричастен към скърбите и неволите на героите. Не го поисках. Не го поисках, защото щях да пропадна в тъмнината на вечната нощ, покосила мъже и жени, непознати за мен, но странно близки. Представих си как мъката и чернотата на живота кръжат като призраци от друга реалност над Ганка Филиповска, докато тя извайва в черни краски ад на земята. Аз не четях, а сънувах. Кошмари.

   Тези разкази са безутешни, невероятно безутешни; героите в тях са захвърлени на бунището на историята, защото не са победители. Те ще бъдат забравени и заместени от други страдалци. След всеки следващ разказ лентата се превърта към началото и жестоките кадри се повтарят, сякаш мъчението продължава безкрайно.

   Те са мълчанието, което се стоварва върху нас щом ги видим на улицата: безформени тела, направени сякаш от восък, който се стича надолу от тъжното лице; мрачни очи, гледащи света изпод последната коричка хляб. Те са изгубените за света - покосени от страшна болест или несподелена любов, превзети от лудостта, която не разбираме.

   Разказите на Ганка Филиповска са изпълнени със стряскащ реализъм. Невъзможно е да не пролееш сълзите на отчаянието, докато четеш. Мъка и само мъка.

   Разходете се по улиците, качете се на на няколко автобуса или преминете през подлез. Спрете, вижте, послушайте...

   Нямам сили да пиша повече.

Оценка от мен: 4.4 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар