четвъртък, 18 декември 2014 г.

„СТЕПЕНИ НА СВОБОДА“, ЧАСТ 3 ОТ „МЕТРОЗОНАТА“ НА САЙМЪН МОРДЪН

Свободата на Петрович е отново под заплаха


   Съвсем сигурно е, че Самуил Петрович никога няма да се откаже от борбата, която води с любителите на апокалиптични сценарии. Вече свиквам с непрестанното му мърморене и повтаряне на едни и същи руски псувни. От една страна това го прави предвидим, но пък от друга - се вижда една постоянна непримиримост, която ми допада. Имах известна нагласа за третата част - постоянни битки, интересни политически ходове, доволно количество (колко грубо звучи!) невинни жертви, - но не и 200 страници ретроспекция на първите две части. „Уравненията на живота“ и „Теории за полета“ си бяха доста впечатляващи, докато „Степени на свобода“ не доказа, че Мордън има желание да доразвива героите си. Спасението тук се крие в тайната конспирация около Петрович, която - до известна степен - го принуждава да стане още по-целеустремен и рискуващ живота си. То такъв живот като неговия едва ли може да се нарече стойностен, но се старае момчето. Може да се каже, че кръвта вода не става - направо невъзможно при Петрович.

   Отново имаме ядрена заплаха, а и този път нещата не са такива, каквито изглеждат. Реконструкцията на Свободната зона е почти завършена, но това не означава, че всички врагове са победени и нищо няма да наруши спокойствието на обитателите. ИИ-то Майкъл все още е откъснат от света под сринатата кула „Ошикора“, но си е постоянен дразнител за Външните, а и почти всички други, освен Петрович. Самият той не престава да се разпада физически, като намира все нови и нови начини да „пришие“ към тялото си още някоя машинария. Местните духовни лица, разбира се, живо се интересуват дали Майкъл има душа и може ли да бъде редови гражданин на Свободната зона. Покрай безкрайните разисквания за целите и възможностите на враговете, е открит мъртъв армагедонист с предполагаема ядрена бомба до себе си. Самият Петрович е в смут от раздялата със съпругата си и подозира подривна дейност около нея. Наблизо душат и американците, за които първото място на политическата сцена, си е нещо като рождено право. Едва ли, би казал Петрович.

   Не съм изцяло задоволен от развитието на историята, но пък явно Мордън е оставил нещо и за следващата част от поредицата. Засега му прощавам, защото ми хареса развръзката в последните страници. Очаквам продължението.

Лична оценка от мен: 3.8 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар