Джак се впуска в луди приключения
След новото издание на „Създания от светлина и мрак“ на Роджър Зелазни, се появи отново и също толкова известната „Джак от Сенките“ („Бард“, 2015, с превод на Юлиян Стойнов). Ако трябва да ги сравнявам по някакъв начин, втората се оказа доста по-лесна за възприемане, и дори ме увлече дотолкова, че я приключих бързо. Зелазни винаги ми е бил особен като автор. Причината може би се крие в това, че не мога да го сравня с който и да е друг „фантазьор“. Всъщност не го обвинявам в нищо, просто трудно свиквам с неговия стил на писане. Затова пък съавторството му с Шекли ми е далеч по-поносимо. Скоро ще си припомня тази тяхна поредица от много хубавото сборно издание на „Бард“, излязло преди броени дни.
„Джак от Сенките“ ми беше доста забавна, макар и странна като постройка. Със сигурност ще се хареса на по-младата аудитория, защото е изпълнена с приключения и интересни обрати. Става въпрос за неподвижен свят, разделен на светла и тъмна половина – вечен ден в едната и вечна нощ в другата. В светлата част властва науката, а в тъмната – магията. Джак е способен да живее навсякъде, но най-вече там, където има сенки, позволяващи му да използва магическата си сила. Всички го познават като умел крадец. Още в самото начало Джак е заловен малко преди да отмъкне скъпата награда на едно състезание, след което се прощава скоропостижно с главата си. Тъй като жител на магическата половина на света, той е възкресен – нещо като вечен бонус за него и старите му врагове, които не се отказват да го тормозят по всякакъв начин. За да отмъсти на палачите си, Джак тръгва на дълго пътешествие из личните им територии, което си е риск дори за него. Тук Зелазни хвърля героя си в луди приключения и не пести от фантазията си.
Трябва да си призная, че свикнах с „по-модерните“ фентъзита и класиките ми се струват почти допотопни. С класическата фантастика съм на „ти“ и мога лесно да се нагаждам към тогавашните изфантазирани светове на бъдещето. Не се и съмнявам обаче, че почитателите на Зелазни са наясно с „древните“ фентъзита и искрено ги харесват. Все пак останах прилично задоволен от прочита на „Джак от Сенките“ – през забавните диалози между враговете и странните същества, до приятната за мен връзка с фантастиката и науката. Ако търсите нещо по-извъртяно и необичайно, Зелазни винаги може да влезе в тази категория. Моят шанс да заобичам Зелазни е свързан главно със съавторство му с Шекли.
Оценка от Книжен Петър: 3.2 / 5
Други ревюта:
При Ради Радев
Няма коментари:
Публикуване на коментар