„Том 2.0“ на Александър Шпатов

   Да разказваш историите, да пътуваш сред страниците

   

   Докато се чудех дали ми се чете последната книга на Александър Шпатов, се появи един сборник от трите му предишни сборника, което си беше покана най-после да посегна към прозата му, без никакво замисляне. Този сборник е добър начин да си спести човек издирването на цели три книги, нали? „Том 2.0“ („Колибри“, 2015) е странно заглавие за сборник, откъдето и да се погледне, но в бележката на издателя в началото черно на бяло е „спретнато“ солидно разяснение на причините, за да се избегнат всички неясноти. Аз, като примерен читател, веднага се заех с изчитането (не без усмивки и изражение на експерт по разните му там бележки). Всъщност бележката си свърши идеално работата, както са си я свършили и тези от сборника на Шпатов. „Том 2.0“ е преработена и редактирана версия на сборниците „Календар с разкази“, „Бележки под линия“ и „Разкази под линия“. Да видим за какво иде реч.

   „Календар с разкази“ (2011 г.) побира точно 12 истории, подредени от „Януари“ до „Декември“, като всяка една е съобразена с времето през съответния месец. Макар да са кратки, разказите носят достатъчно магнетичност, за да покълнат сред спомените и напълнят с впечатления дори най-недисциплинираните читатели. Вкараш ли чувство, читателят е твой, така да се каже. И Шпатов тръгва на път, за да се срещне с героите си, да подслуша нечий разговор или да последва нишката на поредната история, която самите ние може би сме пропуснали, забързани към неотложните си задачи. Ето го площад „Славейков“ с купищата бананови кашони, в които са подредени книжните почивки от реалността. На много километри от границата, в Щутгарт, слънчогледовите семки се сдобиват с уважение и започват поход за превземането на света. Един градски автобус си прави самоотлъчка и отвлича пътниците. Когато пролетта се настани удобно, фонтаните бликват ентусиазирано. Лятото пък приканя за едно приключенско пътуване до морето, но по странен съкратен маршрут. После ще берем бадеми... Шпатов сякаш маркира делника и го превръща в празник.

   „Бележки под линия“ (2005 г.) съдържа част от текстовете на оригиналния сборник от споменатата година. Ако човек се вгледа по-внимателно и наистина вземе на сериозно заглавието, може лесно да съзре нелош експеримент да се пречупи литературната традиция. Това се е оказало печеливша стратегия преди десетина години и затова към ден днешен си имаме един добър писател повече. Най-интересното в тези истории е изоставянето на шаблона и вкарването на свободния изказ и прилежащите му специфични инструменти, за да стигне по-лесно до младите читатели, но без да бъде отхвърлен лесно от критиката. Всичко, което казвам сега може дори да звучи префърцунено и излишно, но я се върнете в онази 2005 година и направете равносметка за тогавашната българска литература. Това са истории без никакъв баласт и равносметки, с хитро скроени сюжети, сякаш специално създадени за „бърза закуска“ преди да отидем да се забавляваме. Не е необходимо да ги разказвам надве-натри, защото самите разкази са построени по този начин, сякаш наистина са бележки под линия. Все пак ми идват леко ретро, но това не ми попречи да си ги изчета с удоволствие.

   „Разкази под линия“ (2008 г.) са забавни и интригуващи по онзи неангажиращ начин, който по-скоро отморява, отколкото да задължава с нещо. Ситуациите са до една абсурдни и изобщо не стават за префинени хора. Борбата се води на улицата, в градския транспорт, лекарския кабинет, в Интернет и... на мястото около пръкването на Вселената, където и да се намира то. Шпатов е хитрец – хем се забавлява, хем дава достатъчно на читателя, за да го грабне от раз. Тук има и трети разказ за вече легендарния автобус 76, което ме навежда на мисълта, че пътуването в по тази линия наистина си е приключение. Представете си сега един як Суперконтрольор и един почти неуловим Супергратисчия. Борбата със сигурност е на живот и смърт. Ако не ви идва прекалено нанагорно, може да се запознаете и с един Суперкръводарител, фантазьорката и пречкащата се маймунка. Шпатов ще ви върне към няколко Световни първенства по футбол, ще разкаже за парите, скъпите стоки и изобщо за битието на българското (и не само) човечество.

   „Том 2.0“ е изпълнен с колорит и нетрадиционни литературни похвати. Шпатов е грабил с пълни шепи от човешките взаимоотношения, за да ги представи в по-обран и весел начин. Ако сте смели и не ви притесняват експериментите и пребъркването на вселенските джобове, няма начин да не ви заинтригува.

Оценка от мен: 4.3 / 5