Александър Македонски по пътя на величието
Може да се каже, че Историята се създава почти изцяло от войните и конфликтите. Към ден днешен светът изглежда така, защото е прекроен от последните военни конфликти. Всичката гордост, която постоянно изливат държавите, е свързана именно със спечелените битки на бойното поле. Всяка държава има специална дата, на която празнува независимостта си. Истината е, че всеки се бори за нещо, а понякога въвлича в стремленията си цели народи и региони. Най вече се борят избраните за вождове, президенти, крале или просто поредните смели завоеватели, вдъхновени от известните им предшественици. Светът воюва постоянно – дали за свобода или идеалистични каузи, или защото е време за поредната революция. Винаги ще се намери някой несъгласен с реда на нещата, ще произведе първия изстрел и Историята ще попълни архивите си с поредната война. Всъщност войната е просто една игра, вечната игра на човечеството да произвежда идеали, родени случайно в нечий неспокоен ум.
Доста се развълнувах, когато разбрах за създаването на поредицата „История на войните“ и просто беше въпрос на време да започна с първата книга – „Походът на Александър“ („Millenium“, 2015). Виновници за поредицата са младите историци от клуб „Военна История“, които си имат собствен сайт и куп верни почитатели. Самите книжки са написани на достъпен език и с идеята да са полезни на широк кръг читатели. В тях не виждам нищо излишно, дори страничните бележки са редуцирани до минимум, за да не натежават по време на четене. Хареса ми, че Марков се обосновава доста добре, когато проследява всички аспекти около структурата на основните битки на Александър. От време на време борави с по-свободен текст, който допълнително обогатява задължителната за жанра фактология. Наистина добър пример как може да се предотврати скуката при представянето на голите факти. Но най-важното, което е необходимо да се знае, е следното:
„Някои битки са легендарни – шепа хора устояват на огромни армии, понякога цяла война е загубена само заради забавяне от един час, случва се брилянтна стратегия да отстъпи на обикновена хитрост. Тези истории трябва да се помнят. Необходимо е обаче и никога да не забравяме, че всяка битка струва хиляди човешки животи и често страдат и невинни хора.
Всяка една от книгите в поредицата разказва подробно за определен военен конфликт или събитие от световната военна история през различни епохи. Специално внимание е обърнато на всички детайли от сраженията, довели до крайния резултат на битката – численост, стратегии, армии, командири, загуби и завоевания.“
В „Походът на Александър“ се говори за някои от най-големите битки на този прочут военачалник, успял на съвсем крехка възраст да подчини не един народ. През Античността не е имало друг, който да се опълчи толкова успешно на цели империи, да спечели дори битката за обичта на собствената си армия. Александър Македонски се калява още от малък в битките на баща си Филип II, който крои планове да превърне във фактор управляваната от него малка държава. Това може да стане само с воля, хитрост и тактическа грамотност, каквато Филип със сигурност е притежавал. Точно тези качества е предал успешно и на сина си Александър. Георги Марков описва всички онези фактори, довели до завоевателните походи на младия военачалник. Изворите, от които черпи авторът, са с висока доза на достоверност и рискът да се навлезе в конспиративните каши е избегнат старателно. Често фактите са минавали през хора, които са възхвалявали или ненавиждали Александър Македонски, като впоследствие съвсем съзнателно са ги изкривявали по свое усмотрение. При такива съмнения Марков чистосърдечно изброява всички възможни варианти, като извежда на преден план най-логичните.
Книгата е изпълнена с илюстрации, графики и схеми, които дават информация за облеклото, въоръжението и тактическата постройка на участниците в битките, как са изглеждали древните градове и обобщени данни за самите битки (при Граник, при Исос, при Гавгамела и при Хидасп). Разбира се, основен противник на Александър е била Персийската империя и тогавашния ѝ водач Дарий III. Направи ми впечатление съпоставката на начините, по които управляват и вземат решенията си двамата лидери, също и характерните им особености като завоеватели.
Като цяло съм доволен и с интерес ще прочета втората книга от поредицата – „Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев.
Оценката на Книжен Петър: 4 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар