Битките на психотерапията
Редно беше да продължа с романите на Ялом, защото почти се опивам от начина, по който поднася информация от аналите на психоанализата. И мога спокойно да кажа, че му се получава адски добре. Вече имам поглед към творчеството на Ялом с „Проблемът [на] Спиноза“ и „Изцелението [на] на Шопенхауер“. „Лъжи на дивана“ („Колибри, 2016, с превод на Анелия Николова) всъщност е вторият роман на Ялом, но мога да твърдя, че е доста по-напрегнат от споменатите. Разликата идва от почти криминалната интрига, която си спретват аналитиците и пациентите им, в опит да изградят по-лична представа един за друг. Тук Ялом отива по-далеч от почти спокойните според мен групови терапии с аналитик-надзирател и залага на битката лице в лице, терапевт срещу пациент, като напрежението за читателя е далеч по-осезаемо. При това положение на нещата няма начин да не определим книгата като психоаналитичен трилър, както е указано и на самата корица. Не открих никаква сухота или развлеченост в опит да се изтъкнат ползите от психотерапията и методите, с които борави. Напротив, Ялом внася доста литературност – героите му не са закопани в себе си дегенерати, а открити и дори войнствени, преследващи определени цели; отчасти манипулативни, с непресъхващ извор от впечатления за заобикалящият ги свят и собствената си личност. Психоаналитикът е описан едва ли не като мародер, разбиващ всички защити на неподготвения за подобни атаки пациент. Не съм бил в кабинета на такъв специалист, но си мисля, че Ялом се е качил на по-високо ниво, насищайки атмосферата в помещението с доста съспенс.
„Лъжи на дивана“ навлиза дълбоко в личното пространство не само на пациентите, които си плащат за психологическата помощ, но и на самите аналитици. Сигурно на всеки му е ясно, че психоанализата продължава да се развива, и дори се забелязва „откъсване“ от традиционните методи, присъщи на Фройд и последователите му. Колкото повече пациенти биват анализирани с времето, толкова по-богата става и колекцията от уникални по своята същност случаи, за които е необходим индивидуален подход. Границите на „позволеното“ лечение постепенно започват да се размиват, създават се нови концепции, изградени на тотално различни принципи. Към ден днешен психотерапията се е разпростряла дори сред неспециалистите, които нямат „багажа“ и способностите на светилата от миналото и сериозните съвременни аналитици, но парадират с направо фантастични способи за благотворно влияние към пациентите си или просто отбиват номера с празни приказки. Пишман специалистите мога да ги даря само с насмешката си и да препоръчам спокойно Ялом на широката аудитория. В книгата е показана точната граница, отвъд която психоанализата губи от целесъобразността си и се превръща в насилие с непредвидими последици. Но пък кой е казал, че няма да се намерят почтени специалисти, които да си позволят експериментиране. Границите все пак могат да бъдат преминати, но след като вече има налични доказателства, че това помага на пациентите.
Материалът за размисъл в книгата е доста и може да ми отнеме доста време и място за обяснения, тъй че ще карам накратко. В основата стоят личните страсти и професионализъм на трима психоаналитици, но приза „главен герой“ е даден на Ърнест Лаш – млад и перспективен специалист, поставен под надзора на Маршал Страйдър, неговата „спирачка“ за грешни стъпки. Но Лаш е упорит и търси нови способи за усъвършенстване на терапията си, като не забравя какво се случва на престъпилите законите негови колеги. Самият той е свидетел на падението на ветерана Сиймор Тротър преди години, който прекрачва границите на професионалната етика в името на пациентката си, и е натирен от отговорната професия. Негов пациент и клиент от пет години е Джъстин – плашлив и нерешителен, с брачни проблеми и „демон“ в женски образ вкъщи. Желанието му е да напусне жена си, но не може да се справи сам. До този момент. Но по стар обичай нищо не приключва просто така. На ход е злата съпруга на Джъстин. В съвсем друга посока се развива Маршал Страйдър, за когото парите и печалбите са неустоимо привлекателни. Но именно парите могат да му издействат проблеми. Не трябва да забравяме и комарджията Шели, поставен натясно от собствените си демони.
Битката между пациенти и терапевти се води на границата на позволеното. Терапията изважда на показ мръсните ризи и дълбоко заровените тайни. Ялом не се притеснява да бъде по-прям и словоохотлив, когато това може да е от помощ за самите читатели. Разказани са случаи за сексуално „посегателство“ на терапевти към пациенти. Сгрешили ли са терапевтите? Може ли лечението да не зависи само от дълбоко вкоренената илюзия за валидност на старите принципи? Ялом е гъвкав и правдив в опитите си да покаже мащабите на психоанализата и инструментите, с които си служи.
Безспорно Ървин Д. Ялом е написал една удивителна и правдива книга, която с много желание и респект препоръчвам на всички любители на психологията. Ако ме питате, спокойно бих я препоръчал и на широката аудитория, защото историите в нея нерядко са и историите на самите нас.
Оценка от мен: 5 / 5
Други ревюта:
И още в Аз чета
Няма коментари:
Публикуване на коментар