Една наистина вълшебна история
Да се почувстваш като участник в една завладяваща приказна история не е толкова лесно. Фентъзи книгите изследват измислени светове, потапят в една атмосфера на чудеса и магии, възкресяват от нищото необикновени герои. Някои казват, че това е литература за фантазьори, която компенсира липсата на правилно усещане за действителност. Защо изобщо е необходимо да се четат истории, които сякаш са излезли от някой сън? Аз нямам отговор на този въпрос, но пък е толкова завладяващо... Може би отговорът се крие в детството, през което всички ние преминаваме - един вид възкресяване на чудните мигове, които сме прекарали в подреждане на „пъзелът на действителността“. Едно дете лесно ще открие пропуски, липсващи парчета, които ще замени със своята фантазия. Кой може да забрави книжките с приказки от своето детство? Е, случва се - не се живее лесно в действителност, в която магията не вирее особено добре, главно заради физическите закони, които я управляват. Но въпреки порастването, детето в нас продължава да иска от своите приказни истории. Та така...
„Мина, магиите и бялата стъкленица“ е една от магическите отвари, която всеки - голям или малък - може да отпие, без да се оплаче от горчивина или някакви други тъжни ефекти. За мен е първата книга, която чета от специализираното в жанра фентъзи издателство „MBG Books“. Със сигурност няма да е последната. Не малко хора са се натъкнали на чудния им щанд на Панаира на книгата. Та на едно ъгълче до щанда, седеше Весела Фламбурари и четеше приказни истории от своята книга под съпровод на китара. Представяте ли си го? Около нея витаеше чудната магия на думите, написани от собствената ѝ ръка. Както самата Мина, аз ги улавях и сглобявах вълшебна история. Преди да съм се усетил, вече държах в ръка книга с автограф! А историята в нея се оказа повече от чудна...
Отгръщах ли отгръщах страниците и... магията се случи! Оттам изскочи малката Мина и ме отведе на едно пречудно пътешествие, пълно с магия и много от Истинската фантазия. О, ручей животворен!
Малката Мина учи в училището за талантливи деца „Седемте музи“. Тя не е добричкото и спокойно момиче, от което всички да са доволни, но в нея се крие още нещо - дарба, съвсем различна от тази на другите. Мина не се вписва особено сред съучениците си и лесно си спечелва прякора „туземка“. При едно спречкване с подигравчиите, на сцената се появяват любопитните близнаци Янил и Китан, които са готови да защитят момичето, дори и с немалко последствия за себе си. Мина до толкова ги впечатлява, че те неусетно стават нейни помощници в търсенето на Бялата стъкленица. А за нея разбират от стара тетрадка в кабинета на директорката Мишева, където прочитат собствените си имена в едно пророчество: „А тримата търсачи на погубената Бяла стъкленица ще чакат вечерта на рождения ѝ ден, точно в дванадесет, при големия кестен при кулата на Двореца! А имената им ще са: Мина, Янил и Китан!“ И това се оказва загадка, която ще ги запрати на дълго пътешествие, изпълнено с чудеса и много трудни моменти.
По време на пътуването по Горната земя, тримата герои намират съмишленици на своята кауза: човечето кестен Кастин, жрецът Мали Тагете, слепия Ренко и сестра му Вербена. Те научават за Рождената магия и какво представлява Клонката на съдбата, израснала на главата на Мина. Идва моментът за среща и с лошите герои - черчовеците и техния господар - Нищото, съществото, завладяло Горната земя и притежател на Черната стъкленица.
Направо си е невъзможно да се обхване всичко, което се случва в тази книга. Весела Фламбурари е създала невероятно богата история, пълна с митология и фолклорни елементи. В текста са вплетени много приказки, които допълват романа и придават смисъл на разказаната история. И най-важното - не са самоцелни. Закачливите диалози са лек реверанс към по-малките читатели. Има ги и сериозните битки, които пък ще допаднат на поотрасналите почитатели на жанра.
Оценка от мен: 4.4 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар