„ВОИНИТЕ НА ДЪГАТА“ НА АНДРЕА ХИРАТА

Белитун, островът на иронията

   Позволих си да използвам заглавие, взето направо от книгата. То не подсказва за цялото очарование на тази история, но съдържа в себе си една поука, скрита сред страниците. „Воините на дъгата“ на Андреа Хирата е книга за идеалите, които търсим в образованието си, за изпитанията, които ни спъват докато попиваме ред след ред от знанието за природата - тази, която ни обкръжава и тази вътре в нас. Историята за остров Белитун е от онези многобройни истории, които никога не ще отхвърлим с лека ръка, защото точно те ни помагат да се замислим за човешките ценности и пътя, по който всички се опитваме да вървим. Не, тези страници не са изпълнени със съвети как е правилно да живеем и да гледаме на случващото се около нас. Тази книга е за мълчанието на подтиснатите, за тихата участ на бедните и низвергнатите, за които няма прошка в свят, изпълнен с въжделения за материалното. Тази история е разказвана хиляди пъти и по всякакви начини, но и тя няма да е достатъчна за тъй чаканата промяна в собственото ни съзнание. Може би ако всички пролеем достатъчно сълзи, ще дойде моментът на изцелението.

   „Воините на дъгата“ разказва за мечтите и провалите на Индонезия, за битката на най-бедното селско училище на малкия остров Белитун, борещо се за оцеляване под сянката на гигантска компания за добив на калай, запазила колониалните си принципи, въпреки промяната в държавното устройство на страната. „Бараката“, както е описано самото училище от Хирата, е заплашено от затваряне, ако не приема за обучение най-малко десет ученици всяка година. Явяват се девет. Пак Харфан и Бу Мус, двамата учители, очакват някакво чудо, втренчили поглед в далечината. Децата и техните родители не прикриват смута в душите си и очакват всичко да мине по план. И чудото се случва. По пътя се задава Харун - умствено изостанало хлапе на възрастта на бъдещата му учителка Бу Мус. Изглежда всичко ще бъде наред. Така започва историята на десетте хлапета и петнайсетгодишната им учителка.

   Те са десет деца, все още не разбрали за причината да се стремят да бъдат силни и целенасочени. Всяко едно от тях преминава през своя труден избор - да бъде смачкано от нещастието на бедните си и необразовани родители или да посегне смело към мечтаното бъдеще. И Икал ще ни разкаже тяхната и своята лична история, история, променила духа на Индонезия.

    Посещенията на инспектора от образователното министерство тежи като камък на вратовете на всички. Изискванията училището да продължава да съществува не са големи, но и те са почти непосилни за изпълнение, въпреки поддръжката на мюсюлманската организация, която го е създала и сложила името му - „Мухамадия“. Всичко се държи на магията на мечтите и на прозорливостта на учителката, на която е посветена книгата. Едно момче ще развие артистичните си заложби, друго ще разкрие необикновените си ум и памет. Всички заедно ще спечелят първите си купи - едно малко чудо, но подплатено със задружен труд. Кой си е представял, че училището на калаената компания може да загуби от ореола си?

   Андреа Хирата е забавен и модерен. Думите в книгата са думи от собствения му живот - прекрасни и съдържателни, поели спомените от трудното детство. Той не желае да натъжава - често влага солидна доза хумор и не робува на личностите, управлявали собствената му страна. Един епизод с плакатите на Брус Ли и Джон Ленън дори освобождава самата книга от политически домогвания. Тя е свободна, предназначена за обикновените хора на Индонезия и всички онези, които искат бъдеще за себе си и децата си.

   Книгата не ме натъжи, въпреки че една от целите ѝ е да разчувства, да привлече повече хора към каузата за достъпното образование. Има моменти в нея, които са изпълнени с толкова надежда и смисъл, че по-скоро предизвиква истински усмивки. Мисленото пътуване до Индонезия ми донесе много приятни моменти.

   Последните думи в книгата са пределно красноречиви:

Всеки гражданин има право на образование

(Конституция на република Индонезия)

   Тези думи са ви познати, нали?

Оценка от мен: 4.4 / 5

Кратко интервю с Андреа Хирата: тук