Сатюрнин, дон Елемирио и тайната стаичка
Доста съм се чудил как съумяват някои автори да впечатляват, без да влагат много усилия. За Амели Нотомб не съм много сигурен, но така си представям нещата при нея. Тя разказва по някоя история от време на време и успява да събуди неистов интерес. Все още съм в начален етап от изследване на творчеството ѝ - мога да се похваля само с прочита на „Изумление и трепет“. Но ще наваксам скоро.
„Синята брада“ е толкова нетипичен роман, че ми позволи лудата идея да си представя нещата в друга тоналност - прийом, който използвам за допълнително съспенс (или да си начеша акъла). И хорър елементите възкръснаха (не че не видях такива и в романа). Нямаше как и да не си припомня мрачната приказка за Синята брада. Останах поразен когато в главата ми се нароиха десетки чудновати мисли, свързани с театрото, което разиграваме в отношенията си един към друг - дали от приятелски подбуди, или пък от лоши помисли. Когато пък стане въпрос за личните страсти, егоцентризмът може да си изгради цели магистрали към целта.
Тази малка и спретната книжка е поредното доказателство, че и малкото думи могат да блъскат с железен чук и да доставят голяма наслада. Амели Нотомб и като визия си е колоритна личност, но пък в „Синята брада“ колоритът е допълнително украсен с черен хумор, интелектуална борба и интересни блюда. Имаме млада жена в разцвета на силите си, която се опитва да открие подходяща квартира на добра цена. Сатюрнин Пюисан се натъква на изключителна оферта в престижен район на Париж и се подрежда на опашката от желаещи - жени, привлечени от благородника с испанско име и нищо друго. Изненада няма - тя веднага получава желания „пропуск“. Сатюрнин е изумена от красотата на жилището, а и от дон Елемирио Нибал-и-Милсар - странен благородник, търсещ любовта по необичаен начин. Скоро „позивите“ на Елемирио към младата жена стават явни и тя осъзнава, че нещата не вървят на добре. Елемирио има едно единствено условие, за да се запазят добрите им отношения - да не отваря вратата на тайна стая, в която крие нещо. Мистерията се заплита и от странното изчезване на предишните наемателки. Сатюрнин успява да въвлече благородника в дълги разговори, от които започва да извлича допълнително информация за тайните на Елемирио.
Самата книга е изградена почти изцяло от диалозите, които водят двамата, през по-голямата част на маса и полети обилно със скъпи вина. Темите са пределно необичайни - от библията, през инквизицията и опрощаването на грехове, та до живота, смъртта и любовта. Аз лично не очаквах да се впечатля толкова. Ето още една причина да посегна и към другите книги на Амели.
Оценка от мен: 4.2 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар