вторник, 29 март 2016 г.

„Лятно утро, лятна нощ“ на Рей Бредбъри

   Лятото на Бредбъри
   
   Не е лесно да се омаеш, дори да си поел едно-две питиета в сумрака на нощно заведение. В света на Бредбъри думите са достатъчни, за да се постигне този ефект – без тайнствени метафори, без изкуствено насищане на атмосферата, без магьосници, крале и остри мечове. Този свят е е изпълнен с неща, които се усещат с наличните ни сетива – действителен, естествен. Ако търсиш магия, можеш да я откриеш в цветовете, предметите, пътищата, верандите, вятъра, целувката или в докосването на любим човек. Това е Грийн Таун на Бредбъри – малкото градче с обикновените герои. Тук времето е просто щрих, който може да увековечи любовна история, кратка буря или сияйното лице на някоя красавица. А сега е лято, лятото на Бредбъри.

   Бредбъри има стотици разкази, излезли сякаш от най-вълшебното място на света, но когато човек го чете, има усещането, че се среща със старите си приятели. „Лятно утро, лятна нощ“ („Бард“, 2016, с превод на Милена Илиева) съдържа 27 разказа, написани сякаш от вълшебник, извайващ думите с лекотата на бриз. Ако не сте чували откъде му идват идеите, може да си припомните телевизионната поредица „Театърът на Рей Бредбъри“, където в кратка презентация в началото той описва своя кабинет, изпълнен с всевъзможни дрънкулки и странни предмети – нещо съвсем незначително за очите на околните може лесно да развихри фантазията му. Все пак става ясно, че темата на този сборник е лятото – с нежните ласки на слънчевите лъчи, със звънките песни на птиците, с дългото заседяване по верандите или поляните, спокойните разходки сред природата. Прозата на Бредбъри е винаги наситена, пълна със словосъчетания, които магически изпълват с доволство, и на човек му остава само да се възхищава на дегустацията. Но не е само това. Всеки разказ започва с делничното, онова време със закуската или обяда, ставането от сън или отиването на училище, кратък разговор или просто добавяне на нови подробности от красивото градче. След това историята сама се ражда, измъкната от чудното въображение на Бредбъри. Има много любов (как пък без нея?), срещи със спомените, невинните вълнения на децата и, разбира се, изненада за десерт.

   Разказите са леки и не изискват нищо специално като атмосфера, защото сами я създават. Аз съм чел доста от Рей Бредбъри и вероятно ще препрочета нещо по-нататък. Държа да го имам в блога, което си е съвсем в реда на нещата. Смело захапете някой сборник на този вълшебник (не случайно точно тази дума е изписана на корицата!) и почувствайте онова, което трудно се обяснява с думи в едно ревю. Заслужава си.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар