четвъртък, 3 март 2016 г.

„Слънчогледите“ на Явор Цанев

   В полето на ужасите
   
   Новата ми среща с Явор Цанев отново е ползотворна. Това е третата негова книга, която чета и съм доста изненадан от богатството на темите в творчеството му. Вече преминах през „Вино за мъртвите“ и „Странноприемницата“ и усещането е като за преброждане на десетки непознати светове. Той пише разкази, а те са доста специфичен жанр. Тук всяка дума е важна, всяко изречение развива историята. В „Слънчогледите“ („Гаяна“, 2014) има още 20 чудновати и тайнствени разказа, всеки със своя специфична среда и атмосфера. Напълно съм сигурен, че Явор се развива чудесно и идеите му за нови разкази няма да секнат още дълго време. Изглежда напълно съм се вманиачил на тема чудновати истории, защото съм отделил място за всеки разказ. Но така е със сборниците, от които избликват какви ли не чудесии. В ревютата ми за предишните му книги казах доста неща на специфичното му писане, тъй че сега се хвърлям надолу с главата в блатото, пък дано се отърва с по-малко натъртвания. Жив и здрав да е Явор и все така да ни радва с бисерите си. Ето ги и самите разкази:

   „Слънчогледите“ ни повежда по черните пътищата, край които се простират поля с насаждения. Редиците слънчогледи са вперили взор в слънцето. Но тази идилия се оказва лъжовна за заблудените и ядосани пътници. Май еволюцията е направила поредната си крачка. Предстои двубой на живот и смърт. Ето точно този разказ ми трябваше, за да се настроя подходящо за следващите.
   „Енергиен вампир“ пък е разказ за трудната съдба на един мъж, който не може да създава трайни връзки, просто защото „изсмуква“ жизнеността на своите партньорки. Може би някой ден ще срещне жената, на която най-накрая ще може да даде част от себе си. Хитър и любопитен разказ с препратка към сложните отношения между влюбените с различна по сила емоционалност и влияние към партньорите си. Всъщност си е хорър, но всеки може да напипа реалните очертания.
   „Вампирска усмивка“ явно е опит да се внесе нещо по-интригуващо в тази класическа за хорърите тема. Наистина успя да ме изненада, но някак не останах много удовлетворен. Все пак разказът си играе доста успешно със страха, който са насадили митовете за вампирите.
   „Видеонаблюдение“ е доста любопитен. Имаме барман с воайорски наклонности, който пресъздава в ума си горещи сцени с клиентките на заведението си. Чудно как понякога фантазиите се напасват с действителността и водят до съвършеното удоволствие. А може би нещата не стоят точно така. Всъщност е доста забавен за хорър.
   „Затворът“ е един от тези разкази, които най-много ми допаднаха. Идеята е хубава: мъж е осъден и пратен в нов и модерен затвор за излежаване на дългогодишната си присъда. Всеки знае какво представлява един затвор, но тук нещата са малко по-различни.
   „Ключ за никъде“ разказва за две момчета, които решават да потърсят за коя врата е предназначен току-що намерен ключ. В началото си помислих, че разказът ще е нещо като нова „Нарния“, но е написан като хорър и може да мине за нова история. Краят е отворен, което ми се струва добро решение в случая. Забелязал съм, че болшинството от читателите просто не възприемат опцията „отворен финал“, прикачен към завършено произведение. За мен пък това добър начин един писател да развихри свободно въображението си от началото до края на историята, без да се смущава от това дали ще може към финала да спре товарната композиция на съответната гара.
   „Вещица“ е от онези разкази с предвидимо действие и необичаен финал. Пътят към кладата сякаш е един и същ за невинните красиви жени, обявени за вещици, но пък след това става интересно. Хареса ми.
   „Сутрин, по новините“ се занимава със странните съвпадения. Или не точно, но пък смисълът е същия. Представете си, че определени ваши действия стават причина за резултати от съвсем друг порядък: бръснете се и неизвестно защо на следващия ден става ясно, че сте предизвикали с това си действие неприятности. Малко е странно, но сигурно има някаква връзка. Написан забавно и сериозно едновременно, този разказ е един от любимите ми. Идеята е чудна.
   „Опасен бизнес“ не ме впечатли, освен че има напрежение и е разказан перфектно. Става въпрос за едно „приятелче“, от тези с големите амбиции и необичайните рисковани идеи. Да не ви попада такъв, защото не се знае накъде ще го завее вятърът.
   „Задрямал за малко“ е леко странен и шизофреничен. Не знам какво да кажа за него.
   „Нинджата“ е разказ за усъвършенстването, но не в аеробиката или фитнеса. Какво всъщност става, когато в бойните изкуства се достигне до по-висше ниво? Хубава и добре замислена история.
   „Пред очите ми“ е различен, дълбок, мистериозен. Усетих, че ме кара да се напрягам, за да не изпусна някоя подробност. Представете си хилядите начини, по които човек може да се възприема действителността. Всеки използва начин да се нагажда към промените около себе си, да систематизира миналото и да конструира бъдещето си. Сигурно има начин да си подредиш нещата така, че да успяваш да предвиждаш поведението и действията на околните спрямо теб до степен, гарантираща ти пълната власт над тях. Чуден!
   „Комарджиите на мисълта“ е кратък разказ, но спокойно може да бъде доразвит в по-обемно произведение. Ако можем да печелим знанията и мъдростта си по лесен и достъпен начин, като при хазартна игра, ще успеем ли да натрупаме достатъчно, че да достигнем съвършеното ниво? В този разказ двама се борят за „мисловно надмощие“. Всеки от тях е спечелил многобройни битки и залогът е колосален обем от знания и мъдрост. Страхотен, страхотен, страхотен! Изключително много ми хареса.
   „Складът“ ни пренася директно при тайните експерименти на военните и секретните им опити. Темата е доста експлоатирана, но винаги съм готов да чета разкази, базирани на нея. По-добре кратко и ясно, отколкото хиляди страници конспиративни теории.
   „Мусака“ минава доста близко до една тъжна статистика за домашното насилие. Не знам дали Явор е имал предвид нещо подобно, но историята в този разказ подава препратка именно към това. Сега прибавете и една извечна мусака и може да получите формулата на тормоза.
   „По магистралата“ е сякаш между живота и смъртта. Ако планираш да умреш, какъв начин би избрал? Решението е взето и нашият човек се отправя към границата с отвъдното. Направи смъртта си мигновена, направи от смъртта представление. Всъщност този разказ въздейства странно. Поне при мен се получи така.
   „Кого да пречукам“ ни кани в една малка книжарница. Сигурно вече доста лафове и истории са се родили в книжарниците, та може тази да ви е известна. Понякога е необходимо повече време, за да може клиентът и книжарката да направят контакт. Готин е.
   „Зимни тревоги“ пък ни кани в кръчмата посред най-силните снеговалежи. Местните откачалки са си тарикати от сой, винаги и по всяко време, стига да има кой да ги търпи. Харесах разказа още от самото начало. Чуден!
   „Пункт за желязо“ ми напълни душата. Винаги съм си мечтал да прочета точно такъв разказ. Представете си върволица роми, награбили купища метални парчета, да се изсипват пред пункт за желязо. Могат да домъкнат какво ли не. Винаги съм си го разигравал този сценарии и съм се чудел първо на кой български автор ще му хрумне да напише нещо по въпроса. Направо съм щастлив, че е Явор Цанев, наистина.
   „Шефът, мозъкът и пистолетът“ слага край на чудния сборник на Явор Цанев. Двама планинари са на път да забогатеят, само трябва да открият заровеното злато, а и да съхранят добрите отношения. Забавление докрай, както се казва.

   Ето това е удоволствието да преминеш границата на реалността, готов за преброждане на непознати места и срещи с причудливи персонажи. Мистериите могат да се открият буквално навсякъде и на човек не му трябва кой знае какво, за да ги открие. Вече стана ясно кои са любимите ми разкази в сборника, пък дано открия още повече в новият сборник на Явор, който се появи наскоро – „Home, sweet home!“. И, не, няма как да ми омръзнат малките бисери, наречени разкази. За две години прочетох цели 34 сборника, което говори какво ми е отношението към жанра. А има още толкова много.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

The dark corner
От Нели за вас
Soulseeker
ART – Весислава Савова

Няма коментари:

Публикуване на коментар