понеделник, 14 март 2016 г.

„При Тиберий“ на Ник Тошес

   Как се става Божи син. Ръководство
   
   Светът е странно място за живеене, бих казал. Наоколо е пълно с хитреци, които се възползват от човешката наивност и оплитат в измамния си план хиляди хора, неспособни да вникнат в логиката на проблемите си. Просто така стоят нещата от хиляди години, като единствено участниците са различни. „При Тиберий“ („Екслибрис“, 2015, с превод на Неза Михайлова) ми прилича точно на една от тези многобройни схеми, способни да уловят в капана поредните наивници. И ако се питате защо ви ги разправям тия неща, аз се питам пък защо на Ник Тошес му е хрумнало да разбунва духовете с една такава книга? Става въпрос за Исус и поклонниците му. Действието се развива преди 2000 години и страшно напомня на онази история от Библията (не е случайно, със сигурност), в която се ражда Божи син и... става тя една, не е за разправяне. Но какво пък, нека да се позабавляваме, нали няма да ни потърсят сметка, че четем дяволски книги, това време отдавна е в миналото. Все пак е добре, че става въпрос за Исус, а не за друг пророк. Онзи, другия, е опасен.

   Сигурно и Ник Тошес се е забавлявал, докато е писал книгата си. Аз поне се забавлявах, и от време на време хапвах ядки. Та така. Става въпрос за Исус от Назарет и неговата мисия да понатрупа пари от наивни хорица. Всъщност Исус е обикновен джебчия и не би могъл да измисли каквато и да е схема, камо ли да впрегне половината свят в заблуждение. В основата стои римлянина Гай Флувий Фалконий, бивш речеписец на император Тиберий, на когото се налага да напусне бардаците на Рим и да се премести в бардаците на Юдея. На новото място властват законите на някакво хилядолетно свещено писание, но има тук-там и привърженици на други култове. Гай е силно респектиран от хилядите „месии“, които щъкат като мравки сред местното население и се опитват да си изкарат хляба с възвишени слова и проповеди. Там някъде Гай съзира магнетичните очи на Исус и го убеждава да стане баш Месията, Божият син. Тошес обаче е доста груб и хич не си поплюва, дори за образа на един алтернативен Исус. „При Тиберий“ си е просто цинична – отвсякъде изскачат от онези некрасиви думички, на които се радваме като деца във вицовете. Освен това попиваме от библейската мъдрост с тонове, наслаждаваме се на красиви послания и следваме Пътя на вярата, изпитваме божията благодат и т.н.

   Докато четях, бях доста раздвоен, защото, макар и цинична и забавна, книгата следва доста точно историческата хроника от онзи период и създава впечатлението на добре обмислена и перфектно предадена от Тошес. Наред с това ставаме свидетели на изфабрикуването на крилатите и мъдри фрази от Библията, как се подбират апостолите и що за жена е била Мария Магдалина. Честно казано образът ѝ ме озадачи, но явно така е била замислена от Тошес, защото тъй или иначе Историята я е покрила с тайнственост. За капак на всичко Исус наистина се вживява в ролята си и сам дооформя образа си. Истината е, че чаках с голямо нетърпение как ще се справи с „лечението“ на болните и възкресяването на мъртвец. Просто браво на Тошес за хитроумните способи, с които „месията“ оправдава написаното в Библията. Не може да мине и без разминаване, но такъв си го е изградил сюжета Тошес.

   Според мен „При Тиберий“ трябва да се възприема като забавна алтернативна история. Сигурно ще се намерят и обидени, особено по-религиозните, да не говорим за служителите на самата Църква. Но признайте си, че Исус си е колоритен образ, който, според Библията, прави фокуси, левитира и буквално взима акъла на простите хорица. Примери и сега има много. За мен всичко в книгата си беше в поносими граници и успях да я харесам. Със сигурност трябва да има такива книги, особено за Исус и библейските му приключения. 2000 години след случването на тази история, темата си е все така актуална и подлежи на дебати. Въпросът е да не се изпада в крайности.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар