сряда, 11 февруари 2015 г.

„СТАРИТЕ МОРЯЦИ“ НА ЖОРЖИ АМАДУ

Необикновените истории на моряците


   Жоржи Амаду отдавна си е спечелил име в България. С негова помощ бразилската литература си намира много почитатели по света. Успях преди доста години да прочета две от неговите горещи и изключително забавни книги.

   „Старите моряци“ съдържа две истории от родния щат на Амаду - Баия. Първата е наречена „Двойната смърт на Кинкас Беро Дагуа“ - странна история за приключенията на възрастен моряк, простил се със света цели два пъти. Наистина хуморът в кратката история може да бъде наречен и черен, но зад завесата на забавното се крие модел на поведение на две противоположни по своята същност разбирания за живота и смъртта. Едното е приятелството - чудните моменти, прекарани на чашка, с напълно освободен от стереотипите разговор. Това са моментите на почувстваната свобода, извън границите на произхода и правилата, които повелява той. Другата е почти сковаващата принадлежност към определена прослойка от обществото - затворът на душата, граден още със самото раждане. Между двата бряга се намира Жоаким Соарес да Куня - баща с минало на примерен човек, който впоследствие разрушава идилията на семейството си, поел по пътя на скиталчеството и разгула. Стабилният пияч и приятел получава лесно своя прякор - Кинкас Беро Дагуа (вик на ужас от водата). Тези десет последни години от живота са превърнали любовта на роднините към него в срам. И ето че смъртта го посещава ненадейно, прикован на легло. Единствената му защита от този вечен затвор е останалата на лицето му усмивка. Следват куп приключения, от които ме напушваше здравословен смях. От време на време се замислях и за по-сериозни неща - нещо напълно естествено, когато става въпрос за живота и смъртта. Достойна за перото на Амаду история.

   Второто моряшко приключение - „Пълната истина за оспорваните авантюри на комендант Васко Москозо де Арагао, капитан далечно плаване“ - се позиционира отново в Баия, в предградието Перипери, където акостира кораб, довлякъл съвсем ненадейно един странник на солидна възраст и куп истории, витаещи около него. Комендант Васко Москозо де Арагао, капитан далечно плаване веднага става симпатичен на местните пенсионери, изоставили отдавна професии и бурен живот. Спокойствието и скуката в Перипери, рядко разбунвани от големи събития, бързо се заменят с любопитство и неизразим възторг. Заинтригуван е и Адриано Мейра, приносителят на пиперливи новини от кюшетата, където млади и не толкова млади двойки се натискат и - от време на време - се възпроизвеждат. Въоръжен с карта на местата за срещи и фенерче, Адриано е поел ролята на клюкарката в Перипери. Комендант Васко Москозо де Арагао веднага се превръща в най-почитания и уважаван жител. Неговите истории за далечни и чудни пътешествия по море шестват от уста на уста и го въздигат до „душата на компанията“.

   Друго поле за изява има Шико Пашеко, пенсиониран инспектор по хранителни стоки. Той е абониран за съдилищата и отстоява всякакви свои права от години. Хич не му е трудно да заподозре славния капитан далечно плаване в лъжа. Перипери се разделя на два враждуващи лагера - сполучлив опит за прекратяване на спокойствието и пенсионерската идилия. Сега капитанът трябва да доказва всяка своя миля, пропътувана сред океана. Това се оказва сравнително лесна задача, поради запаметените десетки истории, разказани му от един приятел в миналото. Проблемът настъпва, когато Васко е потърсен за заместник на починал капитан, чиито кораб не може да продължи пътуването си без началник.

   Не се лъжа лесно за книгите, които избирам да чета. Амаду е стожер в бразилската литература и това личи от всяка страница. Хуморът му е пиперлив и без ограниченията на политическата коректност. Животът му е изпълнен с перипетии, разлюляван не веднъж от силните на деня. В книгите неговата Бразилия е гореща и порочна, сексуално активна, такава, каквато я познаваме и днес. Така Амаду възкръсва на литературната сцена и не губи от блясъка и свободата си, често потискана от политическите издевателства. Бразилия е карнавал на любовта, тя извира от всяко тъмно кътче и се празнува с неподправен ентусиазъм. Амаду е героят, който изпълва страниците на книгите си с истинската Бразилия.

   „Старите моряци“ е екзотика за нашите ширини, привлича с латиноамериканска магия, способна да неутрализира всяка скука. Някои книги просто не трябва да се забравят, включително и тази.

Оценка от мен: 4.1 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар