„ДОКЛАД НА ЗЕЛЕНАТА АМЕБА ЗА ХИМИЧЕСКИЯ МОЛИВ“ НА ВЕЛИНА МИНКОВА

Утопия за ума, затвор за тялото

   Въпреки заглавието, което съм сложил, тази малка и симпатична книжка е лека и забавна - със сигурност би впечатлила не малко хора, отворени към спомени за комунистическите идеали отпреди 1989-а година. Тя излиза доста късно, но достатъчно навреме, за да влее малко свежест сред черните краски, с които сме свикнали да описваме онези времена. Всъщност тя няма за цел да опише издевателствата и мрака на комунизма, а да преразкаже нещата през погледа на едно 13-годишно момиче, на прага на седми клас, малко преди да настъпи тъй чаканата демокрация. Идилията е пълна. Историята е толкова добре пресъздадена, че чак умилява.

ДНЕВНИК

на

АЛЕКСАНДРА Н. ГЕОРГИЕВА

ученичка за седми клас от гр. София

НРБ

   „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ е написана под формата да дневник, като за целта малката героиня използва обикновена тетрадка от осемдесет листа. Тя поставя началото му, за за опише шеметните си приключения на един детски пионерски лагер в Северна Корея. Стилът на писане е точно като на 13-годишно впечатлително момиче, тъй че спокойно можем да приемем книжката от забавната ѝ страна. Не знам дали Велина Минкова е тренирала дълго този стил на писане, но се е получило много добре. Има ги вечните момичешки неволи, невинните детски страхове, платоническа любов и традиционното непослушание, което не се е променило и до днес.

   Северна Корея е представена като рай през детските очи. По улиците няма почти никакви автомобили, освен тези на туристите и делегациите. Сградите са проектирани, за да впечатляват с гигантските си размери. Паметниците на Ким Ир Сен са високи като небостъргачи, изградени насред паркове с безупречно окосена трева. Чистотата и блясъкът са навсякъде. И всичко е направено за прослава на Вожда. Има известна резервираност относно храната - странните порядки и задължителната икономичност, контрастират на фона на скъпите строежи на сградите и паметниците.

   Александра е почти пълна отличничка - само петицата на гадната биоложка разваля впечатлението, написана заради най-обикновено недоглеждане. Вместо да напише „зелена еуглена“, момичето, без да иска, пише „зелена амеба“. Езиците и вървят много и вече е усвоила цели три, като, разбира се, руският е основен. Срещата с други деца от различни националности много я впечатлява. Разменят се сувенири, пеят се песни, танцува се. Александра описва всичко и прави неминуемите сравнения с България.

   Тази книжка е написана достатъчно забавна, за да не тежи с порядките, изградени през комунизма. Всъщност аз съм приятно изненадан и крайно доволен.

Оценка от мен: 4.4 / 5

Друго ревю:

Книжка с мишка