сряда, 9 април 2014 г.

"КУТИЯ С ФОРМА НА СЪРЦЕ" НА ДЖО ХИЛ

Куп паранормални събития си правят среща в романа на Джо Хил


   Започнах да чета книгата с чисто съзнание. Да се потопиш в една книга не означава да си я изфантазирал предварително и да следиш дали първоначалните ти очаквания съвпадат напълно с действието и внушенията. Чистотата на съзнанието е много важна, защото при хорърите винаги ще срещаш призраци, чудовища, побъркани убийци и други подобни, а наложените стереотипи не помагат особено. Важното в случая е да прогледнеш отвъд думите и да експонираш усещания от самата книга в съзнанието си, които да ти повлияят по някакъв начин. Не забравяйте, че това е книга - продукт от гора и мастило. Ако не можехте да четете, какво щяхте да видите в нея? Иска се пробуждане на всички сетива; иска се фобия, която да отключи древните страхове от непознатото; иска се знание за ужаса. Представете си човек, който се страхува от птици. Какво направи Хичкок с птиците? Да издълбаеш действителността и да навлезеш в преизподнята на фобиите е единствения ключ към ужаса.

   Сега се успокойте и да продължим.

   Имаме застаряващ музикант, който живее с поредното си завоевание - доста по-млада от него почитателка на име Джорджия (или поне той я нарича така) и спомени, заровени в миналото, които очакват с нетърпение да преобърнат отново живота и на двамата. Джудас Койн колекционира странни предмети, подарени от верните му почитатели. В един обичаен за живота му ден, личният му секретар му разказва за призрак, който се продава в интернет. Джуд е заинтригуван и решава да го купи. Цената е прилична и не буди съмнения, все пак малко хора ще искат да си купят призрак. Все още всичко е наред, докато не пристига пратката - официален костюм и...призрак в кутия с форма на сърце. Действителността е разкъсана. Сънища, страхове и действителност се разчепкват в борба, в която смъртта не е изход, но е целта на всеки ужас.

   Може Джо Хил да е син на Стивън Кинг, но е развил собствен подход към ужаса, което го поставя в изгодна позиция пред читателите. Тук призракът си има история, която е пряко свързана с останалите герои. Действието се развива плавно и в повечето случаи без прекъсване от реклами, ако мога така да се изразя. Това е от полза за самото произведение. Джо Хил експериментира с познатите ни герои на ужаса, които навлизат във всекидневието ни. Налита и на познати прийоми, но те са част от жанра, също както магьосниците за фентъзито.

   Не може много да се разсъждава, без да се преразказва действието, затова ще спра дотук.


   Със сигурност ще прочета и "Рога", защото "Кутия с форма на сърце" е първата книга на автора и не мога да си изградя цялостно мнение за него само от едно произведение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар