"ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОБИЧАШЕ СТИВЪН КИНГ" НА БРАНИМИР СЪБЕВ

Чудесна палитра от разкази, които не се забравят лесно

   Бранимир Събев е създал шарена палитра от необичайни разкази, които влияят на всички сетива и не отпускат дори за миг. С малки изключения, този сборник е поредното доказателство за умението му да създава кошмари, а краят е невероятна смесица от извращения и мерзост.

   Не бих могъл да сложа цялостна оценка на всички разкази, но тук личи трудът на истински разказвач. Някъде прозират клишета и липса на дълбочина, но тези места са малко и могат да се пренебрегнат.

   Да пристъпим към разказите.

   "Арлекин" е разказ за играта Го и човекът, който я обожава - Алекс Мандевил. Алекс е преминал през доста перипетии през живота си, които, по някакъв по-особен начин, го подтикват да убива в името на играта Го. Той е честен към себе си и жертвите си - играе, за да спечели правото да убива. Страхотна кримка, която въпреки малкия си обем, ме накара да търся отговори на въпроси, някои от които дори не са зададени в самия разказ.

   "Бягството" е симпатичен разказ и въпреки някои клишета, го намерих за добър. Наскоро постъпил затворник вижда възможност за бягство. Не е нужно да го преразказвам, защото заглавието показва основната тема.

   "Котешкият господар". Този разказ блести с неподправеност. Тук едно племе нубийци се бори едновременно с жестокостта на колонизаторите, които искат да го асимилират или поробят (каквото успеят), и религиозните фанатици. Бранимир крие в себе си безподобен архив от теми, които разработва с умение и страст. Почти съм сигурен, че някой разказ скоро ще придобие пропорциите на роман.

   "Докъде водят мечтите" ме накара да се усмихна още на втората страница. Млад автор носи разказ за одобрение и евентуално публикуване при издател. Следва грандиозно театро, което довежда до трагедия. Само Бранимир си знае какво го е вдъхновило за този разказ.

   "Страх от страха" малко ме разочарова. Група деца заминават на екскурзия сред природата. Вечерта се събират в една стая, за да си разказват плашещи и необикновени истории. Историите си ги бива, но края на разказа ми се стори постен.

   "Видеокасети" е дивашки и много разкрепостен, като смела пръдня в бална зала. Стилиян Калчев е обикновен бачкатор, който има страст към класически филми на ужаса и класическото порно. Скоро страстта му го събира с обожаваните от него герои. Страшно се забавлявах на този разказ. Време е за бонус точки!

   "Към Ада" ми се стори тъжен и дълбок разказ за ненаказаните престъпници и отмъщението, което ги застига. В главата ми настана бъркоч от примери за избегнато правосъдие. 

   "Жените на живота ми" е особен разказ. Не се наемам да го разчепквам. Просто трябва да се прочете.

   "Хижата" събира накуп лауреатите на литературна награда. Те с трепет очакват да получат признанието и някой лев в добавка. След разходка до местните забележителности, кошмарът започва. Приятен разказ, чиято първа половина леко ме разсея, но с подобаващ завършек. По едно време ме напуши смях, но отмина бързо, когато си представих кебапчета от човешко месо.

   "Кралят" ни среща с Геро, който е сюрпризиран неприятно от шефа си и намира новото си призвание след среща с демон. Не ме грабна.

   "Любов моя, ангел мой". Престъпна банда се натъква на гола жена и решава да се погаври за нейна сметка. Последиците са грозни и ужасяващи. Този разказ го прочетох в автобуса. Една жена висеше над мен и местеше очи наляво-надясно - опита се да го прочете заедно с мен. Заглавието ме смути, но пък съвсем явно привлече жената. Началото на разказа ме накара да погледна отново предната корица, за да се убедя, че не чета друга книга, но постепенно изразните средства обориха подозрението. В един момент нещо взе да притеснява жената над мен и ясно чух две накъсани дълбоки вдишвания. Когато я погледнах, лицето и беше станало алено от възмущение. Да, този разказ изненадва със всеки следващ ред. Хареса ми.

   "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" ни среща с куп хахавелници, един от които съм срещал безброй пъти къде ли не из София, а неговият рецитал за домакинските гъби е запазена марка. Последният път, когато го видях, изглеждаше очукан от живота и явно не на себе си. Но да продължим с основния персонаж. Омагьосан от личността и писанията на Стивън Кинг, един негов почитател се препитава като дава под наем жилището си, а самият той живее в таванското помещение над него. Съдбата (по-скоро родителите му, а според мен - Бранимир) го е дарила с име, което е българския еквивалент на автора на хоръри - Стефан Кралев. Стефан краде всички книги на Кинг от сергиите на улицата и ги трупа в умопомрачителна колекция. Скоро и стените са осеяни със снимките на Кинг. Нещата стават сериозни, когато Стефан "разбира", че самият той е напълно идентичен с Краля. Потресаваща история, в която герои са дори Бранимир и Стивън Кинг. Във възторг съм!

   "Необичайно предложение". Душата на Камен е изправена пред Смъртта в "разпределителницата на души". Изцяло от него зависи накъде ще се отправи - към Ада, към Рая или към нещо друго. Този разказ ме изненада приятно. В своята същност е достатъчно правдив (въпреки жанра на разказа), за да послужи като еталон на човечността. В него се крият символи, които сами поставят дълбоки въпроси. Сигурен съм, че много хора ще се учудят на тези разсъждения, защото самият разказ не ги предполага като развитие на действието. Почувствах нещо особено и го споделям.

   "Благословеният, вещицата и дяволът". Не изпращайте този разказ на Папата! Монасите от един манастир са изложени на опасността от гибел - душевна и физическа. С безпрецедентни подробности, Бранимир Събев е нарисувал покъртителна картина на извращения и смърт, които не са за всеки читател. Може да обичате хорър, но това е история, която идва директно от преизподнята. Тук са събрани почти всички грехове. Смел разказ, който завършва сборника по впечатляващ начин.