„Нощна буря“ на Юхан Теорин

   Призраците на остров Йоланд

   

   Напълно задоволен и обсебен от „В смутните часове по здрач“, беше доста лесно да се навия за следващата книга за остров Йоланд. „Нощна буря“ („Колибри“, 2015, с превод на Светла Стоилова) не е директно продължение, а нова история, която не засяга тази от първата книга. Единствената значима връзка е старият Йерлоф, който май се оказва нещо като истински извор на знания за историята на острова. В тази книга Теорин продължава да рисува все по-мрачни краски, да изкарва все повече призраци от забвение и да поддържа тягостната обстановка с нова поредица от мистерии и смърт. Точно това адски много ми допада в един трилър. Всъщност Теорин е забъркал смес от няколко жанра – крими, мистерия и съспенс, като закача и доста от паранормалното. Както се и очаква в случая, историята се развива бавно, като постепенно запълва празните полета на представената главоблъсканица. Не бих се учудил ако любители на хоръра посегнат и към поредицата на Теорин.

   Атракцията в „Нощна буря“ е стара къща в отдалечена част на остров Йоланд, в местност, наречена Носа на змиорките. Преди доста години един немски кораб претърпява авария край брега и останките му са използвани да се доизгради и стегне самата къща. Заедно с удавниците от кораба изплува и дъска с име, която също ще стане част от пристройките. От този ден къщата започва да се сдобива с невидими обитатели, носещи спомените на поредица от трагедии. В следващите 150 години собствениците продължават да се сменят, но тайнствен ритуал ще ги обедини и остави в Историята. Последните собственици са Йоаким и Катрин Вестин – младо семейство с две деца и желание да се устрои за постоянно насред Носа на змиорките. Зимата и традиционните за острова бури наближават, а трагедията е на път да навести новите обитатели.

   Обичам атмосферата на тайнственост, която се разстила като покривало над персонажите и остава незасегната от логиката почти до края на произведението. Теорин си е поиграл доста с търпението и съобразителността на читателя, напластявайки куп истории от миналото и настоящето. Това навързва доста герои и събития в плетеница, която лесно може да обърка невнимателните читатели. Многопластов сюжет, мистика, смърт, призраци... Напълно логично е при това положение да се пренеса изцяло на мрачния Йоланд. За цвят са вкарани банда крадци, които използват дъска за гадаене уиджа, преди да тръгнат да грабят. За обогатяване на сюжета е „поканена“ и служителка от новосформираното полицейско управление в близкия град, роднина на Йерлоф, която ще се заеме бандата, забърквайки се в мистерията до шия.

   „Нощна буря“ може да интригува по много начини. Ако са ви любими класическите мистерии, обогатени от съвременен автор на трилъри, поредицата на Теорин за остров Йоланд ще ви допадне. На мен пък ми е приятно да си правя разходки из шведските земи, тъй че си заплювам и следващата книга на Теорин.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5