Юел опознава любовта
Юел Гюстафсон отново гори от желание да опознае неизвестното и да получи от живота онази тръпка, която всеки тийнейджър на тринайсет години е готов да изпита. Хенинг Манкел е успял да надгради историята си в третата книга от поредицата. Юел пораства със скоростта на мечтите си, поставяйки си високи цели, независимо от трудностите, които го следват неотклонно. Въпросите стават сложни, отговорите - истински прозрения. От тази книга надникват и моралните дилеми, съпътстващи всеки млад човек с течение на годините. От една страна Юел е морализатор, от друга - невинна душа, затворена в капана на порастването. Малкото момче търси силата, която да го изведе от детинските мечти, без да се налага да плати жестока цена. Един обикновен тийнейджър би се впуснал в безразсъдна гонитба, прескачайки всяко неудобство, препречило се на пътя му. Не и Юел. Тук Манкел е действал директно, вграждайки в героя си добродетел, непривична за малко момче - силата на ценностите. Юел се е обградил със стотици мечти, но не може да подмине с лека ръка пиянството на затъналия в отчаянието си баща.
Въпреки тези ми разсъждения, не бива да оставате с впечатлението, че Манкел е изоставил забавното от първата и втората книга, като по този начин е обезсмислил постигнатото до тук. Бих казал, че дори е подобрил и развил чудесния си изказ, а и обогатил историята с повече приключения. Юел е готов да открие любовта, което неминуемо довежда до любопитни ситуации.
Юел е приятно изненадан от новата продавачка в магазина. Обещанието, което си е дал тази година, е да види гола жена, а непознатата продавачка изглежда направо изключително в неговите очи. Единственото, което знае за женското тяло, е от историите, разказани в училище. А то съвсем не е достатъчно, особено като се има предвид, че самите истории са подобаващо украсени и идват от някакви си списания. Юел дотолкова е взел на сериозно желанието си, че сънищата му придобиват особено значение. В един такъв сън той вижда голата продавачка в прозрачна туника. Оттук нататък следват куп забавни епизоди, които не оставят съмнение, че Хенинг Манкел има умението да вгражда в историите си разум и емоции.
Наред с трудното пиянство на баща си, желанието да се покаже пораснал и разсъдлив, перипетиите с особената съученичка и стремежа да навлезе в живота на възрастните, Юел има повод да се гордее с постигнатото. Дори странната идея да се закали като преспива навън под снега, идваща от желанието му да доживее до сто години, която не може да се реализира докрай, няма как да го сломи.
"Момчето, което заспа под снега" е поредната добра книга, която прочетох с удоволствие.
Друго ревю:
Няма коментари:
Публикуване на коментар