вторник, 7 октомври 2014 г.

"СВЯТ, НАСЕЛЕН С ДЕМОНИ. НАУКАТА КАТО СВЕЩ В МРАКА" НА КАРЛ СЕЙГЪН

Мистерията на човешката нелогичност


   Има куп въпроси, който съпътстват човечеството вече няколко хиляди години. Най-нормалното нещо е да задаваме въпроси и да търсим отговорите им, но едва ли първото, което ни хрумне, наистина може да свърши работа. Човешкото въображение не познава граници - всеки от нас е се стреми да намери смисъл на собственото си съществуване, да получи отговорите, които ще му позволят да се почувства добре в кожата си. Има милиони книги, които можем да разлистим и още толкова хора, с които можем да разговаряме относно възникналите въпроси. Първите са родителите или настойниците ни, преподавателите в училище и близките приятели, на които можем да се доверим. Постепенно се нагаждаме към заобикалящата ни среда и се чувстваме готови да поемем по стъпките на онези, които са ни е повлияли най-много. Всъщност готови ли сме?

   Светът е странно място: наоколо се разхождат хора, които са абсолютно сигурни, че могат да ни помогнат да разберем как да живеем и от какво имаме нужда, за да се почувстваме щастливи и задоволени. Някои от тях ни тикат в ръцете книжки, съдържащи "върховното знание" с отговори на всички съществуващи загадки. Виждаме странни хора по телевизията, предлагащи лекове за всичко. Всички те твърдят, че за кратко време ще можем да получим отговори на въпросите, които сме си задавали години наред. Стоп! Какво не е наред? Тук трябва да светне лампичката на скептицизма. Защо е необходимо да искаме доказателства  и да настояваме за факти?

  Живеем в епоха, в която парите са необходимост и спечелването им по някакъв начин е цел номер едно за повечето хора - просто за да могат да съществуват нормално. Има лесни и трудни начини да се спечелят. Лесните начини почти винаги са свързани с лековерието на хората. Целта е те да бъдат убедени, че нещо им е необходимо, без наистина да се нуждаят от него. Често се използва и споходилото ги нещастие, за да бъдат привлечени в религиозни групи. В арсенала на съвременните "шамани", любители на лесните пари, са религиозните проповеди, гадателство, телепатия, астрология и много други псевдонаучни хитринки.

   "Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака" на Карл Сейгън е книга, която развенчава заблудите на псевдонауката и дава разумни обяснения, подплатени с факти, за да не бъдем подведени и излъгани. Думите на Сейгън са ненатрапчиви и спокойни, подплатени с разум и логично мислене. Той разглежда едни от най-известните заблуди, които ни съпътстват от десетилетия: извънземни похищения, религиозни манипулации, доказателства от хипнотични сеанси, псевдолечителски практики, конспиративни теории и други подобни. Сейгън ни дава инструменти, чрез които да разпознаваме псевдонауката и да използваме скептицизма като основа, върху която можем да градим доказателствен материал.

   Тази книга не е поредната проповед, която се опитва да ни втълпи някакви имагинерни представи за света, в който живеем. Тя се опира на науката, която продължава да ни обогатява като вид и създава благата, от които се възползваме всеки ден от живота си. Ето един красноречив цитат:

   "Псевдонауката се различава от грешащата наука. Науката се храни от грешките, като ги отстранява една по една. През цялото време се появяват неверни заключения, но те са формулирани без категоричност. Хипотезите се изграждат по такъв начин, че да остане отворена възможността да бъдат опровергани. Експериментите и наблюденията служат за проверка на няколко алтернативни хипотези. Науката непрекъснато търси и се стреми към все по-пълно вникване на нещата. Разбира се, когато една научна хипотеза бъде опровергана, това обижда собственическите чувства на нейния създател. И все пак тези опровержения са признати от всички като основен елемент от научните начинания.

   Псевдонауката е пълна противоположност. Често хипотезите са формулирани така, че да останат недосегаеми за какъвто и да било експеримент, който евентуално би могъл да ги опровергае. Следователно те по начало не могат да бъдат отхвърлени. Занимаващите се с това хора са винаги нащрек и в защитна позиция. Скептичният анализ се посреща враждебно. Когато една псевдонаучна хипотеза не успее да запали научната общност, това обикновено се тълкува като конспирация за скриване на истината."

   Ето един факт като заключение: Псевдонаучните дисциплини никак не се свенят да използват последните достижения на науката като помощници за своите фабрики за илюзии.

Друго ревю:

Няма коментари:

Публикуване на коментар