вторник, 23 юни 2015 г.

„МАН“ НА КИМ ТХУИ

   Ман, тази която няма какво повече да желае
   
   Романът „Ман“ на Ким Тхуи („Колибри“, 2015) носи със себе си онази екзотична нотка, характерна за много от азиатските автори на художествена литература. Още преди да посегна към книгата, бях сигурен, че ме очаква почти непревземаема крепост, покрита с платно от минималистична проза, която трудно се вмества в традициите на романа и изобщо в каквато и да е форма от познатото ми до момента. Но „Ман“ се оказа непретенциозна и тиха, от онези „дълбоко дишащи“ книги, с които можеш да си проведеш сеанс по медитация.

  Представете си, че се опитвате да надникнете през ключалката на някоя врата. Трябва да гледате право напред, за да фиксирате образ зад нея, поради тесния отвор на самата ключалка. Тук периферното ви зрение няма да свърши никаква работа, защото просто ще е неефективно в този момент. Ким Тхуи пише по този начин – изолира страничните фактори в сцените и набляга на най-кристалния образ по следата на зрителното поле. Тя не се интересува от несекващите потоци на вдъхновението, които могат да запълнят цели страници с послания, изводи или странични фактори, следващи неотклонно самото действие. Усещането при четене прилича на чиста мелодия, изпълнена от един единствен инструмент. Има малки изключения, но без тях романът би се превърнал в композиция от основни тонове, без страничната поддръжка.

   Ким Тхуи разказва за семейството, приятелите и традициите на виетнамската култура и кухня. В „Ман“ са вплетени всички онези настроения, които обграждат всеки емигрант, отдалечил се достатъчно от родната си страна, за да се впуска от време на време към спомените за живота преди преселването. Образът на майката е издигнат на пиедестал – една важна част от повествованието, движеща почти изцяло събитията и чувството на удовлетвореност на героинята. 

  Ман разказва за трите си майки, последната от които нарича „истинска“ и отбелязва с главна буква. Последната майка ѝ дава онази сигурност, която ако тя запази, може спокойно да обогати и освежи живота си, да продължи спокойно напред и да гледа на бъдещето с желание. Така Ман се оказва в Монреал, Канада с виетнамски съпруг, който поддържа ресторант. Ман е запленена от кухнята и става част от общество, кръжащо основно около храната и приготвянето ѝ. Но просто няма да е честно от страна на Тхуи да лишава читателя от любовта между хората, а не само към храната. Във Виетнам жените са тихи и кротки, прикриват чувствата си и едва ли не само мислено могат да поискат повече любов. Ман ще изрази своите желания и ще посегне към онази любов, която смята, че заслужава.

   „Ман“ е красив и нестандартен роман, изтъкан през погледа на една екзотична душевност. Ще придобиете повече представа за него, ако разберете значението на заглавието му. Ман на виетнамски означава „тази, която няма какво повече да желае“, също като заглавието на ревюто ми. Самата книга е изпъстрена от виетнамски думи, чиито значения също са представени на читателя. Мисля, че може лесно да се справите с особения стил на Тхуи, ако се освободите от очакванията си към определени жанрове. На мен четенето ми беше приятно и разтоварващо. Аз поемам към следващата книга, а вие може да се поинтересувате от традициите на виетнамската кухня и очарователния стил на писане на Ким Тхуи.

Оценка от мен: 4 / 5

Много интересно интервю с Ким Тхуи, която гостува в България през 2012-а година на представянето на романа си „Ру“. Виж тук.

Една потресаваща история на още една емигрантка в Канада тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар