четвъртък, 11 септември 2014 г.

"ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК" НА СЕЛИНА АНГЕЛОВА

Онова, което се случва в разкъсаното време


   Преди месец си бях обещал да пробвам най-различни книги, с мисълта да отсея онези, които реално мога да почувствам като любими. Този тест трябваше да ми покаже докъде се простират жанровите ми предпочитания и да сортира в някакъв ред читателските ми апетити. Знам единствено, че поезията не може да пробуди адекватно възприятията ми, въпреки че красивата проза с ненатрапващи се поетични нишки, ме кара да тръпна отвътре. В Goodreads може да видите цялата палитра от жанрови вариации, с които смятам да се занимая в близките няколко години. Някои книги просто няма да прочета, други ще ще чакат реда си, изпреварени от нови в списъка. Но съм сигурен в едно: ще попадам на такива, които няма да мога да разбера изцяло, няма да мога да възприема като обогатяващи ме душевно и интелектуално.

   "Пясъчен часовник" е точно от тези - книга на вихрещи се страсти, хаос от ситуации, които се блъскат безразборно една в друга и така и не успяват да запалят редовия читател в мен. Търсих специалните нишки, които да навържат страниците в единен текст (като роман?), но не би.

    Всъщност нещата не са толкова зле. Има някаква адекватност тук. Да видим...

   Историята подхваща две жени и ги подхвърля из страниците като излишен багаж. Те са неспособни да сдържат страстите си, понесени от кризата в собствените си умове. В тях бушува сексуална ярост (психичен проблем?), която ги събира и разделя физически, но никога душевно. Те са способни да изпитват чувствена наслада, ревност и неутолима страст; водят непрестанни битки със себе си и околните.

   Поезията е навсякъде - лее се на големи и тлъсти порции, понякога механично обезкостена, друг път с тежки прозаични налепи. Времето тече с различна скорост, проядено от безброй любови и разлъки, напудрени от женска нетактичност. Представете си филмова лента, от която с ножичка са изрязани прелюдиите към сцените.

   Странен роман - без видим сюжет, съграден сякаш от нищото. Всъщност това е опит да се сътвори нещо различно, нещо тотално ново, което не робува на жанровите ограничения. Видях някои силни моменти.

   Поздравявам Селина Ангелова за смелостта да експериментира.

2 коментара:

  1. Петър, за теб и книгата не знам, но аз изпитах удоволствие от това ревю!:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за споделения ентусиазъм! От похвалите могат да произлязат само добри неща и ... леко изчервяване :)

      Изтриване