Въпросът за щастието и неговото случване
Какво е щастието? Дали можеш да напуснеш дадено място, за да си щастлив на друго? Гради ли се щастието в ума или е чисто физическо случване? Въпросите се редят един след друг, без да предизвикат нужната утеха, очаквана след толкова много години. Тъга, тъга, тъга... Явно тъгата е нетленна субстанция, загнездена дълбоко в ума, пречупваща и първата, и последната надежда.
Нереалността се промъква още от първата страница, потърсена в поезията - спасителен пояс за самотни корабокрушенци, загубени за щастието и не намиращи утеха. "Ничия" е мерилото за страдание, трупано пласт след пласт върху крехката женска душа. "Ничия" е постеля от тъга, която потиска самочувствието и пее само със стонове.
Този роман е като една потърсена смелост извън познатото. Имаме познат образ, лутащ се сред неизвестното, изоставил своята невинност, за да оцелее чисто физически. Доротея е в Испания, страна, в която можеш да прекараш ваканцията си като турист и да усетиш игривото испанско сърце в танците и коридата. Но това е образ от картичка, която можеш да изпратиш към родното си място, с драснати няколко щастливи думички. В Испания щастието е възможно само за местните и усмихнатите туристи. Доротея трябва да започне от дъното, повлечена от нуждата за пари, с които да оцелее физически. Тук няма никаква идилия, никакви танци. Дори любовта се превръща в изпитание - миналото я следва неотклонно, повлякло изгубеното без време семейство.
Няма смисъл да преразказвам самата история, защото тя е само повод да се надникне в безвремието, което настъпва в душата на човек, изгубил невинността си. Тук се говори за оцеляването на човешкото, за изгубеното щастие, за намирането на спасителната сламка.
Христина Панджаридис е самороден талант, промъкнал се в българската литература със страстта си на поет и пробивността на интелекта. Прочетох две интервюта, които ми доказаха, че "Ничия" не е просто случайност (виж долу). Изобщо не се изненадвам, че книгата ѝ е излязла с логото на "Жанет-45", издателството, което търси и намира литературни таланти.
Други ревюта:
Браво на авторката и на коментара! Четете и ще си отваряте новите хоризонти!
ОтговорИзтриванеНаскоро прочетох "Ничия" и впечатленията ми са по-други. Като ми остане време някой ден, ще ги споделя. Съгласна съм, че е самороден талант, но именно поради това се ядосвам, че книгата е можела да бъде много по-добра!
ОтговорИзтриване