Амели и Япония с изумление и трепет
Рядко ми се случва да посягам с вълнение към книги, които са част от биографията на автора и написани във формата на роман. Амели се оказа достатъчно магнетична личност, за да ме накара да навляза в живота ѝ направо през ключалката. Започнах да мисля за нея като за близък човек, способен да се промъква в личните ми драми с усета на психолог, открил чувствителните места на тялото и духа ми. Възможно ли е да се влюбвам в този образ, част от някаква друга реалност? Сега ми остава само една възможност - да прочета повече от дузина нейни книги, издадени на български език.
Амели е назначена в японската компания "Юмимото". Тя трябва да започне от най-ниското ниво и да се надява да бъде забелязана и оценена - нещо безкрайно трудно, имайки предвид, че не е японка. Всичко в компанията е строго регламентирано: четирима началници, които трябва да се чувстват уважавани в нейно присъствие; достойнство, което трябва да се крие от всички служители и скромност, адекватна на положението ѝ. Налага се да започне с поднасянето на напитки. Японската действителност се стоварва моментално отгоре ѝ, носеща своите особени за западния човек правила, гравитиращи винаги около незначителността ѝ като личност. Оказва се, че съвсем малко е необходимо, за да се разстрои един началник в Япония. Тогава за Амели има едно единствено спасение - да се прилепи към стъклото на прозореца на четиридесет и четвъртия етаж и да се хвърли мислено в празното пространство.
Тази книга е кратичка, както и всички останали на Амели Нотомб; чете се на един дъх и оставя впечатление на удовлетвореност, което се среща често при добре написаните книги. Ситуациите се редят една след друга, поднесени с щипка хумор, способна да задържи вниманието на всеки тип читател. Стилът на Амели показва наличие на спонтанност в изказа и яснота на действието, без традиционните за прозата отвлечени описания на околния пейзаж. Би се харесала на всички, които искат да вникнат в японската действителност, съдържаща в себе си корените на древна култура и идентичност, почти неразгадаеми за западния човек. Ех, тези странни японци...
Амели е назначена в японската компания "Юмимото". Тя трябва да започне от най-ниското ниво и да се надява да бъде забелязана и оценена - нещо безкрайно трудно, имайки предвид, че не е японка. Всичко в компанията е строго регламентирано: четирима началници, които трябва да се чувстват уважавани в нейно присъствие; достойнство, което трябва да се крие от всички служители и скромност, адекватна на положението ѝ. Налага се да започне с поднасянето на напитки. Японската действителност се стоварва моментално отгоре ѝ, носеща своите особени за западния човек правила, гравитиращи винаги около незначителността ѝ като личност. Оказва се, че съвсем малко е необходимо, за да се разстрои един началник в Япония. Тогава за Амели има едно единствено спасение - да се прилепи към стъклото на прозореца на четиридесет и четвъртия етаж и да се хвърли мислено в празното пространство.
Тази книга е кратичка, както и всички останали на Амели Нотомб; чете се на един дъх и оставя впечатление на удовлетвореност, което се среща често при добре написаните книги. Ситуациите се редят една след друга, поднесени с щипка хумор, способна да задържи вниманието на всеки тип читател. Стилът на Амели показва наличие на спонтанност в изказа и яснота на действието, без традиционните за прозата отвлечени описания на околния пейзаж. Би се харесала на всички, които искат да вникнат в японската действителност, съдържаща в себе си корените на древна култура и идентичност, почти неразгадаеми за западния човек. Ех, тези странни японци...
Няма коментари:
Публикуване на коментар