Властта на ароматите
Можете съвсем спокойно да оставите настрана книгите, които сте решили да споделите с душата си за ден, за да се потопите в тази почти невероятна история, чието действие се развива през 18-ти век, неподлежаща на сравнение с никоя друга. Няма да е достатъчно да прочетете десетина отзива или да помолите приятел, който я е чел, да ви я резюмира накратко. Не се разказва това, което се изживява лично - човек срещу книга, невинен читател срещу смъртно видение, дошло от разюзданата фантазия не неподражаем писател. Тази книга е жанрово неопределима - носи полъха на хорър, мистерия и драма; наситена е с крими елементи, които се промъкват почти незабелязано на фона на историята; може да се определи и като трилър. Но как може да се обясни силата на изказа ѝ? Може да попитате само Патрик Зюскинд.
Това е историята на Жан-Батист Грьонуй - роден сред бедняшките квартали от майка, безчувствена за рожбите си, сред мръсотия и воня на полуразложени и изкормени риби. От самото си раждане, Грьонуй сякаш е неподатлив на болестите, вилнеещи в големите градове. Той не мирише на човек, изобщо не мирише; не се интересува как изглежда светът, в който е роден, нито иска да докосва, за да разбере значението на предметите около себе си. Грьонуй живее в света на ароматите - обонянието му е неговото "аз", което трябва да следва, за да опознае реалността. Той съхранява всеки полъх, разделя и анализира по невероятен начин всяка частица, допряла се до носа му, систематизира и подрежда хиляди и хиляди миризми, довеяни от вятъра. Някои са толкова притегателни, че желанието му да ги притежава, се превръща в единствената цел на живота му.
През 18-ти век парфюмеристите са на почит от политическата върхушка. Те се борят помежду си за влияние и слава с помощта на ароматите. Да се създаде уникален аромат е цел на всеки парфюмерист, а да се копира такъв - на всеки мошеник. Грьонуй попада в тази среда, оценен от хората, създаващи магическите ухания. Неговото време е настъпило. Необикновените му умения се развиват бързо, става ясна и целта му - да притежава аромат от човек. За чудовището убийството не е самоцел, а преследване на чувството за ситост и величие. Краят е толкова потресаващ, че ще прималеете от изненада.
Такъв роман не се появява често сред купищата книги, търсещи верни почитатели. Много хора ще се отвратят, други ще оценят въздействащите думи на Зюскинд. Ще има и "запленени" от историята на парфюмерийното изкуство, запълнила съществена част от самото произведение. Аз приемам такива книги с възхита, която искам да предам и на останалите читатели.
Напоследък попадам на книги, които оценявам подобаващо с висока оценка. Причината за този "късмет" може да откриете в десетките литературни блогове, които следя. Те са причината да прочитам книги, съдържащи в себе си онази сладост, която довежда до лудост сетивата ми.
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар