неделя, 7 февруари 2016 г.

„Непознатият“ на Харлан Коубън

   Истината или помага, или разрушава
   
   Още когато прочетох „Липсваш ми“ на Харлан Коубън, ми стана ясно, че ще чета и друго от него. Освен елементите на типичния трилър, Коубън вкарва и доста реализъм и драма. „Непознатият“ („Колибри, 2015, с превод на Венцислав К. Венков) дори започва мистериозно, но постепенно преминава към делничното и семейната драма. Тъй че ако сте се настроили за поредния психопат, няма да ви огрее. Всъщност темата е за истината и как влияе на семейните отношения, когато е изказана като „гръм от ясно небе“, така да се каже. Човек може да си изгради щастие от какво ли не, но цената, която плаща впоследствие не е задължително да се измерва с количеството на жертваните пари. За мен този роман може да бъде написан и с инструментите на драмата, мистерията или съспенса, но Коубън си е трилърджия и борави с онова, с което умее да си служи най-добре.

   Адам Прайс се справя с живота много добре – не му липсва нищо от обичайното, за да е щастлив и отговорен във всичко човек: къща, добра работа, прекрасна жена и двама сина с добри заложби да се справят проблемите си. Един ден, докато изчаква подбора на играчи за детската лига по лакрос, непознат мъж му сервира необичайна новина. Непознатият е прям и спокоен, убеден че помага и ще получи благодарности за смелостта да сподели истината, която знае. Но Адам далеч не е толкова доволен, още повече, че тази истина просто ще съсипе градения с толкова усърдие щастлив живот. „Жена ти те лъже“, казва непознатия. Убедеността му е толкова голяма, че в същия момент светът на Адам престава да е приятно място, в което може спокойно да обича и обгрижва семейството си. Не стига това, ами от касата на спортната организация изчезва значителна сума пари, жена му заминава в неизвестна посока, а не след дълго се появява и труп. Разследването е наложително, но фактите по-скоро са в ущърб на Адам и жена му Корийн, тъй че е глупаво да се замесва полицията. Но времето си тече неумолимо и замесените с непознатия стават все повече.

   Коубън развива доста добър сюжет, като не престава да описва дори наглед скучните битови сцени от живота на героите, което си е нож с две остриета, защото отнема част от напрежението и един нетърпелив читател може просто да захвърли книгата. За мен това не е минус – от предишната книга на Коубън знам, че той не се оставя на лесните и добре разработени сюжети, които гравитират с десетилетия около жанра трилър. Всеки е получавал привидно неприятни новини, които обаче позволяват да се осъзнае определена истина, и човек може да преоцени приоритетите си в живота. Какво може да направи човек, ако разбере, че жена му е инсценирала бременност, или синът му дължи успехите си на анаболи, или дъщерята се е замесила в нелегална организация за набиране на компаньонки? Истината може и да боли, но също така позволява да се преоцени миналото и да се направи рестарт, този път без призраците на тайните да витаят наоколо като постоянна заплаха. Може би всички чакаме някой доброжелател да ни „светне“ какво всъщност се случва в живота ни.

   Наистина необичаен трилър, но пък доста добро четиво за отморяване и подготовка за по-мащабните книги. Поне при мен беше така. Все някога ще посегна и към по-старите книги на Коубън. Съвсем не ми е задължителен, но ми дава нещо, от което се нуждая. Беше ми приятно.

Оценка от мен: 4 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар