четвъртък, 25 февруари 2016 г.

„Спускане от върха“ на Ъруин Шоу

   Превратностите на живота
   
   Ъруин Шоу е известен писател, но и той е писал произведения, които бледнеят пред някои от шедьоврите му. „Бледнеят“ е силна дума, но и тя е част от кариерата на всеки добър автор. Тук обаче името е достатъчно ярко, за да се намести любопитството като причина да се изчете и „Спускане от върха“ („Бард“, 2015, с превод на Мак Станчев и Милица Капричева). Работата е там, че точно тази книга ме грабна и завлече във вече далечните ми спомени за „Богат, беден“, „Просяк, крадец“, „Младите лъвове“, „Хляб по водите“ и останалите по-известни книги на Шоу. Един ден ще ги прочета отново, и дори ще пиша за тях в блога. Сега трябва да се съсредоточа върху тази.

   Може да се каже, че „Спускане от върха“ е лека и неангажираща, от онези тихи и спокойни книги, с които човек може да разпусне, без да се натоварва с философски притчи, сложна конструкция и очакване за вълни от емоции. Самият роман е като пътуване с ясна цел: въвличане в личния живот на един земен и съвсем обикновен герой, започнал живота си с обичайните трудности на израстването и постоянното търсене на разрешение на проблемите си. Шоу акцентира на логичното, делничното и човешкото, изгражда ярък и деликатен образ на мъж, ръководен изцяло от американската ценностна система. В началото дори ми се стори прекалено блед и недействителен, сякаш е просто един от милиони, а не централен образ в романа. Но именно по този начин Шоу се скрива от натрапчивостта на баналните романи, бълвани с хиляди и разказващи за все едни и същи „разтърсващи“ душата общочовешки истории. Запознаването с Майкъл Стор става постепенно и ненатрапчиво, докато самият читател не почувства, че е свидетел на реалното и естественото, далеч от „насилствено“ измъкнатите от небитието купища приключения, които изкуствено да натягат атмосферата на романа. И все пак Майкъл Стор е тук именно за да се почувства жив, както пише на самата корица. И Шоу не го разочарова.

   Майкъл расте под непрестанните грижи и съвети на майка си. Той е тих и изпълнителен, често тормозен в училище заради наложените му от ранното детство принципи. Той знае, че му трябва тласък, за да се измъкне от предварително начертания от родителите му план. Парите не са проблем, нито очертаващото се „светло бъдеще“. Проблемът се състои в инерцията, която го праща право в лапите на бизнеса и сметкаджийството – свят, който не е създаден за чувства и емоции. За да се измъкне от съдбата си, Стор намира отдушник в екстремни спортове като скоковете с парашут и скоростното спускане със ски. Става безразсъден и смъртта изобщо престава да го притеснява. Отдава се на безразборни връзки, които скоро съвсем го отдалечават от дълго преследваната цел. Работата в офис го задушава и постепенно го превръща в автомат, настроен на програма за саморазрушаване. Последната капка идва, когато така обичаната му съпруга свири отбой и е на път да го изостави. Именно тогава излизат на светло най-големите му проблеми в личен плен.

   На пръв поглед статичен и спокоен, романът на Ъруин Шоу е опит за търсене и намиране на естественото и човешкото. Струва ми се нормално да се намерят и хора, които именно чрез този роман да намерят своята посока в живота. Не звучи наивно, напротив! Ако познавате по-известните романи на Шоу, ще разберете какво имам предвид. „Спускане от върха“ е почти като симулация на реалността, а Майкъл Стор е екскурзоводът. Мисля, че книгата заслужава внимание.

Оценка от Книжен Петър: 3.7 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар