сряда, 28 януари 2015 г.

„ДЕНЯТ НА МРАВКИТЕ“ (КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „САГА ЗА МРАВКИТЕ“) НА БЕРНАР ВЕРБЕР

Неизбежната война на мравките


   Вече съм на път да произнасям думи, излезли сякаш от устата на Мартин Лутър Кинг, но моето „Имам една мечта!“ май ще си остане мечта доста дълго време. „Мравките“ на Бернар Вербер си поигра с въображението ми по доста ефективен начин, но пък „Денят на мравките“ постави нещата някъде в облаците. Е, умението на Вербер да развлича и да твори „магии“ на бял лист може лесно да се открие и без лупа, но концепциите, които чертае... Ще го нахокам, и още как! Не казвам, че не ми хареса начинът, по който се опитва да внуши определени идеи, но съдържанието на тези идеи е доста насилствено придобито от подсъзнанието. Как прозвуча само. Да продължим...

   „Денят на мравките“ е далеч по-приключенска и с чиста съвест я обявявам за сполучливо продължение. Мравките творят своята история в Бел-о-кан, поддържайки феромонна връзка с група ентусиасти човеци (наречени по разбираеми причини от мравките Пръсти), по неволя затворници под мравуняка, решили да възродят мечтата на Едмон Уелс за комуникация с тях. Една мравка войник ще получи послание, което трябва да предаде на всяка цена на подходящите хора. Механичната мравка, наречена доктор Ливингстън, си върши перфектно работата като посредник между цивилизацията на Пръстите и тази на насекомите. Но на повърхността събитията са направо катастрофални. Един по един група химици, разработващи таен препарат за унищожаване на мравки, биват умъртвени по особено жесток начин. Разследването поема комисар Жак Мелиес от криминалния отдел на Фонтенбло. Наоколо души и дъщерята на Едмон - журналистката Летиция Уелс. Откритията по време на разследването, хвърля и двамата в потрес.

   След няколко смъртоносни инцидента, погубили хиляди мравки, привържениците на войната с Пръстите в мравуняка стават все повече. Но има и такива, които попадат под влиянието на човешката религиозност. Те образуват група на деистите и сътворяват свои молитви-песни. Подготовката тече с пълна сила, като се включват и наскоро дресирани от мравките бръмбари и други представители на насекомите. Менажерията е доста цветна и любопитна. Тук трябва да отбележа прекрасното чувство за хумор на Вербер, който вкарва в играта и много колоритни герои. Към края комедията е пълна.

   Отново изпъква прословутата „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“, чиито томове стават все повече и повече. Много от откъсите си заслужават прочита, тъй като лесно и без много напрягане попълват празнини в знанията на читателя. Идеята е просто чудесна.

   Трилогията за мравките си е едно чудо сред книгите с фантастична тематика. Вярвам, че тя е едно от попаденията на книжния пазар. Аз лично съм почти обсебен, причината за което явно е огромното ми любопитство за мащабите на природата и силата, която има върху нас. Колкото и да се опитваме, едва ли някога ще се откъснем напълно от влиянието ѝ. Земята не е на хората и това ми става все по-ясно с всеки изминал ден. Имайте и вие едно на ум.

   Ето и една мравешка бойна феромонна песен за завършек:

Те са грамадни, те са нашия път.
Смърт на Пръстите, смърт.
Запасите ни те горят,
отвличат наши градове.
На Пръстите смърт, най-зли врагове!
На куки червеи набиват,
безмилостно ни те убиват.
Смърт на Пръстите, смърт!
Напред, за да ги победим,
да ги избием до един!

Оценка от мен: 4.8 /5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар