понеделник, 18 август 2014 г.

"РОБОТИТЕ" - ТОМ 1 НА АЙЗЪК АЗИМОВ

Криминални истории от бъдещето в класиката на Айзък Азимов


   Лесно е да се пише за Айзък Азимов, защото е разпознаваем не само сред феновете на научната фантастика, но и сред всички любители на качествената литература. Той е от малкото гиганти в жанра, който дърпа науката с идеите си и поставя важни въпроси, които не можем да пренебрегнем. На всички са ни известни неговите Три закона на роботиката (преписани дословно от корицата на това издание!):
   1. Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.
   2. Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.
   3. Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, ако това не противоречи на Първия и Втория закон.
   Има много интерпретации в превода на законите, затова съм ползвал този от това издание.

   Първият от романите в този том - "Стоманените пещери", ни пренася в далечното бъдеще, в което нещата не изглеждат розови - цялото население на Земята е съсредоточено в гигантски Градове, които нямат никакъв досег с пространството под открито небе. Пренаселването и недостига на храни и ресурси, са станали причина да се построят конструкции, наречени "стоманени пещери" със самостоятелен статут, в които е позициониран буквално целият живот на обитателите им. Всичко в тях е строго регламентирано и не се търпят никакви промени, хората са категоризирани и ползват благата, предоставени на съответната категория. Всички познати храни са останали в същия си вид, но произведени от фабриките за дрожди, които са заменили селското стопанство в откритите площи. На провинилите се - хората с отнет статус -  се дават само в сурово състояние. До Ню Йорк е разположена базата на космолитите - първите земни емигранти, разселили се в петдесет свята, след което придобили независимост от Земята. Космолитите са приели напълно роботите като свои партньори и помощници и ги ползват активно в новите си домове-планети. Положението е напълно различно на Земята - наоколо вилнеят т.н. средновековници, които ненавиждат машините, изглеждащи като хора, и се опитват да възродят традициите на стария свят - живот под открито небе и класическо обработване на почвата за добив на храна. На Земята става все по-трудно да се живее, заради постоянно растящото население. Космолитите регулират раждаемостта на своите светове и не допускат генетично изродени сред тях - слабите биват умъртвявани безболезнено. Също така са им спестени стотиците земни болести, без които те могат да живеят стотици години.

   Главен герой е полицаят Илайджа Бейли, който трябва да разследва убийството на космолит. Към него е зачислен роботът Данийл Оливо - най-съвършената машина с човешки черти на космолитите. Въпреки недоверието  към металния си помощник, Илайджа се впуска с него в опасното разследване, което ще го забърка в куп неприятности, застигнали дори съпругата му.

   "Голото слънце" е вторият роман в томчето. Този път на Илайджа Бейли се налага да напусне родната си Земя, за да разследва поредното убийство на космолит. Неговата цел се оказва красивата планета Солария - една от петдесетте външни свята на космолитите, известна с производството на позитронни роботи. Непоносимостта на Илайджа към открити пространства и странностите на местните, се оказват почти непреодолим проблем за разследването, но пък отново към него се присъединява като помощник Р.Данийл Оливо. Героите за забавни и запомнящи се.

   Двата романа могат да се определят като криминални, което не отнема от блясъка им на класически фантастични произведения, рожби на петдесетте години на 20-ти век. Ранното творчество на Азимов не е беззъбо и лишено от смисленост - просто да се опишат странните джаджи и любопитното поведение на хората от бъдещето, - а набляга на психологията и въпросите без разумен отговор, които ни преследват и до ден днешен.

   Серията от произведения на Азимов за роботите е подарък, който трябва да си правим от време през годините, защото не е далеч моментът на създаване на реален изкуствен интелект.

Още ревюта:

Палатков лагер за пингвини
Сборище на трубадури
Аз чета

Няма коментари:

Публикуване на коментар