четвъртък, 31 юли 2014 г.

"БЪЛГАРСКИ ПСИХАР" НА АНДРЕЙ ВЕЛКОВ

Метастазите на Прехода или механизми за оцеляване


   Това е приятна и разчупена книга, която дава и по някой съвет за живота. Андрей Велков напълно покри изискванията ми за нея. Чели ли сте интелигентно написана книга за мутри?

   Всъщност аз не чета такива книги. О, харесвам насилието в литературата, но в жанровете ужас, фентъзи и т.н. Това е изключение.

   Петър е свестен пич, който отива в казармата, за да получи бойното си кръщение, но и много проблеми в добавка. Неговата визия за света е като на всички останали редови българи: семейство, деца, добра работа и стабилно образование от университета. В казармата го посрещат с обичайните обиди и насилие, което си е като бойно кръщение. Когато аз бях в казармата, методите за постигане на психично разтройство у новобранците, премина без мое участие за дълго време, главно заради дълбокото ми чувство за справедливост, което пък се проявяваше като симулация на така таченото от "старите пушки" - "Ще те побъркам", т.е. "побърках се" по-бързо от всеки друг преди мен. Уважението към мен след това се прояви по-скоро като страх да не заредя автомата, а не с лигави думички и молби за опрощение на греховете. Но както и да е...

   Ако не оставиш на човек някакъв адекватен избор, то със сигурност можеш да очакваш тотална промяна във вижданията му за света, който го заобикаля. Така става и с Пешо Иванов. Влизането в университета се превръща в изпитание, което постепенно го довежда до единствения възможен изход - да прати на май..та ѝ цялата държава и прецаканото ѝ управление. Около него започва да ври и кипи - приятели и познати, останали без работа заради кризата, се присъединяват към новия лидер, за да образуват здрава сплав от завоеватели. Целта е да заемат стабилни позиции в наркотрафика. Събитията се развиват светкавично и водят до тотален успех.

   Не мога да скрия, че се забавлявах много. Специфичният език на улицата и идейните похвати на Андрей Велков, ме поведоха към едно диво приключение, богато поръсено с действие и солидна доза хумор.

   Толкова от мен. Не съм многословен, но темата ми е далечна.  Колегите имат по-обширни анализи.

   Следва продължение.

Други ревюта:

Книголандия
Критични вибрации
The dark corner
love big books and cannot lie

Няма коментари:

Публикуване на коментар