Разбулването на един диктатор
„Когато човек гледа малката му приведена глава, има чувството, че ако я прободе с карфица, целият „Капитал“ на Карл Маркс ще излезе оттам със съскане като газ от бутилка. Неговата естествена среда беше марксизмът, там той беше непобедим. Нямаше сила в света, която да го накара да се отрече от веднъж заявена позиция и за всяко нещо беше в състояние да намери подходящата марксистка формула.“
Политически затворник, пребивавал заедно със Сталин в затвора в Баку, 1908 година
Само фактът, че една биография на Сталин може да заема цели три тома, оставя доста въпросителни: откъде е черпена информацията и дали книгите включват и спекулативни твърдения, нанасящи вреда както на историческите факти, така и на сериозните читатели. Беше ми изключително приятно да науча, че Стивън Коткин (професор по история и международни отношения в Принстънския университет) не се е заиграл с общоизвестните факти, попълвайки празнините с неясни и недоказуеми твърдения, а с цялата мощ на анализаторските си способности е подредил един гигантски пъзел от архивни материали, част от които в определени периоди са били засекретявани. Добрата новина тук е, че дълги години авторът се е специализирал именно в руската и съветска история, и дори вече има опит по темата със „Сталинизмът като цивилизация“. Самата книга е написана изключително увлекателно, смесвайки биографичните материали с анализи и вмъкнати факти, разкриващи по-лична информация. Към последното е подходено прецизно, като всички места с подобна информация са номерирани и водят до специална секция от бележки в края на книгата. А те са хиляди и хиляди, показващи нагледно откъде са почерпени фактите. Преди да започна с четенето, доста обстойно разгледах как е структурирано всичко, за да мога да извличам веднага полезната информация и да не изпадам в неведение относно цитатите и всичко останало. Все пак това е сериозен труд и няма да е добре, ако самият аз не подхождам сериозно. „Сталин – Том 1: Пътят към властта (1878-1928)“ („Millenium“, 2015, с превод на Мирела Иванова) се доказа наистина като мащабен труд, но без да се натрапва със сухота и излишни конспирации.
Съвсем резонно книгата започва с кратък предговор от Коткин за целите, които той преследва с нея:
„Една от задачите, които си поставих, беше да установя характеристиките на времето и причините за появата и израстването на тази личност. Другата ми задача беше да разгледам ролята на отделния човек на фона на гигантския размах на историята.“
Самият Йосиф Джугашвили – Сталин (човек от стомана) не би имал никаква възможност да се прокрадне до властта без познаването на политическите процеси, протекли в края на XIX и първата половина на XX век на територията на Европа и т.н. Руска Евразия (термин, използван тук за описание на най-голямата по територия държава в света по това време). Съвсем логично Коткин прилага тази стратегия на запознаване със ситуацията, за да навлезе дълбоко в политическите процеси, прекроили имперска Русия в РСФСР (Руска съветска федеративна социалистическа република) и след това в СССР. В политиката мащабите винаги са значели много, затова е важно да се види цялата картина, колкото и да е трудоемка за възприемане. Всъщност Коткин не се самозабравя в опит да материализира на хартия абсолютно всичките си знания, а води уверено читателя в лабиринта, като избира внимателно маршрута, за да не се натрупва излишен баласт от странична фактология. Четенето при мен мина гладко, подплатено с доза удовлетворение от приятния стил на автора. След това направих втори прочит, за да запомня повече факти и да си изградя по-цялостна картина.
Пътят на Йосиф Джугашвили започва на територията на Грузия в имперска Русия. Всъщност по това време няма държава Грузия, а просто поредните две губернии, част от мултинационалната 200 милионна империя. Все пак Гори в Тифлиска губерния не е най-дълбоката провинция и малкият Йосиф (вече с прякор – Сосо) има възможност да получи достатъчно качествено образование в местните учебни заведения. Още в ранна възраст успява да попива знания по всякакъв начин и научава няколко езика, включително и руски, за да го приемат в духовното училище в Гори. Тогава заболява от едра шарка, която оставя белези по лицето му. По късно ще получи и прякора Сипаничавия. По онова време баща му го вижда като занаятчия и държи той да изкарва парите си с усилен труд. Майка му обаче е на друго мнение и го записва в Тифлиската духовна семинария, защото може да му послужи като трамплин към свещеничеството или учителстването. Самият Йосиф също има такова намерение. От духовна семинария са излезли доста учени с прилична кариера. Там Йосиф се запознава с марксизма чрез Владимир „Ладо“ Кецховели и бързо намира цел в живота си. При един инцидент си наранява рамото и получава прякора Куция. Не след дълго сам се нарича Коба, заради герой от книга. С този прякор ще започне политическата си кариера.
„Това, с което разполага елитът, става достъпно и за по-низшите слоеве, които се възползват от възможностите да посещават нови училища в Кавказ, финансирани от руската православна църква, където се учи на руски. Ето тази стълбица за изкачване от низините, осигурена благодарение на русификацията чрез православната църква и на съглашението на грузинците впоследствие ще използва Сталин, за да стигне до върха на руската държава.“
В семинарията Коба Джугашвили чете неимоверно много, но не това, което предвиждат учебните програми. „Капиталът“ на Карл Маркс става източник на идеи за младежа и обкръжението му от революционно настроени грузинци. Постепенно семинарията се превръща в пречка за разпространението на идеите и е време за промяна.
„ ... Маркс издига аргумента, че историята следва различни етапи – феодализъм, капитализъм, социализъм и комунизъм (при който всичко ще бъде в изобилие) и че класите са основният двигател на историята, като пролетариатът ще изтласка капитализма така, както буржоазията е изтласкала феодализма.“
„Социалистическата идея прониква в Русия почти половин век преди появата на пролетариата, като дължи феноменалното си разпространение на интелигенцията, която първоначално произлиза от дребното дворянство, но впоследствие към нея се присъединяват и хора с обикновен произход, успели да влязат в гимназиите и университетите.“
„'Капиталът' се радва на голям читателски интерес в Русия, в това число и от страна на Сталин. През 1896 година, с публикуването на третия том, цензурата най-накрая определя „Капиталът“ като „научен труд“, което означава, че той може да се разпространява в книжарниците и библиотеките.“
Животът на Коба навлиза в „приключенски период“. Той е един от организаторите на обира на пощенските карети, извършва рекет и взема заложници с цел откуп. За него започва „ходенето по мъките“, защото многократно е залавят и изпращан в изгнание. Участието му в политическите процеси се разрежда и е време на сцената да изпъкнат други представители на болшевишката идея – Ленин и Троцки.
Стивън Коткин хвърля поглед върху политическата обстановка в имперска Русия и причините, които довеждат до залеза на династията Романови. Докато Коба Джугашвили е извън сцената, Русия се стреми да влезе в компанията на Великите сили. Създава се Думата и нови политически фигури се опиват от властта. Първата световна война е на път да избухне, довеждайки до причините, способствали провеждането на Октомврийската революция през 1917 година и победата на болшевиките.
„Болшевизмът притежава несравнима притегателна сила, тъй като категорично заклеймява омразната война и обяснява по разбираем начин класовата експлоатация. Въздействието на болшевишката пропаганда надхвърля и най-смелите очаквания, но не е вярно, че единствено войната води до победа на болшевизма. Временното правителство не само решава Русия да продължи участието си в бойните действия, а и предприема катастрофално настъпление през 1917 година. Това решение дава възможност за изява на най-крайните радикали като Ленин.“
„Грузинецът Джугашвили от периферията на Руската империя, син на обущар, става част от властовата структура на столицата на най-голямата държава в света не само благодарение на геополитиката и войната, на поредица съдбовни решения и извънредни обстоятелства, но и на собствените си усилия.“
„Върхушката на новия режим се състои от четирима души: Ленин, Троцки, Свердлов и Сталин. И четиримата са осъждани за политически престъпления. Нито един от тях няма административен опит. В Смолни те разполагат само с няколко овехтели маси и проядени от плъховете дивани. (...) Такова е безславното начало на бъдещата най-силна диктатура в света. Ленин, син на реформатор в областта на образованието, цял живот се е занимавал с писане и през 1918 година печели повече пари от хонорарите от публикациите си (15 000 рубли), отколкото от заплатата си като председател на Съвета на народните комисари (10 000 рубли). Троцки, син на селянин, е красноречив оратор, но няма никакъв опит в областта на държавните дела. Свердлов, син на гравьор, е блестящ организатор, ала не и държавник. Сталин, син на обущар, в продължение на години се е занимавал само с агитационна дейност и комисарството е първата му постоянна работа.
Събрани заедно, четиримата започват да издават декрети за въвеждане на социални осигуровки за всички работници, както и за бедните в градовете и селата, за налагането на държавен монопол върху производството на земеделски машини и т.н., като в тях се казва, че декретите „имат силата на закони“. Само че властта не разполага нито с финанси, нито с функционери. Троцки се проваля в многобройните си опити да установи контрол върху сградата и служителите на министерството на външните работи. Той е посрещнат с подигравки и единственият му успех е намирането на неголяма сума пари в касата. За да финансира своя комисариат, Сталин заповядва на Пестковски да измъкне от Троцки 3000 рубли. Пестковски, който е учил икономика в Лондон, но без да завърши, е назначен за ръководител на централната банка. Служителите го изгонват с насмешка, затова той се връща при Сталин.“
„Болшевишката диктатура не е плод на случайността. Както вече стана ясно, по това време социалистическата идея доминира в Русия. Влиянието на десницата е слабо и липсва силна селска партия. Другите руски социалистически партии също имат заслуга за възхода на болшевизма. Диктатурата не възниква спонтанно и не е реакция срещу непредвидена криза, а е плод на последователна стратегия, налагана от Ленин въпреки съпротивата на много видни болшевики. Изграждането на диктатурата започва преди избухването на гражданската война и всъщност е причината за нея. Това обаче не означава, че болшевиките са изградили ефективни структури на управление. Нищо подобно: болшевишкият монопол се установява насред административен и обществен хаос, а екстремизмът на Ленин влошава положението и води до задълбочаваща се криза, която той сочи за оправдание на екстремизма си. Катастрофалният упадък на стария свят, колкото и да е болезнен за милиони хора, е смятан от болшевиките за напредък: колкото по-голяма разруха, толкова по-добре.“
Преди Сталин да получи властта, в най-инфактните години след революцията думата на Ленин е закон. Логично Коткин обръща голямо внимание на неговата личност и на конфликтите по границите на държавата. През 1922 година Сталин става генерален секретар на болшевишката партия, а две години по-късно, след смъртта на Ленин, поема пълната власт.
„Сталин – Том 1: Пътят към властта (1878-1928)“ е най-мащабното изследване по определена тема, което съм чел. Личността на Сталин в него е едно на ръка, но Коткин разглежда дори цялостната структура и поведение на Русия, за да изясни до каква степен ученолюбивият грузинец успява да подчини на идеите си една хилядолетна империя. В момента главата ми е пълна с какви ли не подробности, но ще е доста нахално да продължа с цитатите и анализите на Стивън Коткин, без да дам възможност на други читатели да се намъкнат в кожата на диктатора. Но това е само том първи от цели три, а Сталин тепърва ще налага върховенството на властта си. Направо не ми се мисли още какви подробности ще изникнат на бял свят в следващите томове. Хубавото е, че Коткин е подреден и последователен в анализите си, тъй че ме чакат много нови знания за придобиване.
Препоръка? Със сигурност я препоръчвам, защото такива мащабни изследвания заслужават по-широка аудитория. Коткин не пише „ексклузивно“, а това е в плюс за всички, които се интересуват от личността на Сталин и обкръжението му чисто фактологично.
Оценка от мен: 5 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар