Класическа любов през погледа на Юхани Ахо
Да посегнеш към литературната класика е като да си направиш изящен подарък. Има необходимост, има и смисъл в това. Затова от време на време прочитам някоя книга, написана преди повече от сто години и поемам на едри глътки от онова време, през което литературата е преминавала постепенно от една епоха към друга. Вече познавам Ахо от книгата му „Сам“ и засиленият ми интерес към литературата на фински лесно ме доведе до „Юха“ („Персей“, 2015, с превод от фински на Росица Цветанова) – по-зрялата творба на автора. Темата отново е любовта, но като сюжет имаме доста по-богата палитра от възможности да се насладим на език, диалози и приключения. Точно приключенията изпъкват тук – абсолютна изненада за мен, защото очакванията ми бяха за по-задушевна атмосфера и още по-голям прилив на модерност. Всъщност езикът на „Юха“ е доста необичаен и се родее по-скоро с някоя от диалектните форми от мястото на развитие на действието (така си мисля). И след превода се е получила една особена смес от диалектен изказ, който много напомня на начина на изразяване на българите опреди век, век и половина. Сцените се развиват в провинциални условия, сред гори, реки и потоци – идилична природна картина, но запълнена с трудния селски живот на героите.
Главният герой е възрастният Юха, който е намерил убежище встрани от цивилизацията и е сътворил свой малък свят за себе си и за доста по-младата си съпруга. Самият Юха е отгледал Маря от съвсем малка и когато тя пораства достатъчно, той се венчае за нея и построява дом, в който да живеят. Маря се оказва откъсната от света и трябва да свикне с новите обстоятелства. У нея все още се крие някаква почит и благодарност към възрастния мъж за това, че я е измъкнал от бедността, но вече чувства, че и е необходима промяна. Прекараното с Юха време се превръща в едно постоянно очакване нещо да се случи, да пристигне някой, с когото да се почувства истински щастлива. А Юха никак не е красив и с възрастта недъзите му все повече изпъкват. Маря става неспокойна и препирните зачестяват, още по-засилени от майка му, която идва от време на време да я нахока и да се вайка защо синът и си е загубил ума по толкова мързеливо момиче.
Един ден се появява Шемейка – млад и пращящ от здраве мъж, с неутолимо желание да спечели Маря и да я отнеме от стария Юха. За самата Маря сякаш е настъпил тъй дългоочаквания миг на щастие, но в нея започва борба дали е възможно да направи правилния избор. Всъщност в тези сцени няма сухота и Ахо не е заложил на предпазните огради пред чувствата, голотата и срама, така типични за онова време. Тук има свобода, която разсъблича героите и влага определен сексуален подтекст (правилната дума тук е разюзданост, като се има предвид времето на написване на романа). В „Сам“ също има разюздана сцена – в Мулен Руж. Точно тези подробности правят от „Юха“ една доста истинска и възможна от гледна точка на реалността история, в която няма усещане, че нещо е спестено поради наложено табу.
Приключението, за което споменах по-горе е свързано перипетиите на героите в едни лодки, но няма да издавам повече. Историята е много добре описана, а начинът на изразяване на героите дори приобщава още повече читателя. Самият Ахо може и да не е предвидил да се лее хумор от думите му (така предполагам), но за мен диалозите са доста забавни и непринудени. А може би наистина така са разговаряли по онова време и на онова място.
Това е. Прекарах още една плодотворна вечер в четене, „Юха“ се оказа подходящата книга за това. Мен ме чакат още класики, тъй че ще пътувам мислено през времето и друг път.
Оценка от мен: 4 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар