неделя, 17 май 2015 г.

„ИГРАТА“ (ТРИЛОГИЯ „ИГРАТА“ – КНИГА 1) НА АНДЕРШ ДЕ ЛА МОТЕ

   Играта е забавление на по-високо ниво
 
   Идеята зад тази книга съвсем не е нова, но далеч надмина очакванията ми. Ако се разположите на удобно място, където да не си схванете мускулите от застояване, може да отворите тази книга и да не спрете да четете, докато не откриете (след неизвестно колко време), че на 385-а страница вече няма текст и следва само задната корица. „Играта“ („Сиела“, 2015) на Андерш де ла Моте е едно вихрено надбягване около зоната на тайните конспирации. Всъщност последната дума не бива да ви подвежда, защото нямам предвид фантасмагориите, които ни заливат от жълтата преса. В Играта може да ви поканят във всеки един момент и ако сте подходящи и отговаряте на критериите, ще разберете, че самата лудост може да потече в кръвта ви. Със Стиг Ларшон така и не се запознах, а „Боен клуб“ стои на купчинката за четене от доста месеци, тъй че не мога да направя адекватно сравнение. Вече знам, че дори не е необходимо да го правя, защото „Играта“ ме спечели тотално. Тази книга си е една луда заигравка с живота на хората, в която от едната страна стои героят, а от другата – машината за пари. И докато се чудите какви ги говоря, може да погледнете в речника какво означава думата „игра“. Андерш де ла Моте е предоставил тази информация на страница от книгата си, за да може читателят да се подготви за онова, което го чака. А то е толкова въздействащо, че ще ви се прииска и вие да участвате. Е, поне в началото, защото Играта изкарва на показ и доброто, и лошото. Последното пък е неизбежно и няма как да го спрете. За едно му завиждам на де ла Моте – че не е легнал върху клишетата и въздейства мощно с език, стил и шведска интелигентност (Хвърлете едно око на книгите, които идват от Швеция и ще разберете за каква интелигентност говоря).

   Хенрик „HP“ Петершон е нехранимайко, който обикновено „минава метър“ през почти всичко, което му сервира животът. Годините си минават, но той като че не е пораснал достатъчно, за да поема негативите наред с позитивите, както се изисква по закон. Едничък светъл лъч за него е собствената му сестра, от която преди години изкупва от раз всички грижи, които тя полага за него, като поема върху себе си вината за убийство по непредпазливост. Родителите им отдавна са част от миналото и животът си тече едва ли не по навик, предопределен от физическите константи. Докато един ден HP не намира страхотен мобилен телефон. Опцията, което му предлага той обаче е само една – да се включи в игра, която може да му донесе така жадуваните приходи. HP не чака много и приема с вълнение на философ, открил смисълът на живота. Все пак в главата му блуждае съмнение – че приятелчето му Магнус му е спретнал номер. На екрана се редят указание след указание, които HP следва с нарастващ интерес, докато не идва и първата задача –  да открадне чадър. Едно от условията е да заснема всичко с телефона.  Постепенно Хенрик Петершон расте в йерархията на Играта, получавайки все по трудни за изпълнение задачи. В телефона започват да се появяват обработени клипчета с изпълненията му, придружени от точкова класация на куп други играчи, които също изпълняват задачи. Оказва се, че е впрегнат в игра, която той е просто поредната пешка на игралното поле. Банковата му сметка расте и той попада в особено състояние на еуфория от „геройските“ си подвизи.

  Докато HP се забавлява, сестра му Ребека заработва като охранител и плаща безропотно сметките на братчето. Все още в ума ѝ блуждаят тежки спомени, свързани със смъртта на мъжа ѝ. В един момент ще и се наложи да се сблъска челно с Играта и задачите на HP, които започват сеят смърт.

   Не искам да издавам повече, но ще намекна, че може да си спомните за всички забавни клипчета, които сте гледали в YouTube и останалите мрежи за споделяне на клипчета. Андерш де ла Моте пренася тази практика на по-високо ниво, и съм сигурен, че ще схванете замисъла на книгата му. „Играта“ за мен е онази дългоочаквана книга, която едновременно релаксира със забавните си моменти и напомня в какъв шантав свят живеем. Не се учудвайте, ако един ден разберете, че богаташите понякога си умират от скука и им се иска да се позабавляват, като впрегнат редовите граждани да им играят по свирката. А това е колкото забавно, толкова и тъжно.

   Втората книга вече е на пазара, а третата я очаквам съвсем скоро. Ще ги чета, разбира се.

Оценка от мен: 4 / 5

Други ревюта:


Няма коментари:

Публикуване на коментар