вторник, 27 май 2014 г.

"КНИГА ЗА ИЗГУБЕНИТЕ НЕЩА" НА ДЖОН КОНЪЛИ

Приказка в приказка в приказка


   Джон Конъли е написал необикновена книга. Тя е история за книги с различни истории и всичко невероятно, което те могат да ни разкажат. Детските приказки оживяват по извратен начин.

  Дейвид живее в един сложен и объркан свят, в който Втората световна война е като фон и напира да завладее душата му. Той стои самотен в стаята си и чете книга след книга, обхванат от нуждата да попие колкото се може повече истории. Момчешкият му свят е неспокоен и труден за разбиране, защото смъртта го навестява твърде рано - майка му е на прага на отвъдното, покосена от безмилостна болест, която я изпива бавно и невъзвратимо от тази реалност. Дейвид не иска да я изгуби и всячески се опитва да я спаси, спазвайки свой необичаен ритуал. Но няма разум, който да подреди правилната формула. Денят настъпва, а той се чувства виновен, защото не е успял да я спаси.

   Животът на Дейвид се преобръща, след като баща му си намира нова жена. Не след дълго идва и новото дете, което изцяло поглъща времето на родителите. Дейвид се чувства изолиран в новия си дом и се отдава на четене сред нови и непознати книги, собственост на изчезнало момче. А книгите шептят с неразбираеми гласове. Идва преломен момент и омразата към новата жена на баща му и тяхното бебе става непреодолима. По странно стечение на обстоятелствата, момчето намира път към изгубената си майка - свят на преиначени приказки и чудовищни същества, с които трябва да се бори, за да стигне до целта си. Пътешествието започва.

   Тази книга изобщо не прилича на онези, които до този момент съм чел от Конъли. Тя блести като самороден къс злато, въпреки някои слабости в определени моменти. Но не мога да си кривя душата, защото се забавлявах страхотно. В книгата има фентъзи елементи, приключения, хорър и най-вече - сравнително добре сглобени преиначени приказки. Приказните герои са познати като имена, но пък са придобили доста любопитни черти и чепат характер.

   Като приключих книгата, се замислих за какъв тип аудитория е предназначена. От една страна, 13-15 годишните биха я приели добре (основно заради възрастта на героя Дейвид), но пък някои извратени епизоди биха им се сторили направо отвратителни. Е, днешните младежи не са като тези преди години - биха могли да поемат малко повече хорър, особено, като се има предвид, навалицата от вампири и върколаци в главите им.

   Накрая ще изкажа мнението си за текста на задната корица. Негативно. Нищо не се разбира и, според мен, хората ще останат с грешно впечатление за какво става въпрос в книгата.

   Давам много добра оценка.

Други ревюта:

Палатков лагер за пингвини
Цитаделата
Фентъзийното място на Ана Хелс
The dark corner (Като част от статия)

Няма коментари:

Публикуване на коментар