tag:blogger.com,1999:blog-52584052747741137042024-03-06T09:32:06.708+02:00КНИЖЕН ПЕТЪРКНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.comBlogger249125tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-8870864328412676912016-04-26T23:34:00.001+03:002016-05-18T14:08:16.439+03:00Книжен Петър се премести в WordPress! Кликнете на снимката.<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://knijenpetar.wordpress.com/"><img border="0" height="230" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjnPDXZW5_VigA1M4unqg7DLZOvyAz4c4LhompLHSCuDJk4f9-8I-K8tXvDdHT63JAa6aNGUld_mj6YgxWI9j5GlX9pI6S8UNnNI-Btis_VcLls4SqPeHsf2WSK7eevf4Fd70NEIfG_Whh3/s320/12631546_574758996014372_7993005283726432868_n.jpg" width="320" /></a></div>
<h2 style="text-align: justify;">
<span style="background-color: #6aa84f;"><span style="background-color: #6aa84f;">
На тази страница вече не се публикуват нови ревюта! Заповядайте на новата страница на Книжен Петър:</span><span style="background-color: #6aa84f;"> </span><a href="https://knijenpetar.wordpress.com/" style="background-color: #cccccc;">https://knijenpetar.wordpress.com/</a><span style="background-color: #6aa84f;">. </span><span style="background-color: #6aa84f;">Благодаря!</span></span></h2>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-31168514467919717132016-04-23T20:08:00.003+03:002016-04-23T20:11:00.214+03:00„Загадъчната логика на сърцето“ на Прия Базил<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/04/blog-post_23.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjsG8HEYo2xl-88-Hc3XUJk_YO7y1ndMjmp4_vixXOgm0fU1lxczNcp-ctsoe_H2Ma-4MbLU_B8dDOYw6Zi9PETMgwhDREVgOE2rMer22Ibij4sGQfq5yINAgtIkVdVAAwfCUIG9cRUqYOK/s1600/1-193807_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> За любовта, различията и границите</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Какво по-хубаво от това да прочетеш книга за любовта, която не робува на клишета и представя света такъв, какъвто е, с тази разлика, че е способна да те обогати неимоверно много. Наистина останах изненадан и почти втрещен от реалистичната приказка на Прия Базил, написала една сравнително обемна, но толкова приятна за четене книга. <b>„Загадъчната логика на сърцето“</b> („ICU“, 2015, с превод на Надежда Розова) е пленителна и с това, че говори за културните различия и границите на поносимост с лекота, разбиране и търпимост, което не се среща често в литературата. Има драма, разбира се, но е представена като „пътуване към себе си“ за всеки от героите, без да е натрапчиво и излишно разкрасено. Бях потопен в различни за мен култури и често се хващах да мисля за нея по-скоро като научнопопулярно четиво, обработено с литературни похвати. Но истината е, че за първи път погледнах от друг ъгъл на любимата ми тема за противопоставянето на религиозните догми с модерността и съвремието. Всъщност тази книга не ме промени по някакъв начин, но ме накара да повярвам в онова, което ми разказва авторката – каквито и емоции и драми да са вложени в сюжета, те не пречат да се види логиката в нещата.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Анил и Лина – два различни свята, две противоположности като мислене и култура. Това се вижда и в самите им имена. Той е от заможно светско семейство на сикхи и разполага с всичко необходимо, за да се чувства добре в кожата си. Тя е в плен на традициите, които и налага мюсюлманският ѝ произход, но семейството ѝ допуска да се образова, стига да се уповава на ценностите, които ѝ дава религията. Любовта ги застига неочаквано, но пътят към истинската близост тепърва им предстои. За Лина е трудно да се откъсне от корените си, въпреки че вижда колко богат и интересен е светът извън нейният личен. Анил е настъпателен и прям, безспорно отдаден на кариерата си. Кратките връзки не го смущават, поне докато не се запознава с нея. Хареса ми придържане към разумното между двамата, въпреки различията им и намесата на родители и приятели. Човек остава с впечатлението, че се разказва една наистина правдива история. А защо пък да не е правдива? Съвсем резонно е да се направи сравнение с различния начин на живот на двете семейства – на философията, която изповядват и съветите, които дават на децата си. Прави чест на Прия Базил, че не се е оставила на едната любов, за да оформи романа си, а е обхванала спасителните мисии на ООН в Африка, въпросът с контрабандата на оръжие и една доста реалистична картина на съвременното общество. Вижда се колко много ѝ помагат личните познания по разглежданите теми. Смело, доста смело като подход и.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Ясно е, че <b>„Загадъчната логика на сърцето“</b> е различен, но доста ценен роман. Личи високата култура на Прия Базил и усилието ѝ да събере в една книга повече аспекти от съвременния свят. В началото си представях някаква доста екзотична история, затворена в определени граници, но всъщност станах свидетел на събития, които могат да се случат почти на всеки, така си мисля. Вече съм в плен на Базил и ще се радвам да прочета нещо друго от нея. Заслужава си.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4.2 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://azcheta.com/priya-basil-zagaduchnata-logika-na-surceto/" target="_blank">Аз чета</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knijno.blogspot.bg/2015/06/blog-post_25.html" target="_blank">На по книга, две</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2015/09/blog-post.html" target="_blank">Левитация</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">И едно хубаво интервю в <a href="http://podmosta.bg/az-sam-drugo-ti-intervyu-s-pria-bazil/" target="_blank">Под Моста</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-24509174490728621362016-04-19T23:20:00.000+03:002016-04-20T01:40:24.630+03:00„Екс орбита“ на Васил Георгиев<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/04/blog-post_19.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjhkZojjGQa_d_I1zPIZAqBxx1pGeV5TGrH-_20by0W8CqGhMS5pE9VP-7iHNdD6H_2CSuFArZJ_-VWrPkU-HWDfyR6ANbZPLbRpPkv6fskFWk4D_bCUuYq7aKf-9VebmPtyJaa8OyGcFcb/s1600/1-199793_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> България над всички – с ирония към бъдещето</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Отдавна се питах дали е възможно някой да напише роман за бъдещето на българите като народ, без да включва космически кораби, свръхтехнологии или да се впуска в нереалистични фантазии. Ние си се познаваме и едва ли ще се намерят хора, които с чиста съвест да си фантазират за колосална промяна в мисленето и начина на живот точно на територията на България. При нас идеализмът се родее по-скоро с личната настройка и няма нищо общо с цялостното добруване на нацията. Тарикати ли сме, глупави ли сме, или просто така ни харесва? Въпроси колкото щеш, а отговорите са малко и в по-голямата си част са мъгляви или половинчати. А може би не искаме да има отговори.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Та си мислех за бъдещето и тенденциите. Представете си сега, че след 80 години нещата с мисленето не са се променили кой знае колко, но са достигнали някакъв пик, почти на трансцендентално ниво, което не значи, че сме станали по-оправни или по-умни, а по-скоро сме си изфабрикували почти божествен статут, който ни позволява да си се чувстваме съвършени по всички показатели. Точно натам ни е „изстрелял“ и Васил Георгиев в новата си книга <b>„Екс орбита“ </b>(„Хермес“, 2016). България през 2097 година е климатичен оазис на фона на трагично прецаканите от обстоятелствата останали държави. Докато всички чужденци страдат и търсят спасение именно в страната ни, нашенците са доказали статута си на най-древен народ – което безспорно прави от чужденците наследници на българите – и са започнали да мислят на едро. Важните хора са пророците, мистификаторите, използвачите, търсачите на „Всеобщият български разум-организъм“ (!!!), а (псевдо)науката е в „плен“ на трансменталистите, които се борят за надмощие с последователите на Бялото учение, стремейки се да присъединят човека към отдавна забравения Разум, въплътен в Единното същество. Всеки си пее своята песен, което не е кой знае каква изненада. По границите на тълпи пристигат Преселници, които моментално биват въдворявани в специални селища, за да не опорочават величието на страната. В ролята на контрабандистите са Комунеросите, които си мечтаят за автономия. Шаренията допълват еколозите от „Греон“ с техните патрули по пътищата.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Докато държавата си търси Разума, крадльото и търговец на риба Пемпо и сестра му Марион решават да напуснат угнетителната София, за да се заселят в Самоград в наследен парцел с къща, пък дано се почувстват малко по-свободни и щастливи. Няма да се спирам на подробности, само ще кажа, че на Пемпо никак няма да му е лесно да изгради контакти с местните, особено след като изчезва сестра му, а трансменталистите му гласуват доверие да се свърже с Разума. Васил Георгиев си е поиграл доста с народопсихологията, поставяйки кодови думи и словосъчетания на всяко удобно място. Дори заглавието си има значение, но това ще си го прочетете сами, защото си е страшно за осмисляне. Има един полицай на име Абу Бакр и доста се чудех дали не е онзи важен последовател на Пророка, или пък самият ал Багдади. </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Освен шашнат от богатото въображение на Георгиев, се удивих на множеството скрити (може би, но едва ли) препратки към случващото се в държавата ни през последните години. Имах си едно на ум за мигрантите, социалните сътресения и политическите маневри, коментирани до втръсване от медиите, без оглед на влиянието, което оказват на населението. Ролята на информатор в книгата се явяват личните конектори, които „споделят“ само официална информация и служат за идентификатори. Почти се запилях в търсене на прилики и разлики с действителността, което не ви препоръчвам да правите постоянно, просто защото ще си направите четенето особено мъчително, пък и може да решите, че именно те стоят в основата на романа. Мисля, че Георгиев добре си е направил сметката и следването на сюжета е напълно достатъчно, за да не скучаете. Всъщност нещата са толкова добре предадени, че аз поне не почувствах и миг досада.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„Екс орбита“</b> се оказа доста забавен роман. Засега не мога да кажа дали е по-интересен или по-добър от „Апарат“ (предишен доста нашумял роман на Васил Георгиев, който още не съм чел), но със сигурност е попадение, което си заслужава. Добрата сатира се чете с удоволствие и добро настроение. С <b>„Екс орбита“</b> се получи точно така. И се радвам, че има човек, който се е осмелил да „минира“ бъдещето ни толкова успешно. Всъщност това е една позната история, но пренесена в далечната 2097 година. Знаем си какви сме ние, българите (разбира се, има и изключения), но знаем ли докъде ще стигнем с това мислене? Това е първата иронична антиутопия, която акцентира именно на резултата от днешната простотия, препълнила очите и главите ни. Дано не е последната, защото редовно трябва да ни се напомня накъде сме се запътили.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4 / 5</u></i></b></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-73386703465631348482016-04-17T23:12:00.002+03:002016-04-18T08:44:33.268+03:00„Ще се видим там горе“ на Пиер Льометр<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/04/blog-post_17.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgfXeD-4CdeQCoS1dl42EehHuto_f6MHEdbSmRZakNl4VDt7LfXGvpRv5HYy3Yp6PT_z62L9RZAe6DZqRknCK8EdCuGb29MXdzqUF2dKLDHrZwO63Uit2wQUpedLlhitZHxwQHgc1TMr7IF/s1600/1-18928498.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Наследството на войната</span></div>
<div style="text-align: center;">
</div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
</div>
<div style="text-align: justify;">
Войната е трагедия за света на хората – просто няма как по друг начин да се опише касапницата, която разстила трупове по полята и хвърля в скръб роднините и близките. Смелост, жар, идеали, ценности, каузи... За това ли е цялата тази мащабна революция, покоряваща умовете до ден днешен? Войните стават все по-модерни, но тези... думи, просто думи с непрестанно променящ се смисъл, продължават да кръжат като вестители на някакво справедливо бъдеще, което все не идва и не идва. Накрая всичко стихва. Има победител, който ще развее знамената, ще почете загиналите, ще построи монументи и паметници на величието и трагедията си. Войната е страшна, съсипваща и непоносима.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Така е и в <b>„Ще се видим там горе“</b> („Колибри“, 2015, с превод на Росица Ташева), а последната атака е просто израз на надмощието на победителите, които вече празнуват оцеляването си. Точно от това място Льометр започна историята си. Началото е стряскащо и доста убедително, сякаш апокалиптична вълна си проправя път към главната сцена, за да помете читателите по напълно невероятен начин. И тези над 600 страници може би говорят за мащаб и епичност. Но точно тогава войната свършва и на оцелелите и близките им се налага да продължат да живеят някак си, вече с мисълта за отвоюваната си свобода. Половин Франция е в рани и трупове, наследени от Първата световна война. Нашите герои са участници в тази последна атака, която навързва съдбите им по необикновен начин. Албер Маяр оцелява като по чудо след взрив, посипан с пръст и отломки в една яма. Неговият спасител – Едуар Перикур – пък е жестоко обезобразен, докато му помага да се измъкне. Но зад цялата тази трагична сцена стои командващият лейтенант Анри д'Олне Прадел, който впоследствие е принуден да замете следите от престъпните си действия. Тази случка променя напълно съдбите на Албер и Едуар, поставяйки ги един до друг в момент на лишения и тъга. Връзката им е силна е непреодолима, сякаш тя е единственият начин да понесат последствията от войната. Анри пък се опива от славата си като автор на победния щурм и постепенно си оплита кошницата сред високопоставени благородници и властимащи, като достига дори и до ръката на сестрата на Едуар.<br />
<br />
Тук Льометр разкрива цялата следвоенна трагикомедия: Франция се нуждае от цялата помощ на предприемчивите си граждани и търговци, за да може отново да функционира нормално. В този момент са необходими стотици хиляди ковчези, в които да се погребат мъртъвците. Това се оказва доста апетитен бизнес за Анри, който се възползва от държавните поръчки и измисля хитър начин да придобие богатство от трагедията на хората. За несретните Албер и Едуар пък остава да похитруват с нуждата от паметници.<br />
<br />
Въпреки че романът на Льометр започва с войната и продължава с последиците, от които пък произтича и целият сюжет, тук са вградени моралните норми, трагедията и отричането на мащабните конфликти. Някои моменти от книгата просто втрещяват със своята откровеност, като например буквалното обезличаване на Едуар, който получава нова самоличност по документи заради психическото и физическото си оцеляване, но едва след като едно момиченце започва да му прави чудновати хартиени маски, които да покрият липсващата му долна челюст, намира нужната воля за себе си. Романът е пълен със сцени, от които човек лесно може да припознае драмата като основа на всичко, но с цялата си абсурдна логичност и нелогичност, наяве излиза тънката нишка на хумора като слепваща отделните части. Просто не повярвах как от толкова трупове, морално разложение и драматични сцени Льометр е успял да вдъхне усещането за колорит и мек хумор. Ами така се пишат шедьоври, какъвто със сигурност е и този роман. Сякаш отникъде се появява един писател, въоръжен с образованието си на психолог, който недвусмислено показва, че гласът му е силен и значи нещо. Наградата „Гонкур“ за 2013 година я оставям настрана, не защото не я е спечелил с труда си, а защото предпочитам да чета Льометр без да ми се натрапва като „добавена стойност“. Може би ме разбирате.<br />
<br />
Разбрах, че Льометр има една трилогия, първата книга от която е преведена на български (<b>„Алекс“</b>) и че вече е излязла друга негова книга – <b>„Булчинска рокля“</b>. Задължително ще ги видя и тях.<br />
<br />
<b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4.6 / 5</u></i></b><br />
<br />
Други ревюта:<br />
<br />
<a href="http://knigolandia.info/book-review/shte-se-vidim-tam-gore/" target="_blank">Книголандия</a><br />
<a href="https://bibliotekata.wordpress.com/2015/07/29/shte-se-vidim-tam-gore/" target="_blank">Библиотеката</a><br />
<a href="http://knijno.blogspot.bg/2015/07/blog-post_13.html" target="_blank">На по книга, две</a><br />
<a href="http://www.karmina.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D1%82%D0%B0%D0%BC/" target="_blank">За думите и хората</a><br />
<a href="http://www.ploshtadslaveikov.com/krasota-v-tragediyata-na-bezskrupulnostta/" target="_blank">Площад Славейков</a></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-70669517421018873872016-04-14T23:03:00.000+03:002016-04-15T14:02:27.836+03:00„Петата купа“ на Дан Симънс<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/04/blog-post_14.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhS9KaL0wtcJBqzzNzdfyoElnDJ-JyjEdGV_m1ubPOyq3RrUIxQk0V53FJQL3uepnaBhEIwD7AHex6evNv1wEtFuBXWtgvlv9aes6bQHOK1pYWOa2-ZfeJ0QUtSKtDoftGJrB0IcD66C3b0/s1600/1-18378748.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Шерлок Холмс разследва в компанията на Хенри Джеймс</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Ясно е, че Дан Симънс не е кой да е на литературната сцена и едва ли някой негов почитател ще пропусне възможността да изчете поредната тухличка в негов стил – нашироко и подробно, без да се съобразява с мащабите на темата, а само със стихийното си въображение, което, към ден днешен, би респектирало и най-умелия разказвач на истории. Ясно е и това, че тетралогията <b>„Хиперион“</b>, <b>„Илион“</b> и <b>„Олимп“</b> ще останат доста дълго като един своеобразен връх в творчеството му. Тях ги четох преди години и не съм им писал ревюта, но държа винаги да ги споменавам щом стане въпрос за епична фантастика или е намесено името на Симънс. Преди две години пък останах приятно изненадан от <b>„Ужас“</b>, който ми показа, че Симънс все още не е казал последната си дума и държи едно много високо ниво. В нея се видя, че писателят има интереси към Историята, което се вижда и в <b>„Петата купа“</b> („Сиела“, 2015, с превод на Васил Велчев).</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Последният роман на Симънс обаче е доста по-различен. Мащабът отново е главната атракция, но вече се вижда цялата широта на същински енциклопедичен ум, чрез който една обикновена наглед крими история може да побере в себе си солидна компилация от фактология и фикция, разгърната без оглед на читателското търпение (което в случая е необходимост от първостепенно значение!). Ако питате мен, по-добре не търсете тук класически Симънс. Просто се отдалечете максимално от предишните му произведения и се настанете удобно, защото ви чака криминална загадка с мащаб на историческа сага от най-пълнокръвен викториански тип, плюс някои почти конспиративни биографични подробности за писателите Хенри Джеймс и Самюъл Клемънс (известен като Марк Твен). Да не забравя и купищата провокативни нови подробности от живота на прочутия детектив Шерлок Холмс, който чрез своята дедукция достига до необичайната идея, че е литературен герой и играе по свирката на един не особено добър в разказваческата професия писател. Последното твърдение е надълго и нашироко изложено с помощта на един сборник с истории за Холмс от твърдия по отношение на детектива критик Хенри Джеймс.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Годината е 1893-а, а Джеймс е решил най-после да сложи край на противоречивата си и изпълнена с разочарования писателска кариера като се хвърли във водите на Сена, заедно с малка кутийка, съдържаща прах от починалата му сестра. Докато моментът на развръзката наближава, отникъде се появява Шерлок Холмс и успява да го въвлече в един от своите заплетени случаи – (само)убийството на занимаващата се с фотография Клоувър Адамс, което налага отпътуване за САЩ и проучване на един от най-потайните частни клубове – „Петте купи“. Тук Симънс бърка дълбоко в конспирациите, за да вдъхне живот на една стройна, но пределно опасна организация на анархисти, която е решила буквално да затрие маса държавни глави, политически лидери и други важни персони. Всичко идва от постоянно растящите тълпи от емигранти, посели семето на социалистическите идеи в САЩ и бързо превърнали се в анархистка напаст, командвана от един пределно известен на Холмс злодей.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„Петата купа“</b> наистина е мащабен за да е просто едно криминале. Ако сте наясно с историите за Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл знаете, че детективът е герой повече в разкази и само в четири романа (които не са особено обемни), тъй че ви очаква нещо доста по-стихийно по своя замисъл. Освен че Симънс „възкресява“ Холмс две години след предполагаемата му трагична смърт, той нанася доста солиден удар по репутацията му, разнищвайки с помощта на Хенри Джеймс градената с толкова усилия негова кариера. През повечето време Джеймс го ненавижда и подценява, поставяйки под съмнение всичките му качества, а наред с това принизява Дойл като посредствен писач на третокласна литература. Но като се замислим, легендарните образи са легендарни именно защото им е „опростено“ онова напълно човешко състояние на живот със стотици предразсъдъци и грешки, които се замитат в ъглите, за да блесне един майсторски режисиран образ. Дори подкрепям Симънс, че не се е оставил на клишето, а се е разпрострял далеч отвъд поносимото за един почитател на Шерлок Холмс. Дори самият детектив изпитва съмнение, че е просто литературен герой и жертва на недомислици и ниска художествена стойност.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> За мен е похвално старанието на Симънс да „влезе под кожата“ на една епоха чрез претворяването на литературния стил от онова време и вкарването на плеяда от писатели и по-известни личности. Спомням си пълното обсебване покрай четенето на <b><a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/05/blog-post_5.html" target="_blank">„Дракула“</a></b> на Брам Стокър и <b><a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/01/blog-post_24.html" target="_blank">„Картата на времето“</a></b> на Феликс Палма. Едната е писана точно по времето, в което се случват събитията в романа на Симънс, а другата претворява това време по също толкова обсебващ начин, „обогатявайки“ биографиите на Хърбърт Уелс и останалите известни автори по това време, както Симънс прави това с Хенри Джеймс и легендарния образ на Шерлок Холмс. Ако се хванете да проучите сериозно нещата, няма как да не съзрете богатата жила, от която Симънс е черпил с пълни шепи. Да, <b>„Петата купа“</b> е твърде различен от всичко, написано от автора, но пък това не пречи да е достоен за перото му.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u> Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/petata-kupa/" target="_blank">Книголандия</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://izumen.blogspot.bg/2015/12/blog-post_18.html" target="_blank">Изумен</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://www.shadowdance.info/magazine/books/the-fifth-heart/" target="_blank">Shadow Dance</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-36565558304352865472016-04-09T23:30:00.000+03:002016-04-10T19:04:39.465+03:00„Инцидентът в Туенти-Майл“ на Треванян<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/04/blog-post_9.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjrkTFZQ7cp6fdoNgcdQrpK3tuCZ02zz7TJNx52dAu-2enace6FyEEYJabTYBW91SZf13AeVEd6lCxgnUdOeK8bOuhzBDKuiKciyqZIIJRbMtzGepPc_9MCi6-jM6FKZxVlLysEIsjpeHNJ/s1600/1-193022_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> История като в уестърн</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Не се и съмнявах, че книгата ще ми хареса, защото се поразтърсих насам-натам за информация, която да ме въведе в света на Треванян, или Родни Уилям Уитакър, както е истинското му име. И все пак не беше зле да усетя в действителност за какво става въпрос, тъй че <b>„Инцидентът в Туенти-Майл“</b> („Екслибрис“, 2015, с превод на Петър Тушков) се превърна в първата ми прочетена книга от този автор. Като се абстрахирам от всичко останало, което знам за трилърите, драмите, историческите и приключенски книги за Дивия запад, тази съвсем явно докосва уестърна, но не върви точно в същата посока. Тук индианци и каубои няма (ако не смятаме един 25% чероки, който напомня на такъв само в очите), но пък обстановката никой не може да я сбърка: слабо населено градче, мина за добив на благородни метали, странен младеж с пушка като гаубица на рамо, избягал затворник с дълбоко вкоренени идеали за американската чиста раса и местните, които не са и двайсет души като количество. Без да описвам хвалбите на западната преса от корицата, за мен всичко това беше напълно достатъчно да се заинтригувам още от самото начало. Всъщност Треванян не върви по стъпките на типичните книги за Дивия запад, а следва своя посока – успешно, бих казал – и методично ни запознава с едно напълно откъснато от останалия свят парче земя, което е на път да възвърне стария си облик на типична американска пустош от края на ХIХ век.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Самата история е пресъздадена в ръкопис, който авторът намира в пустото градче Дестини. Недалеч е било разположено друго градче – Туенти-Майл – чиято история е тясно свързана с близката сребърна мина. И така... Първите страници са запазени за Лийдър – безпощаден престъпник, който обича да чете и редовно облъчва с измислени цитати от Библията своите пазачи в затвора. Никой не се съмнява, че скоро ще започне да крои бягството си. И действително, без кой знае какво протакане, Лийдър се измъква, като междувременно се „обзавежда“ с двама главорези, които си падат и малко луди. Скоро го навестява информацията за миньорското градче и той се заема да осъществи мечтата си за чиста американска раса, каквото и да значи това.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> В Туенти-Майл всичко е спокойно и почти летаргично. Един път седмично пристигат шейсетината миньори от мината, за да разпръснат скуката с пиянските си изстъпления и да си направят кефа с трите местни проститутки. Междувременно се появява тайнствен младеж, който всячески се опитва да се хареса на местните жители. Матю има трагична история зад гърба си и с това се надява да спечели доверието им. Но колкото и да са изненадани от него, никой си няма и представа, че скоро в градчето ще пристигне Лийдър и неговите главорези, с намерението да превърнат всичко в цирк.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Всъщност в книгата не се случват много неща. По-скоро ми напомни за театрална постановка, в която изпъкват силните и слабите характери на героите. Има хомосексуални, свадливи, търгаши, плашливи, пияници, красиви и не толкова красиви девойки, трудолюбиви, умни, глупави... Ако човек не се хване само за сюжета, със сигурност ще намери доста любопитни неща. Аз лично си харесах хитроумните реплики на бившия учител. Със сигурност може да се твърди, че <b>„Инцидентът в Туенти-Майл“</b> е лесно четима книга, без да се натрапва с някакви особени умозаключения. Можеше и повече, но ми хареса като цяло. Ако мислите да се захващате с нея, дайте си малко търпение с първите страници и всичко ще си дойде на мястото.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 3.8 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://podmosta.bg/intsidentat-v-tuenti-mayl-ot-trevanyan/" target="_blank">Под моста</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-62333904771012176392016-04-06T23:53:00.000+03:002016-04-07T17:28:01.834+03:00„Нощта на десети“ на Йордан Ганчовски<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/04/blog-post_6.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj1725yfOT4vkoCmQpULbEHSDq_gHr4mYmuPe_IgVXWRg2S2CJsGLmnQXmwIo4rXOy7-pEeSXMXoopEWINVoNFDYIJ5YdcNUv8zx2HORsqJWxkkQ1EPDkw_UBF7HBbr3jCEzVJ47XRyIU8w/s1600/1-192821_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Хранениците на комунизЪма</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> През 90-те години на миналия век се наситихме на „разкритите“ тайни от бай Тошово време и постепенно всеки си направи изводите, взе страна и започна да защитава „убедително“ тезите си – какво е било и защо е било, – та до ден днешен, когато никой вече не е способен да промени тези си убеждения, заради собствената си гледна точка и заеманата позиция в обществото. По онова време се отпечатаха хилядите вицове, предавани от уста на уста преди 89-а, произвели от комунизЪма една стройна гротескна митология, която през последните години взе да се стопява като летен сняг, заменена от новите герои в новите митове. Такава е историята, такова е времето. И аз „придобих“ своя позиция, но никога не съм се впускал в убеждаване на когото и да е в правилността ѝ, нито агитирам за нея. Бях си щастливо дете, което се тъпчеше с филии, намазани с масло и лютеница, тичаше по друмищата и се занимаваше само със собственото си щастие. Затова все още намирам поводи да чета за „онова време“. Защото искам да се запозная с други гледни точки, да видя тъмната страна, да усетя онова, което е било „скрито“, да започна да разбирам другите хора, притежаващи своя си, лична история. И смятам, че ако една книга може да ми даде това знание, тя задължително ще мине през ръцете и съзнанието ми. Така се получи с <b><a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/10/blog-post_14.html" target="_blank">„Анна и планината“</a></b>, <a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/10/blog-post_11.html" target="_blank"><b>„Кротките“</b></a> и още много други, четени през последните 25 години. Добър пример е и <b>„Нощта на десети“</b> („Хермес“, 2015) на Йордан Ганчовски – „книгата за вицовете от онова време“, както започнах да я наричам, заради пресъздаването именно на онези моменти, подпомогнали раждането на по-гротескната страна на комунизЪма. И никак не ми беше трудно да я харесам, защото е написана с умение, голям набор знания, и защото е... сериозна. А освен това „закача“ от всичко по малко, така, че да разкрие една цялостна картина, без да пропусне и един нюанс. Такава книга не е писана досега и се радвам, че я прочетох.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„Нощта на десети“</b> е роман, изтъкан от десетки по-малки историйки, показващи гротескната страна на комунизма като идеология. Сюжетното време е около два часа (доста любопитен детайл, който си има своето логично <a href="http://e-vestnik.bg/22701/yordan-ganchovski-noshtta-na-deseti-e-nashata-deystvitelnost-v-dva-chasa-syuzhetno-vreme/" target="_blank">обяснение</a>) и покрива единствено сцената с търсенето на тайнствената втора половина от тракийско съкровище на 2500 години. Датата е 10 ноември 1989 година. В едно село настава смут, когато по никое време пристига местен партиец с дружинката си и започва да съставя таен план за намирането на съкровището. Разбира се, местните жители застават на нокти, започват да слухтят и съставят свои планове за придобиването на имането. Ганчовски е избрал доста колоритни герои, със съответстващи им колоритни имена, за да създаде традиционна картина, каквато очакваме да видим в едно типично село от времето на комунизма. Тук големците си развяват байрака, защитени по партийна линия, а останалите им ходят по свирката, спазвайки писаните и неписаните правила на партията. Е, почти. Съвсем ясно е, че всеки си има подходяща роля и я изпълнява с устрем, напомнящ на писанията по плакатите, чертаещи бъдещето на „светлия комунизъм“. Подмазването за получаване на облаги е задължително условие в битката за по-добър живот. Но това е на повърхността. Няма човек без история, която да не е достойна да се разкаже – битието определя съзнанието, както е казал един. Ганчовски отваря широко портите на Историята, за да сподели чрез героите си трагикомичните моменти по Тошово време, а и по-рано, около 1944 година. Къна Глуата, Гуньо Сопола, Стояна Келешева-Гъзла и Пастреча, Вукадин, Камен Пантов-Ракията, Ицо Пиката, Гина Джуката, цигането и всички останали от колоритната компания ще дадат гласност на своето житие-битие, без да спестят нищо.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Не бих казал, че <b>„Нощта на десети“</b> е изненадващо добра, защото е до болка естествена. Ганчовски е намерил добър подход, за да не преповтаря класическите сюжети, а смело прегръща иронията, метафорите и гротеската. Докато чете, на човек му става ясно, че това е театър на абсурда, картина на страхливо идолопоклонничество, водещо единствено до неморални последствия. Да, има ги и тежките сцени на разстрелите тук-там в историите на героите, но ги има и тежките софри, комичните сексуални щения, командировките и шпионажа. Ганчовски е напипал „златната среда“ и е съвсем естествено да ви препоръчам неговата книга. Заслужава си.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка на <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4.3 / 5</u></i></b></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-15322214307719533872016-04-04T23:11:00.000+03:002016-04-05T15:54:30.578+03:00„Андалуският приятел“ на Александер Сьодерберг<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/04/blog-post.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiptgCSJT6e7qbw_E1-NjDZTvwRKFI6Hfq5e2gEvrxECvaJBG9abFeTpPLob2DZursuznFgO_mkFm5nbCjQlqpkZMsUOMBLjgPkbSCFVtgyigtq6rmq6sgUcVxKHyOJFx9WwWJ10mLAfkQX/s1600/1-177477.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Гангстери, полицаи, наркотици, оръжие</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Сред многото шведски автори на трилъри явно има и такива, които с произведенията си напомнят на по-старата генерация, предимно американски писатели, пишеща основно за битките между престъпни организации от семеен и несемеен тип, трафик на оръжие, наркотици и останалите твърде добре разработени теми, препълнили пазара през деветдесетте. Още тогава ги избягвах, макар да си позволявах от време на време по някоя забежка в тази посока. Ясно е, че подобни сюжети вече са се превърнали в банални и водят единствено до леко отегчение и шумна въздишка в някой тих следобед, придружен от три-четири свободни часа за релакс с някоя неангажираща книга. Все още има много читатели за тях и сигурно доста ще се зарадват на <b>„Андалуският приятел“</b> („Колибри“, 2015, с превод на Неда Димова-Бренстрьом). Аз от години вече съм се преориентирал и търся по-различното, по-разкрепостеното и по-изненадващото в трилърите. Такива също има в изобилие, и на мен ми става малко мъчно, че не съм бил по-стриктен в подборката.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Все пак Сьодерберг се е постарал да вкара доста интересни персонажи, които до известна степен променят нагласата на читателя и го карат да очаква повече мисъл, обрати и свежи идеи. Добро впечатление ми направи способността на Сьодерберг да налага социално-психологическите аспекти в развитието на някои от героите си, т.е не ги оставя бездушни, роботизирани и схематични като поведение, а ги кара да се развиват, да реагират на промените в живота си и дори да правят опити да променят нагласата си, с която са свикнали до момента в живота си.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Основна роля има самотната майка и медицинска сестра Софи Бринкман, която се впечатлява от един свой пациент и е на път да промени живота си. Синът ѝ е готин хлапак със собствена визия за нещата, разсъдлив и вече самостоятелен, въпреки възрастта си. Софи няма проблем с доходите, заради солидното наследство от мъжа ѝ. Не е чудно, че именно Хектор Гусман се оказва в ролята на принц за нея, докато лежи със счупен крак в болницата, в която работи. Има време да го опознае, да се впечатли и да хлътне здраво. Всъщност Хектор действително е оправен, сериозен и с бъдеще, както изглежда, но е син на мафиотски бос, един от силните на деня в трафика на оръжие и наркотици. Привързаността към бащата е предопределила и съдбата му на достоен заместник в престъпните му дела. И както е редно в такива случаи, Гусман си има сериозна конкуренция в лицето на Ралф Ханке и неговите източноевропейски бандюги. Сблъсъците на двете организации са епични и не престават и за секунда. Именно Хектор ще се окаже лошата карта в живота на Софи, който ще се заеме с интегрирането ѝ в престъпните мрежи.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Един от най-интригуващите персонажи е Ларш Винге – полицай с ниско самочувствие и реален психологически проблем, който не му позволява да си съперничи с колегите и го принуждава винаги се отказва от опасните акции и разследвания. Изглежда съвсем невероятно, че се е сдобил със съпруга, която обаче го е нарочила за всичките си проблеми и не му оставя кой знае какви възможности да придобие самочувствие. Друг проблем го преследва от дете, когато се пристрастява от хапчетата на болната си майка. Бих казал, че е един от най-интригуващите образи в романа. Съвсем изненадващо той е привлечен в екипа на властната Гунила. Първата му задача е да следи отношенията между Софи и Хектор, но и тази фасулска задача се оказва трудна за изтормозената му психика. Не стига това, ами дори се влюбва в нея. Скоро на сцената ще излезе и бившето гадже на Софи, което връзва двата края като работи самостоятелно в трафика с оръжие.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„Андалуският приятел“</b> е доста богата на сцени книга и може лесно да увлече своя читател, но би била по-интригуваща, ако ги нямаше тези банални конфликтни ситуации тип „естествен подбор“ с мачовски привкус. Дарвин би бил доста заинтригуван от поведението на някои герои. Фройд пък би се ухилил до уши, ако му попадне някой като Ларш Винге. Сьодерберг е оставил доста място за психологията, отношенията с роднините и личните страсти на героите си, което спасява книгата от провал в моите очи. Аз, разбира се, си гледам по моите критерии и съм леко разочарован. Масло в огъня наливат и числото объркани изречения, което принципно не се среща често в книгите. Тук-там са объркани и някои имена.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Съвсем резонно личната ми оценка не е висока, защото повече натежават пасивите. Чух и за филм по книгата. Такъв филм лесно би могъл да скрие недостатъците, тъй като би трябвало да се роди като екшън с елементи на драма. Това е първата книга на Сьодерберг. Има още какво да се желае.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценката на <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 2.8 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://azcheta.com/andaluskiyat-priyatel-aleksander-sioderberg/" target="_blank">Аз чета</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-17868162766973585272016-03-31T23:34:00.000+03:002016-04-03T09:04:53.433+03:00„Нощна стража“на Сара Уотърс<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_31.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj5JnIX52z0igitEkrv0uT0f3Raxxa1InBguV2m7GxVqeUWbS_3R4mek-qaEtAWFZF5VWNQ9MKhJ3pBy2Za40NbpBuZQRvv25Y9l1mwOgJTOoJNyGtEmxb2DEb_5Dd5wpy08rcYg-rMNpSa/s1600/1-170290_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Любов и война във вихъра на времето</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> В дългата редичка книги за четене се намести и <b>„Нощна стража“</b> на Сара Уотърс („Алтера“, 2012, с превод на Милен Русков). Взех да се оглеждам повече и за нула време направих списък с десетина книги, които по някаква причина съм пропуснал или просто оставил за по-късно. Това „по-късно“ взе да се приближава със завидна скорост и неусетно дойде времето за поредната привлякла вниманието ми книга. Има ли някъде война в сюжета, няма начин да не ме заинтересува. Следящите блога ми вече са свикнали с тази моя любима тема, която честичко става причина да попадам на страхотни книги. Самата Сара Уотърс стана доста популярна в България и неусетно се появиха още нейни книги. Вече знам, че ще чета и тях, защото ми харесва лекотата, с която наслагва подробностите в сюжета, без да го прави претрупан и скучен. Точно в тази книга има и друга особеност, отличаваща я от всички останали – посоката на времето. Тук времето върви назад и началото е всъщност край на историята. Чуденето дали ще успея да свикна с това моментално ми се отрази и ми трябваше известно време за аклиматизация. Всъщност самата история дотолкова увлича след петдесетата страница, че тази странност дори ми се стори привлекателна.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Началото ни пренася в 1947 година, в Лондон, когато войната вече е приключила и всеки от героите е открил свое кътче, откъдето да продължи живота си. Любопитно е, че Уотърс е избрала хомосексуалните връзки, за да опише една бавна и тревожна любовна история. Много рядко срещам описания на любов между жени, и точно това ме накара едва ли не да изпивам от любопитство всеки написан ред. Може да повдигате вежди, но далеч по-интересни са ми връзките между жени и тяхната обсебваща привързаност помежду им. А тук, вярвайте ми, е описана една наистина силна любов, която преминава през какви ли не препятствия, включително и намесата на трета жена. Според мен останалите връзки в романа бледнеят, въпреки че им е отделено доста място и наистина са важни за разгръщането на историята.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Изпитах леко притеснение заради дължината на сцените и обилните диалози, с които са подплатени. Това не е особен проблем, ако човек е наясно със сюжетните линии и проследява действието и развръзките, имайки за основа богати впечатления, натрупани от запознанството с героите. Но тази история започва от края и не търпи отпускане, защото се търси причината, а познаваме само следствието от всичко. И, разбира се, аз се постарах да внимавам в подробностите. След скока в 1944 година обаче нещата си дойдоха на мястото и историята на отношенията на героите намериха своята причина. Войната е в разгара си и всичко започва да се върти около смъртта, разрушенията, обезобразените останки на допреди миг живите хора. Любовните отношения са по-скоро следствие на нуждата от близост.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Не смятам, че е нужно да споменавам подробности, защото няма да означават нищо особено в момента. Уотърс е смела в изразните си средства и не оставя много на въображението. Постепенно потъваш в история за смелост, любов и изпитания на чувствата. Може би мъжката аудитория ще бъде по-предпазлива с тази книга, но смятам, че наистина заслужава да ѝ се отдели време. За сметка на това дамите могат да очакват нещо изключително – книга за чувства и страст, в която забранени неща няма. Но всеки си решава сам. За мен <b>„Нощна стража“</b> попълни една липса, от която имах нужда – да опозная мащабите на страстната любов между жени, описана от жена в художествен текст. Просто любопитство, но не пренебрегвам и разказваческото майсторството на авторката. Смешно или не, това е положението.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/noshtna-straja/" target="_blank">Книголандия</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="https://knijensviat.wordpress.com/2015/11/11/%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D1%83%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81/" target="_blank">Книжен свят</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-53611968658716675792016-03-29T23:02:00.000+03:002016-03-30T00:02:35.530+03:00„Лятно утро, лятна нощ“ на Рей Бредбъри<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_29.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgTkeMP1hFwZFJ1PY4JGTtXJ2KIDDKJ4hsminlCPwj_3ToE1SybsxmUeswHJ8dxokE9uj_WocoV4-V5UG4em_sqfuC6gq-meiw96c3HL23AXROutHm_3ymjQLEJBXST2Gr2EQVRBNtEBcIH/s1600/1-198275_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Лятото на Бредбъри</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Не е лесно да се омаеш, дори да си поел едно-две питиета в сумрака на нощно заведение. В света на Бредбъри думите са достатъчни, за да се постигне този ефект – без тайнствени метафори, без изкуствено насищане на атмосферата, без магьосници, крале и остри мечове. Този свят е е изпълнен с неща, които се усещат с наличните ни сетива – действителен, естествен. Ако търсиш магия, можеш да я откриеш в цветовете, предметите, пътищата, верандите, вятъра, целувката или в докосването на любим човек. Това е Грийн Таун на Бредбъри – малкото градче с обикновените герои. Тук времето е просто щрих, който може да увековечи любовна история, кратка буря или сияйното лице на някоя красавица. А сега е лято, лятото на Бредбъри.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Бредбъри има стотици разкази, излезли сякаш от най-вълшебното място на света, но когато човек го чете, има усещането, че се среща със старите си приятели. <b>„Лятно утро, лятна нощ“ </b>(„Бард“, 2016, с превод на Милена Илиева) съдържа 27 разказа, написани сякаш от вълшебник, извайващ думите с лекотата на бриз. Ако не сте чували откъде му идват идеите, може да си припомните телевизионната поредица „Театърът на Рей Бредбъри“, където в кратка презентация в началото той описва своя кабинет, изпълнен с всевъзможни дрънкулки и странни предмети – нещо съвсем незначително за очите на околните може лесно да развихри фантазията му. Все пак става ясно, че темата на този сборник е лятото – с нежните ласки на слънчевите лъчи, със звънките песни на птиците, с дългото заседяване по верандите или поляните, спокойните разходки сред природата. Прозата на Бредбъри е винаги наситена, пълна със словосъчетания, които магически изпълват с доволство, и на човек му остава само да се възхищава на дегустацията. Но не е само това. Всеки разказ започва с делничното, онова време със закуската или обяда, ставането от сън или отиването на училище, кратък разговор или просто добавяне на нови подробности от красивото градче. След това историята сама се ражда, измъкната от чудното въображение на Бредбъри. Има много любов (как пък без нея?), срещи със спомените, невинните вълнения на децата и, разбира се, изненада за десерт.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Разказите са леки и не изискват нищо специално като атмосфера, защото сами я създават. Аз съм чел доста от Рей Бредбъри и вероятно ще препрочета нещо по-нататък. Държа да го имам в блога, което си е съвсем в реда на нещата. Смело захапете някой сборник на този вълшебник (не случайно точно тази дума е изписана на корицата!) и почувствайте онова, което трудно се обяснява с думи в едно ревю. Заслужава си.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4.5 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/lyatno-utro-lyatna-nosht/" target="_blank">Книголандия</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-65925709134807620942016-03-28T14:09:00.001+03:002016-03-28T14:10:35.062+03:00„Отвъд разлома“ на Питър Уотс<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_28.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjlF5Nv0O1gXsHkxdf-21TjWZfQvdf6rGZ_NrmJDkNKpw3wnvcIKyb7UIaxsjOzbcDqVOek9q80pYJl4EfGlo2p2tA1qObxo4dt2-oONEqNA99GIMGRW4ffVCQmAYjs6hUSCcpeu4Q_cOT4/s1600/1-198106_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Постижимото въображение на Питър Уотс</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Ама ти сериозно ли? Това беше въпросът, който изпълваше главата ми след почти всеки прочетен разказ. Ако имате представа кой е Питър Уотс, изобщо няма да се учудите на изумлението ми. Ако пък не знаете, но обичате научната фантастика, трябва задължително да си го причините. Самият израз „бедна ви е фантазията“ е съвсем подходящ в случая. Ако не го намирате за достатъчно убедително, прехвърлете няколко страници от <b>„Слепоглед“</b>. Ако Питър Уотс реши да пише за нещо, той е адски сериозен и не пропуска случай да изумява. Последната спомената книга пък беше първата с ревю в блога ми, но няма да давам линк, защото по онова време наистина не се справях особено добре с ревютата. За сметка на това има доста из Мрежата, написани от колегите. Та така.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"> <b>„Отвъд разлома“</b> („Deja Book“, 2015, с превод на Богдан Русев) съдържа тринайсет разказа от различен калибър, като 3-4 са по-скоро част от тренировъчния процес на прохождащия в литературата писател, написани преди около двайсетина години. Уотс се интересува главно от научната страна на живота и не е чудно, че разказите му са пълни с техническа терминология и опити да вдъхне повече смисъл в популярни теории. Освен това смесва много добре виртуалната и действителната среда. Често в разказите се споменава за „човешко програмиране“, „химическо и генетично наследство“, че човекът е „продукт“ и може сам да подпомогне еволюцията си, като използва технологиите и природните си дадености. Не е тайна, че Уотс е привлечен от тъмната страна на човешката природа и инстинкти. Ако ме попитате защо толкова го харесвам, няма да мога да дам точен отговор. При четене усещам настръхване, плаша се, възхищавам се на смелите му идеи. Да видим и разказите.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Обикновено, когато говорим за странни извънземни същества, ги описваме чрез сравнение със самите нас. Този подход не води до особено ценни резултати, защото показва само разликите, но не и същността на видяното. В <b>„Нещата“</b> ролите са разменени – аморфно извънземно се опитва да си обясни структурата и функционалността на хората, като едновременно с това се опитва да оцелее във враждебната среда на арктическия студ. Уотс навлиза в съзнанието на съществото, като по този начин изолира читателите от човешкия начин на мислене. Странно и зловещо, бих казал. Сигурно си спомняте онзи филм на Карпентър, в който странната, но разумна биомаса е наречена просто Нещото. Е, това е същата сцена, но тук става въпрос за нас – Нещата, разединената биомаса. </span><span style="font-size: medium;">Разказът ми се стори толкова впечатляващ и изненадващ, че след края му си направих почивка с напълно обикновена книга (почти всяка друга).</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Островът“</b> ни отнася в дълбокия космос, заедно с екипажа на кораб, строител на пространствено-времеви тунели. Бих се заклел, че това е най-шантавия екипаж, който може да се изпрати на важна мисия. Но всичко е организирано така, че да продължи... вечно. Те пътуват вече невероятно дълго време, без нищо да наруши вечната скука, на която са подложени, докато не се срещат с извънземен разум около една звезда. Тази тема е до болка позната на любителите на научната фантастика, но да си Питър Уотс не е шега работа. Екипажът се оказва в ситуация на стрес, от която излизат наяве доста истини за мисията и личните им отношения. Разказът е доста научен, ако ме разбирате, но пък си е истинско удоволствие.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Второто пришествие на Джасмин Фицджералд“</b> е по-скоро криминален, но твърде очебийно е присъствието на психологически аспект. Съпругът на Джасмин е мъртъв, а самата тя е заподозряна за убийството му. Странностите около тази смърт и поведението на жената говорят за нездрава психика. Дали? Криминален психолог е нает да определи дали Джасмин е с акъла си, за да бъде съдена, но ситуацията, в която попада той, се оказва далеч по-сложна и... неестествена. Не бих казал, че е от силните разкази на Уотс, но ми харесват тези заигравки с „вирус в човешката програма“.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Слово за езичниците“</b> ми се стори доста странен. Един от основните религиозни култове е приобщил технологиите в опит да въздейства по-убедително върху хората. Главният герой е войн на вярата, който наказва „отцепниците“, но в един момент научава, че и в него назрява проблем. Виждам идеята на разказа, но някак не можах да го харесам. Толкова религиозен плам не ми въздейства добре. Като го прочетете, ще разберете защо.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„У дома“</b> ни пренася на дъното на океана, в един от онези разкази за изгубване на идентичността. Тя вече не е човек, но част от спомените ѝ са още живи. Тук само е намекнато, че сцената е част от нещо по-голямо. Явно и Питър Уотс влиза в категорията на писателите, които пишат отделни истории, свързани с по-обширните им произведения.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Очите на Бога“</b> се занимава с личните ни свободи и докъде може да стигне „профилактиката“ против престъпления, ако технологията го позволява. Всъщност всеки крие в себе си зачатъците на престъпен ум. Въпросът тук е дали човек може да му устои, дали е подготвен психически да следва установените правила, като се противопоставя на собствената си природа. Харесаха ми разсъжденията на Уотс, въпреки че самият разказ е доста по-различен от останалите в сборника.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Плътта стана слово“</b> е част от цяла поредица произведения, които се опитват да изяснят процесите по време на умирането. Героят се е вманиачил по темата, заради това, че е взел решение да прекрати преждевременно мъките на неизличимо болната си първа съпруга. Уотс отново вкарва от своите научни „главоблъсканици“, тъй че отговорът на основния въпрос няма начин да разкрие някаква духовна истина. Сигурно в един момент ще ми омръзне да чета за подобни неща. Затова пък някои странни породи хора са готови да мислят единствено за тях.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Облаци“</b> е необичаен разказ за една по-щура форма на интелигентност. Дотук Уотс е доста сериозен, когато говори за формите на живот. Но точно тази история е по-скоро намигване, а не нещо, върху което може да се изгради читава научна теория. Сигурно сте виждали всякакви форми облаци, някои дори като лица. Какво ще кажете за интелигентните облаци? Щуро е, да! Хващам се на бас, че никой не би приел това на сериозно. Но поне е любопитно.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Еднодневка“</b> (в съавторство с Дерил Мърфи) е като ужасен сън за всеки родител, па макар и на изкуствен интелект. Джини е по-скоро симулация на живот, но изглежда като всяко друго четиригодишно момиченце. Тя живее в собствена среда, в собствен свят, моделиран според собствената ѝ реалност. Свръхинтелигентност, амбицирани родители и... една кошмарна действителност. Бих определил този разказ като най-въздействащ от всички останали, въпреки че при Уотс въздействащо значи просто студена образност и научна сухота. Но читателите му биха очаквали именно това, ако са харесали „Слепоглед“. Просто при него не става въпрос за чувства и красота, а само за хладнокръвна пресметливост. Изумителен!</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Посланик“</b> пътува из космическото пространство, за да осъществи контакт с извънземен разум. Той се появява, но няма намерение да си комуникира мирно и тихо. Решението е бягство, което май няма да доведе до спасение. Прочетох го светкавично, харесах края и се настрои да ликвидирам и последните страници на сборника.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Делото 'Хилкрест срещу Великовски'“</b> е кратък и забавен разказ за вярата и плацебо ефекта. Когато се срещнат религията и еволюцията, битката винаги е титанична.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Повторение на миналото“</b> изпраща послание към младите, които се радват на бъдещето, без да са запознати с мрачните моменти в Историята. Това би бил доста разсейващ от основните теми разказ, ако ги нямаше типичните за Уотс технологични помощници. </span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Ниша“</b> завършва сборника по впечатляващ начин. На дъното на океана се провежда експериментална мисия, която цели а се разработи геотермалната енергия от от междуконтиненталните разломи. Долу са две жени, които трябва да се справят с предизвикателствата на клаустрофобията, смазващото налягане, страшните обитатели и собствената си психика. Тук Уотс е спестил доста от техническата терминология (въпреки че тя не липсва съвсем), като навлиза смело в междуличностните отношения на героите си. Всъщност не се случва кой знае какво, но има напрежение и интересни ситуации.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"> Разказите в <b>„Отвъд разлома“</b> не могат да се систематизират лесно, затова не съм търсил нещо повече от удоволствието от четенето им. Намирам Уотс за възхитителен, иновативен, различен и необикновен разказвач, при който непознатото и чуждото на разума ни е достатъчно привлекателно, за да бъде изследвано и разбрано. Ще е хубаво да видим и още негови произведения на български език.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4.5 / 5</u></i></b></span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;">Още ревюта:</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/otvud-razloma/" target="_blank">Книголандия</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="http://www.shadowdance.info/magazine/books/otvd-razloma/" target="_blank">Shadow Dance</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="http://lovebigbooks.blogspot.bg/2015/12/blog-post_30.html" target="_blank">Love Big Books</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="https://knigoman.wordpress.com/2016/01/22/watts/" target="_blank">Приумици</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="http://oshteedinblogzaknigi.blogspot.bg/2016/01/blog-post.html" target="_blank">още един блог за книги</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-69574023379565113962016-03-23T23:10:00.000+02:002016-03-24T14:47:01.129+02:00„Никога преди залез“ на Йохана Синисало<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_23.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgJSZ_0xlbQy_8edBDVF3VLiHFxNU3jUAV5weDdLmsS50uez_uOymieJTOek4Aftoun3v0SRICJMn_LnvidiU0oA1ko1zJnEkwzNYc7Qc24EoEa0hbtWQpRAlVx4PZQ_-zmL1xXucujQ73a/s1600/1-186826_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Ние и троловете</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Сигурно има доста изненадани от прочелите тази книга. Всичко в нея говори, че съдържа фентъзи елементи, преплитане на реалности, митология и най-вече леко закачлив сюжет, напомнящ по-скоро за приказен сценарий, отколкото за типичен роман. В <b>„Никога преди залез“</b> („Персей“, 2014, с превод от фински на Росица Цветанова) има от всичко изброено, но още в началото става ясно, че нищо не е такова, каквото изглежда. Ако не искате да се объркате като мен, може да хвърлите едно око на някое <a href="http://trubadurs.com/2014/12/13/vladimir-poleganov-johanna-sinisalo-interview-141213/" target="_blank">интервю </a>на Йохана Синисало, или пък просто да имате едно наум, преди да започнете с четенето на книгата. Не, не е затормозяваща или нечетима, но има нетипична структура и е... странна. Тук Синисало е пределно сериозна, изобретателна и изненадваща в опита си да събере две реалности, или по-скоро да влее в нашата допълнителен обект, иначе съвсем резонно присъстващ във финския фолклор. Става въпрос за троловете. Тази необикновена задача е изпълнена с помощта на едва ли не прескачащи се една друга статии, откъси от книги, легенди, истории, предавани от уста на уста и какво ли не още, за да „докаже“ съществуването на този митологичен вид. Идеята е супер, но да видим изпълнението.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Скандинавската литература си има свой почерк, доста разпознаваем и на нашия пазар. Изобщо не е чудно, че влиянието ѝ у нас и по света става все по-видимо. Аз също прихванах тази „болест“ и вече няма отърване. За късмет. За късмет, защото тази литература почти не се влияе от англоезичната или традиционната европейска, а внася свои цветни краски и се движи по друг коловоз, така да се каже. И макар Йохана Синисало да е повлияна от доста известни европейски автори, типичната скандинавска жилка си остава разпознаваема и жива. Най-вече с митологичните елементи, част от доста интригуващия фолклор на тези народи. Самата книга не влиза в рамките на нито един жанр. Вместо това тя се бори да даде гласност на общочовешки проблеми, които са доста чужди – или преиначени – на наша територия. Нищо чудно, че сме на светлинни години от културните ценности на една Финландия, примерно.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Синисало разказва за различните, онези с друга сексуална ориентация, но не като проблем, който изисква разбиране или някаква помощ, а като напълно обикновена част от обществото, със същите общочовешки проблеми: любов, приятелство и отношения. Главната роля е отредена на Микаел – хомосексуалист с краткотрайни връзки и особено чувство на привързаност, в което прозира психологически проблем. Един ден хваща натясно банда от хлапетии, които издевателстват над малко тролче, което той веднага прибира в дома си, за да се погрижи за него. В книгата троловете са действително съществуващ животински вид, открит само преди век, и с не напълно изследван хабитат. Всъщност те са толкова малобройни, че продължават да будят любопитство с вида и поведението си. От този момент Микаел и тролчето започват да се опознават взаимно, като в повечето случаи нещата опират до проба и грешка. Тук природата се сблъсква челно с човешките възприятия. Ролята на феромоните играе доста голяма роля, но нека оставя интригата жива за тези, които тепърва ще четат книгата. Темата за различието е отново на дневен ред. Синисало внася и друг образ – на филипинката Паломита, която е буквално спазарена от злобен мъж, за да задоволява низките му страсти и извратената му нужда да подчинява слабите и безволевите. Тази линия в сюжета е доста стряскаща, направо отблъскваща, но има своя смисъл за историята.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> В действителност книгата е доста любопитна, но не останах много очарован от честата поява на „документалните“ материали още в самото начало. Трябваше да има поне петдесетина страници за аклиматизация. Иначе <b>„Никога преди залез“</b> е стойностна книга, която заслужава внимание. Аз лично исках повече като сюжет, но ще я приема и така.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 3.4 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/nikoga-predi-zalez/" target="_blank">Книголандия</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://azcheta.com/nikoga-predi-zalez-yohana-sinisalo/" target="_blank">Аз чета</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigozavar.com/nikoga-predi-zalez/" target="_blank">Книгозавър</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://lammothsblog.blogspot.bg/2015/08/blog-post_21.html" target="_blank">Lammoth</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-64249330521040662572016-03-21T23:33:00.000+02:002016-03-22T15:22:54.282+02:00„Кучки вероломни“ на Роберто Боланьо<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_21.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgoWj3441MLHmlrNH6LUvTzOW3qVoOx7muQ0fvPrISVYfuipmvzY7oCqKxPl5erbIPqRo_6ZDjvP61fYSMiN-GGIqUNK7Oojt-_3mPBhV6KJui-IroCmWRmPerbvT-WO4KnrTq7PSGpSh7H/s1600/1-192460_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Боланьовите реалности</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Не съм търсил подходяща дата за четене на Роберто Боланьо, но затова пък държах да бъда спокоен, незает с нищо друго и най-вече без определени очаквания. Кой ли не ми говори за Боланьо и неговото специално отношение към скромността и свободата, за нетипичната му литературна обсебеност към себе си и другите автори, за трудната връзка с читателите и колко всъщност е важен за латиноамериканската и световната литература. Започнах с Боланьо, като го избягвах – скривах се от редовно от мащабната <b>„2666“</b> и се правех на незаинтересован, когато се появиха първите ревюта за негови романи и сборници. Още в самото начало знаех, че нещата с него може и да не се получат, но се подготвях психически за посегателството му над ума ми. Накрая взех в ръка един сборник с разкази и го поставих на видно място, където да го виждам и да знам, че ме чака.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Дори <b>„Кучки вероломни“</b> („Жанет 45“, 2015, с превод на Нева Мичева) не ми се стори безопасен сборник, изискваше сериозен и предан читател, с изряден интелектуален багаж, с опит в телепортацията в точно определена реалност – тази на Боланьо. Преди да се опиташ да го харесаш, трябва да му станеш приятел, да прочетеш малко биографични бележки, да надникнеш в приложението <b>„Парадоксът Боланьо“</b> на Хуан Вильоро (налично във всеки екземпляр). Когато вече знаеш, че разказва за реалността, избира реални и полуреални персонажи, дори сам се намества в сцените, рискът да се загубиш сред страниците намалява прогресивно. Важното е, че Боланьо е виждал и докосвал всичко, за което разказва: Мексико, Барселона, Париж... Нищо чудно срещите да са все в бардаците, да става въпрос за луди, ексцентрични или просто по-смели животворци на съдбата си, които се казват Б., К., У. или М. Усещах някаква почти нереална дистанцираност от сюжета и героите, сякаш до света на Боланьо няма достъп, или се допускат само онези с киманията и разбиращите погледи, които са се оставили на инерцията и обичат да се тъпчат с литературни похвати, както пияниците изливат в гърлото си поредната водна чашка с трети и четвърти вид алкохол. Трябваше да се отърся от познатото и удобното, да започна отново да сричам, защото Боланьо първо се срича, след което да свикна с върволицата от поети и книги – постоянен спътник на авторовата илюзорна действителност, и човешките метастази, населили всяко свободно пространство, като на китайски плаж. Тази чужда и невралгична зона изведнъж се телепортира в ума ми, поемайки контрола на мислите и чувствата. Постоянно се питах: как ще свикнеш с кучките? Може да не свикнеш, но да продължаваш да наблюдаваш.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> И, само си представете: започнах да крача редом с Боланьо, да усещам тази негова резистентност към чуждото, и дори към читателите му, да поемам и смилам тази нетрадиционна храна, поднесена без финес и с изкривена литературност. В същото време започва да се разстила една екстравагантна вихрушка от лудост във втората половина на сборника, поемаща свежи глътки от изстъпления и словоблудства. Смелостта на Боланьо достига до степен на отричане на прочетеното от страна на читателя, сякаш се губи естествената връзка с нещата. Случва се порнографска идилия, обсебване на тяло за непристойни действия... Представата ми за Боланьо рязко направи завой и се вкопчи в нереалното. Страшно ми е трудно да описвам подробности – страхувам се да не натрапя буквалистичните си интерпретации. Затова ще спра дотук.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"> С Боланьо не се свиква лесно. Всъщност съм объркан и малко омерзен. Абсолютно съм сигурен, че всеки негов читател ще вземе на сериозно историите, ще се диви на изкуството му да събира реалности, ще смила с усилие предложеното блюдо. Аз все още повдигам вежди.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 3.7 / 5</u></i></b></span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"><a href="http://azcheta.com/roberto-bolanyo-kuchki-verolomni/" target="_blank">Аз чета</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knijno.blogspot.bg/2015/03/blog-post_21.html" target="_blank">На по книга, две</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="http://www.karmina.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83/" target="_blank">За думите и хората</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="http://whisperofahyacinth.blogspot.bg/2015/10/blog-post_19.html" target="_blank">Левитация</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-309579281859619642016-03-19T13:30:00.000+02:002016-03-19T13:31:18.784+02:00„Седемте живота на Мая“ на Красимира Стоева<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_19.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgt099nfFQRfiXrqSbZVfIxPBs-NxEahcyzUsD6G38uDbohmGJKW2FXN6_kRLT_yRAakCCdQgPRzq2qijNrOcFdr5uix3ILu6vnVh735CQiQseExfELvAB7a0kvvenMwDL4c22ymSg2LcEY/s1600/1-197265_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Разклоненията на живота</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b> „Седемте живота на Мая“</b> (Сдружение „Книги-игри“, 2015) е първата книга-игра (в случая е интерактивен роман), която чета и може спокойно да кажа, че ми беше доста забавно. Особената корица намеква за многобройните възможности един човек да изживее живота си, като прави избор след избор и постоянно се стреми да вземе най-добрите решения за себе си. Точно това е и идеята на този вид книги. Изобщо не ме притесни възможността да контролирам живота на жена, въпреки че по-добре бих усетил нещата, ако главният герой беше мъж. Самата книга не ми се стори специално написана за дамска аудитория, тъй че нямах особени притеснения дали ще вървя в правилната посока. Всъщност „правилна посока“ е условно казано, защото на мен ми се прииска да вкарам повече драма в живота на Мая, за я „разкърша“, така да се каже, за да има повече екшън и изненадващи обрати. Получи се наистина като приключение, макар и кратко.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Читателят се включва в живота на Мая на двайсет и петия ѝ рожден ден. Това ми се стори малко късно, но разбирам идеята, че по този начин е избегнат факторът наивност или липсата на опит – все пак книгата е достатъчно сериозна, за да се позволи, примерно, на мъж като мен да „захвърли“ едно невинно младо същество на вълците, още преди да започне да осъзнава важността на живота. Но нека оставим шегата настрана – все пак трябва първо да се мисли, а след това да се действа, тъй че ми се наложи да опазя момичето от лош избор.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Тук Мая е вече доста напред с материала и усилено се опълчва на скуката и липсата на перспектива. В самото начало възможностите са много: пътя към любовта, създаване на семейство, изграждане на кариера, следване на призванието и дори всичко накуп. Аз избрах семейството, защото това е един от начините да получиш навременна подкрепа от партньор, който може да помогне за взимането на по-правилни решения оттук нататък. Но да не натрапвам своите избори, защото мога лесно да подведа следващите читатели. Важното е, че по-нататък има възможност за доста други алтернативи, които могат да доведат до изненадващи обрати и екстремни ситуации. Все пак ще кажа, че моят край си беше трагичен, може би защото съм любител на драмата и смелите решения на литературните герои.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Мога само да поздравя Красимира Стоева за чудното пътуване, което ми предостави чрез книгата си. Интересна е и си заслужава. Направих си малка разходка из творчеството ѝ и с изненада научих, че пише фантастика.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценката на <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="https://www.goodreads.com/review/show/1525347581?book_show_action=false&from_review_page=1" target="_blank">Делиян Маринов в Goodreads</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-2487057190628832962016-03-17T20:48:00.000+02:002016-03-17T20:48:50.480+02:00„Нощна буря“ на Юхан Теорин<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_17.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi6uzELYXJEA5S7VcVDZ8Dmk85G24eib4ik3CJZJD38Vg3A9ql8cKJXXsdaTdpD1XfyBgBv9JhGmU6RF6GAoeFeIBn6az0o6gq3NE0csorI8o8F4QuTWdfhD-L-xTyYltSrB3hm_6dStZjx/s1600/1-17873847.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Призраците на остров Йоланд</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Напълно задоволен и обсебен от <b><a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/09/blog-post_29.html" target="_blank">„В смутните часове по здрач“</a></b>, беше доста лесно да се навия за следващата книга за остров Йоланд. <b>„Нощна буря“</b> („Колибри“, 2015, с превод на Светла Стоилова) не е директно продължение, а нова история, която не засяга тази от първата книга. Единствената значима връзка е старият Йерлоф, който май се оказва нещо като истински извор на знания за историята на острова. В тази книга Теорин продължава да рисува все по-мрачни краски, да изкарва все повече призраци от забвение и да поддържа тягостната обстановка с нова поредица от мистерии и смърт. Точно това адски много ми допада в един трилър. Всъщност Теорин е забъркал смес от няколко жанра – крими, мистерия и съспенс, като закача и доста от паранормалното. Както се и очаква в случая, историята се развива бавно, като постепенно запълва празните полета на представената главоблъсканица. Не бих се учудил ако любители на хоръра посегнат и към поредицата на Теорин.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Атракцията в <b>„Нощна буря“</b> е стара къща в отдалечена част на остров Йоланд, в местност, наречена Носа на змиорките. Преди доста години един немски кораб претърпява авария край брега и останките му са използвани да се доизгради и стегне самата къща. Заедно с удавниците от кораба изплува и дъска с име, която също ще стане част от пристройките. От този ден къщата започва да се сдобива с невидими обитатели, носещи спомените на поредица от трагедии. В следващите 150 години собствениците продължават да се сменят, но тайнствен ритуал ще ги обедини и остави в Историята. Последните собственици са Йоаким и Катрин Вестин – младо семейство с две деца и желание да се устрои за постоянно насред Носа на змиорките. Зимата и традиционните за острова бури наближават, а трагедията е на път да навести новите обитатели.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Обичам атмосферата на тайнственост, която се разстила като покривало над персонажите и остава незасегната от логиката почти до края на произведението. Теорин си е поиграл доста с търпението и съобразителността на читателя, напластявайки куп истории от миналото и настоящето. Това навързва доста герои и събития в плетеница, която лесно може да обърка невнимателните читатели. Многопластов сюжет, мистика, смърт, призраци... Напълно логично е при това положение да се пренеса изцяло на мрачния Йоланд. За цвят са вкарани банда крадци, които използват дъска за гадаене уиджа, преди да тръгнат да грабят. За обогатяване на сюжета е „поканена“ и служителка от новосформираното полицейско управление в близкия град, роднина на Йерлоф, която ще се заеме бандата, забърквайки се в мистерията до шия.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„Нощна буря“</b> може да интригува по много начини. Ако са ви любими класическите мистерии, обогатени от съвременен автор на трилъри, поредицата на Теорин за остров Йоланд ще ви допадне. На мен пък ми е приятно да си правя разходки из шведските земи, тъй че си заплювам и следващата книга на Теорин.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4 / 5</u></i></b></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-44753436724276833452016-03-14T21:18:00.000+02:002016-03-14T23:23:39.252+02:00„При Тиберий“ на Ник Тошес<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_14.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjyQo2UKqhIhdCBXiBAqy8QM1RCxeWcuJOKuVUjAm2pSv8DFEnnOXiQxZ5JZnn-HVfQ-WPfDgd9FFP3xhiYONO842Wd9IdBQbgFi-zGTE1qoz4Ibzf_cWr17KzJJFxD3iXsVJYcs0__M9QO/s1600/1-196674_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Как се става Божи син. Ръководство</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Светът е странно място за живеене, бих казал. Наоколо е пълно с хитреци, които се възползват от човешката наивност и оплитат в измамния си план хиляди хора, неспособни да вникнат в логиката на проблемите си. Просто така стоят нещата от хиляди години, като единствено участниците са различни. <b>„При Тиберий“</b> („Екслибрис“, 2015, с превод на Неза Михайлова) ми прилича точно на една от тези многобройни схеми, способни да уловят в капана поредните наивници. И ако се питате защо ви ги разправям тия неща, аз се питам пък защо на Ник Тошес му е хрумнало да разбунва духовете с една такава книга? Става въпрос за Исус и поклонниците му. Действието се развива преди 2000 години и страшно напомня на онази история от Библията (не е случайно, със сигурност), в която се ражда Божи син и... става тя една, не е за разправяне. Но какво пък, нека да се позабавляваме, нали няма да ни потърсят сметка, че четем дяволски книги, това време отдавна е в миналото. Все пак е добре, че става въпрос за Исус, а не за друг пророк. Онзи, другия, е опасен.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Сигурно и Ник Тошес се е забавлявал, докато е писал книгата си. Аз поне се забавлявах, и от време на време хапвах ядки. Та така. Става въпрос за Исус от Назарет и неговата мисия да понатрупа пари от наивни хорица. Всъщност Исус е обикновен джебчия и не би могъл да измисли каквато и да е схема, камо ли да впрегне половината свят в заблуждение. В основата стои римлянина Гай Флувий Фалконий, бивш речеписец на император Тиберий, на когото се налага да напусне бардаците на Рим и да се премести в бардаците на Юдея. На новото място властват законите на някакво хилядолетно свещено писание, но има тук-там и привърженици на други култове. Гай е силно респектиран от хилядите „месии“, които щъкат като мравки сред местното население и се опитват да си изкарат хляба с възвишени слова и проповеди. Там някъде Гай съзира магнетичните очи на Исус и го убеждава да стане баш Месията, Божият син. Тошес обаче е доста груб и хич не си поплюва, дори за образа на един алтернативен Исус. <b>„При Тиберий“</b> си е просто цинична – отвсякъде изскачат от онези некрасиви думички, на които се радваме като деца във вицовете. Освен това попиваме от библейската мъдрост с тонове, наслаждаваме се на красиви послания и следваме Пътя на вярата, изпитваме божията благодат и т.н.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Докато четях, бях доста раздвоен, защото, макар и цинична и забавна, книгата следва доста точно историческата хроника от онзи период и създава впечатлението на добре обмислена и перфектно предадена от Тошес. Наред с това ставаме свидетели на изфабрикуването на крилатите и мъдри фрази от Библията, как се подбират апостолите и що за жена е била Мария Магдалина. Честно казано образът ѝ ме озадачи, но явно така е била замислена от Тошес, защото тъй или иначе Историята я е покрила с тайнственост. За капак на всичко Исус наистина се вживява в ролята си и сам дооформя образа си. Истината е, че чаках с голямо нетърпение как ще се справи с „лечението“ на болните и възкресяването на мъртвец. Просто браво на Тошес за хитроумните способи, с които „месията“ оправдава написаното в Библията. Не може да мине и без разминаване, но такъв си го е изградил сюжета Тошес.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Според мен <b>„При Тиберий“</b> трябва да се възприема като забавна алтернативна история. Сигурно ще се намерят и обидени, особено по-религиозните, да не говорим за служителите на самата Църква. Но признайте си, че Исус си е колоритен образ, който, според Библията, прави фокуси, левитира и буквално взима акъла на простите хорица. Примери и сега има много. За мен всичко в книгата си беше в поносими граници и успях да я харесам. Със сигурност трябва да има такива книги, особено за Исус и библейските му приключения. 2000 години след случването на тази история, темата си е все така актуална и подлежи на дебати. Въпросът е да не се изпада в крайности.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/pri-tiberii/" target="_blank">Книголандия</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-1148051155083749872016-03-11T22:49:00.002+02:002016-03-12T10:31:58.187+02:00„Всеки умира сам“ на Ханс Фалада<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_11.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgO0Z_MjhD5RNov7aUx456g0xMOpBvaT0uSm2CjBbOTETD6zZmHOXIF7Ndi_niWjhitYGJMlkaIu1GBwnwCHtZNda004ItA_v1gaavio7HAgq-4HCgYpeo_njzDqamzpjFGjJr8csRcwrZU/s1600/1-190414_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Под прицела на Гестапо</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Най-после да се потопя в една по-непринудена книжна атмосфера! Напоследък ми попадат все повече книги с по-сложна постройка на текста и наситени с почти изтерзано дълбокомислие. Не, не отричам добре шлифованите и смислени книги – имам достатъчно поводи да се изумявам от труда на писателите (съвсем видно от предишните ми ревюта). Но ми се иска от време на време да се разсея, да мигрирам, така да се каже, от вихрещите се в главата ми подтекстове и призрачно красиви фрази, които спокойно си се размножават до безкрайност в социалните мрежи. Във <b>„Всеки умира сам“</b> („Летера“, 2013, с превод на Ана Димова) текстът е освободен от натрапчива литературност, почти напълно деградирал до проста раздумка (доста често), но поднесен по този начин позволява една по-свободна интерпретация на темите за политическата диващина в нацистка Германия, трудно печелената от редовите германци свобода, Съпротивата и натрапчивото присъствие на СС, СА и Гестапо. Не е за пренебрегване и това, че тези почти 700 страници (толкова има настоящото издание) са „нахвърляни“ само за четири седмици. Историята гласи, че в първото си издание от 1947 година романът е понесъл редакторска намеса заради следвоенната „денацификация“, тоест тотално заличаване на всичко, което по една или друга причина легитимира нацистите и нацизма. Интересен факт е, че през 1952 година се появява и версия на български от 472 страници под заглавие <b>„Всеки умира сам за себе си“</b>. Излишно е да се споменава за пропагандната насоченост на това издание. Чак през 2011 година се публикува оригиналният текст <i>с всички „нарушения“ на коректността</i>. Споменавам това, защото е ясно, че Историята се пише от победителите, а самият Ханс Фалада (Рудолф Дицен) е неемигрирал автор. Но да навлезем в същността на романа.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Фалада успява да получи достъп до архивите на Гестапо и открива материал за <b>„Всеки умира сам“</b>. Това е действителната история на съпрузите Ото и Елизе Хампел (в романа са Ото и Ана Квангел), които в продължение на две години разпространяват саморъчно написани картички против нацистите. Чрез тях отправят призиви към германския народ да осъзнае, че нищо добро не ги чака, ако нацистите бъдат оставени да се разпореждат с живота им. Идеята за картичките идва след като получават писмо с новината за загиналия си на фронта единствен син. Решението е да напуснат всички политически структури и да се притаят. Това никак не е лесно, защото в жилищната им кооперацията живеят нацистките отрепки от семейство Перзике и останалата сама след арестуването на мъжа ѝ еврейка Розентал. Около апартамента ѝ цари постоянно напрежение заради опитите да бъде поругана и ограбена от деградирали морално издънки на режима и маловажни агенти на Гестапо. Фалада описва отношенията им по най-естествения начин, оставяйки им свободата да се изразяват като обикновени хора, които си имат собствени принципи и цели. На мен началото ми се стори по-скоро комично: начинът на изразяване, колоритните пиянски оргии и всякакви други нетипични за една драма подробности от ежедневието. По-нататък е отделено внимание и на приносителката на тъжната вест – пощаджийката Ева Клуге и мъжът ѝ Ено, който впоследствие ще изземе огромна част от вниманието на Фалада с природата си на използвач, крадец и комарджия.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> От другата страна стои изпълнения с високомерие и фалш комисар Ешерих, при който попада първата картичка. Нацистката машина се завърта след като почти всички картички през първите шест месеца са „заловени“ и изследвани за допълнителни следи. Фалада изследва йерархията на нацистите отвътре, прониквайки зад завесата, където висшите офицери жертват подчинените си по-лесно, отколкото дете би стъпкало мравка. А в самия Берлин шества страха от жестокостите на Гестапо. Всеки би станал продажник, за да спаси себе си и семейството си. Никой няма право на грешка.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„Всеки умира сам“</b> се чете бързо и лесно, стига човек да има търпение за тези почти 700 страници. Мога да отбележа някои забележителни подробности, които няма как да не направят впечатление. Жертвата еврейка Розентал се сбогува с един куп бельо, което бива многократно крадено, сякаш Фалада намеква за тоталното падение на нацизма като идея. А пък в работилницата, където работи Ото, първоначално са се произвеждали мебели, след което сандъци за боеприпаси, а накрая и ковчези. Всъщност това показва достатъчно адекватно безсмислието на всичко, което се случва по време на една война.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Напълно сигурен съм, че книгата си заслужава високата оценка. Може да изглежда малко плитка и лесносмилаема, но това е така, защото половината ѝ смисъл просто гравитира около нея. Разбирате ме, предполагам.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4.5 / 5</u></i></b></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-49158190551413299272016-03-07T22:41:00.000+02:002016-03-08T10:18:13.014+02:00„Монахът“ на Матю Грегъри Луис<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/blog-post_7.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjgeyWGbxOrxqF-gtlDWRMDOgI9cZSYqWnIAdlM3bv8ZrERFJ9fawX8mW7mIwKhCaTRVvTLSvwLuszLfRj9lDdvFOjJoofzz-9F-DB1hjeAyPgq4IcnWLAH4besY9J-dP2sMqGQVqGDR_Rj/s1600/1-199127_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> От благочестието до изкушението</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Рядко ми се случва да чета книги на повече от век, а <b>„Монахът“</b> („Deja Book“, 2016, с превод на Слави Ганев и Радостина Горанова) е написана преди повече от два. Ясно е, че това не е исторически роман, а самата История от плът и кръв, така да се каже – един литературен пра-прадядо на куп жанрове и вестител на цяла плеяда класически произведения, които все още се четат с наслаждение и любопитство от съвременните читатели. Всъщност тези увековечени книги вече не могат да бъдат четени с мисълта просто да ни развличат или да бъдат поставяни наравно със съвременните. Изминалите векове няма как а бъдат пренебрегнати с лека ръка. Тук не става въпрос дали тези книги ни увличат достатъчно, за да им поставим висока оценка. <b>„Монахът“</b> е шедьовър за времето си, извор на идеи за литературната история и истинско ковчеже, натъпкано до откат със самородно злато. Именно оттам трябва да започнем. Представям си какъв труд трябва да е хвърлил преводачът Слави Ганев, за да мога аз и другите читатели да намерим по-лесен път към творението на Луис, без да изгубим посоката. 260-те му бележки в края на книгата помагат изключително много да се повдигне завесата над романа. Самият Матю Луис е един от тези, без които почти нищо в литературата нямаше да е същото, каквото го познаваме днес. И след тези лични уточнения, можем да пристъпим към основното ястие.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Основната линия в <b>„Монахът“</b> проследява пътя на Амброзио от благочестието до изкушението. Благочестие? Амброзио е един от онези затворници на религиозен култ, които вегетират в монашеската килия, но раздават нравоучения и наказания, основани на изкуствено вкоренени в съзнанието му вековни стереотипи, без да си е изградил представа за външния свят. Тук не става въпрос за вяра, а за наследен страх от наказания, култивиран в най-ранна възраст. Амброзио се оказва в плен на амбициите на Църквата да изгради образа на „идеален“ проповедник, който няма как да съгреши, понеже няма никакъв досег до светското. Това е идеален начин да се превърне в жив светец и да послужи за пример на „грешниците“, които се нуждаят от вечната спасителна сламка в свят, принизяващ човешкото, но възхваляващ божественото. Всъщност Луис е изградил образа на марионетка, която в един момент ще започне да усеща физически природните дадености на тялото си. Църквата може и да му е отнела ума, но няма как да контролира тялото.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> В края на ХVIII век смелостта на Луис да се противопостави на догмите чрез литературата, го поставя в трудна ситуация. Един абсолютен светец се поддава на женската съблазън и попада в лапите на греха, за да илюстрира нагледно, че пропадането е неизбежно, ако човек бъде поставен пред такива условия, без самостоятелно да е стигнал до собствената си „истина“. Образът на Амброзио е прекалено ярък, прекалено жив, прекалено истински, за да не доведе до скандал и опит за цензура. В романа си Луис се опитва да пресъздаде цялостна картина на тогавашните порядки, да запознае публиката си с множество образи, поставени в незавидната позиция да изпълнят определени задачи, за да се постигне търсеното внушение. Мисля, че <b>„Монахът“ </b>е<b> </b>написан, за да се обърне повече внимание на слабостите на Църквата, която по онова време се явява като съдник на всичко, но няма моралната сила да ръководи ума и стремленията на паството си. Страхът от божествено наказание няма как да възвисява духа и да поддържа вярата, без да разруши впоследствие стремежа за каквото и да е друго, основано морала и ценностите.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Няма как да не съм доволен от възможността да се насладя на един от емблематичните романи в литературата. <b>„Монахът“</b> е важна книга, и въпреки, че е на цели два века, продължава да буди интерес в днешните читатели. Оценката ми в случая не е толкова важна, но не мога да не си направя удоволствието да я поставя в края на ревюто.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4.5 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта и материали:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/monahut/" target="_blank">Книголандия</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://operationkino.net/2016/03/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0/" target="_blank">Operation kino</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Аз чета: <a href="http://azcheta.com/5-pouki-ot-nemoralniya-matyu-luis/" target="_blank">тук</a> и <a href="http://azcheta.com/10-fakta-za-nepodrazhaemiya-matyu-luis/" target="_blank">тук</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://podmosta.bg/monahat-sreshtu-monashestvoto/" target="_blank">Под моста</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-55643631412144886912016-03-03T22:40:00.000+02:002016-03-04T20:30:48.299+02:00„Слънчогледите“ на Явор Цанев<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiAAlnIoet0PixjTOcKLqcWmXAendYJzL_XlMUl4DHBKtz12RPmlXCeEl0ydsenNq3jDlGp9cOdr2h7Ljl_3UjG2ZPc5EyUBUiWNZ8s5D2DOM-mgOrzUbJ4mLaAdLNjXPB_softUtFnkk81/s1600/1-1030574_b.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiAAlnIoet0PixjTOcKLqcWmXAendYJzL_XlMUl4DHBKtz12RPmlXCeEl0ydsenNq3jDlGp9cOdr2h7Ljl_3UjG2ZPc5EyUBUiWNZ8s5D2DOM-mgOrzUbJ4mLaAdLNjXPB_softUtFnkk81/s1600/1-1030574_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> В полето на ужасите</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Новата ми среща с Явор Цанев отново е ползотворна. Това е третата негова книга, която чета и съм доста изненадан от богатството на темите в творчеството му. Вече преминах през <b><a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/04/blog-post_28.html" target="_blank">„Вино за мъртвите“</a></b> и <a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/07/blog-post_14.html" style="font-weight: bold;" target="_blank">„Странноприемницата“</a> и усещането е като за преброждане на десетки непознати светове. Той пише разкази, а те са доста специфичен жанр. Тук всяка дума е важна, всяко изречение развива историята. В <b>„Слънчогледите“ </b>(„Гаяна“, 2014) има още 20 чудновати и тайнствени разказа, всеки със своя специфична среда и атмосфера. Напълно съм сигурен, че Явор се развива чудесно и идеите му за нови разкази няма да секнат още дълго време. Изглежда напълно съм се вманиачил на тема чудновати истории, защото съм отделил място за всеки разказ. Но така е със сборниците, от които избликват какви ли не чудесии. В ревютата ми за предишните му книги казах доста неща на специфичното му писане, тъй че сега се хвърлям надолу с главата в блатото, пък дано се отърва с по-малко натъртвания. Жив и здрав да е Явор и все така да ни радва с бисерите си. Ето ги и самите разкази:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„Слънчогледите“</b> ни повежда по черните пътищата, край които се простират поля с насаждения. Редиците слънчогледи са вперили взор в слънцето. Но тази идилия се оказва лъжовна за заблудените и ядосани пътници. Май еволюцията е направила поредната си крачка. Предстои двубой на живот и смърт. Ето точно този разказ ми трябваше, за да се настроя подходящо за следващите.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><b> „Енергиен вампир“ </b>пък е разказ за трудната съдба на един мъж, който не може да създава трайни връзки, просто защото „изсмуква“ жизнеността на своите партньорки. Може би някой ден ще срещне жената, на която най-накрая ще може да даде част от себе си. Хитър и любопитен разказ с препратка към сложните отношения между влюбените с различна по сила емоционалност и влияние към партньорите си. Всъщност си е хорър, но всеки може да напипа реалните очертания.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Вампирска усмивка“</b> явно е опит да се внесе нещо по-интригуващо в тази класическа за хорърите тема. Наистина успя да ме изненада, но някак не останах много удовлетворен. Все пак разказът си играе доста успешно със страха, който са насадили митовете за вампирите.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><b> „Видеонаблюдение“</b> е доста любопитен. Имаме барман с воайорски наклонности, който пресъздава в ума си горещи сцени с клиентките на заведението си. Чудно как понякога фантазиите се напасват с действителността и водят до съвършеното удоволствие. А може би нещата не стоят точно така. Всъщност е доста забавен за хорър.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><b> „Затворът“</b> е един от тези разкази, които най-много ми допаднаха. Идеята е хубава: мъж е осъден и пратен в нов и модерен затвор за излежаване на дългогодишната си присъда. Всеки знае какво представлява един затвор, но тук нещата са малко по-различни.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><b> „Ключ за никъде“</b> разказва за две момчета, които решават да потърсят за коя врата е предназначен току-що намерен ключ. В началото си помислих, че разказът ще е нещо като нова „Нарния“, но е написан като хорър и може да мине за нова история. Краят е отворен, което ми се струва добро решение в случая. Забелязал съм, че болшинството от читателите просто не възприемат опцията „отворен финал“, прикачен към завършено произведение. За мен пък това добър начин един писател да развихри свободно въображението си от началото до края на историята, без да се смущава от това дали ще може към финала да спре товарната композиция на съответната гара.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><b> „Вещица“</b> е от онези разкази с предвидимо действие и необичаен финал. Пътят към кладата сякаш е един и същ за невинните красиви жени, обявени за вещици, но пък след това става интересно. Хареса ми.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Сутрин, по новините“</b> се занимава със странните съвпадения. Или не точно, но пък смисълът е същия. Представете си, че определени ваши действия стават причина за резултати от съвсем друг порядък: бръснете се и неизвестно защо на следващия ден става ясно, че сте предизвикали с това си действие неприятности. Малко е странно, но сигурно има някаква връзка. Написан забавно и сериозно едновременно, този разказ е един от любимите ми. Идеята е чудна.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Опасен бизнес“</b> не ме впечатли, освен че има напрежение и е разказан перфектно. Става въпрос за едно „приятелче“, от тези с големите амбиции и необичайните рисковани идеи. Да не ви попада такъв, защото не се знае накъде ще го завее вятърът.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Задрямал за малко“</b> е леко странен и шизофреничен. Не знам какво да кажа за него.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> „<b>Нинджата</b>“ е разказ за усъвършенстването, но не в аеробиката или фитнеса. Какво всъщност става, когато в бойните изкуства се достигне до по-висше ниво? Хубава и добре замислена история.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Пред очите ми“</b> е различен, дълбок, мистериозен. Усетих, че ме кара да се напрягам, за да не изпусна някоя подробност. Представете си хилядите начини, по които човек може да се възприема действителността. Всеки използва начин да се нагажда към промените около себе си, да систематизира миналото и да конструира бъдещето си. Сигурно има начин да си подредиш нещата така, че да успяваш да предвиждаш поведението и действията на околните спрямо теб до степен, гарантираща ти пълната власт над тях. Чуден!</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Комарджиите на мисълта“</b> е кратък разказ, но спокойно може да бъде доразвит в по-обемно произведение. Ако можем да печелим знанията и мъдростта си по лесен и достъпен начин, като при хазартна игра, ще успеем ли да натрупаме достатъчно, че да достигнем съвършеното ниво? В този разказ двама се борят за „мисловно надмощие“. Всеки от тях е спечелил многобройни битки и залогът е колосален обем от знания и мъдрост. Страхотен, страхотен, страхотен! Изключително много ми хареса.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Складът“</b> ни пренася директно при тайните експерименти на военните и секретните им опити. Темата е доста експлоатирана, но винаги съм готов да чета разкази, базирани на нея. По-добре кратко и ясно, отколкото хиляди страници конспиративни теории.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Мусака“</b> минава доста близко до една тъжна статистика за домашното насилие. Не знам дали Явор е имал предвид нещо подобно, но историята в този разказ подава препратка именно към това. Сега прибавете и една извечна мусака и може да получите формулата на тормоза.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„По магистралата“</b> е сякаш между живота и смъртта. Ако планираш да умреш, какъв начин би избрал? Решението е взето и нашият човек се отправя към границата с отвъдното. Направи смъртта си мигновена, направи от смъртта представление. Всъщност този разказ въздейства странно. Поне при мен се получи така.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Кого да пречукам“</b> ни кани в една малка книжарница. Сигурно вече доста лафове и истории са се родили в книжарниците, та може тази да ви е известна. Понякога е необходимо повече време, за да може клиентът и книжарката да направят контакт. Готин е.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Зимни тревоги“</b> пък ни кани в кръчмата посред най-силните снеговалежи. Местните откачалки са си тарикати от сой, винаги и по всяко време, стига да има кой да ги търпи. Харесах разказа още от самото начало. Чуден!</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Пункт за желязо“</b> ми напълни душата. Винаги съм си мечтал да прочета точно такъв разказ. Представете си върволица роми, награбили купища метални парчета, да се изсипват пред пункт за желязо. Могат да домъкнат какво ли не. Винаги съм си го разигравал този сценарии и съм се чудел първо на кой български автор ще му хрумне да напише нещо по въпроса. Направо съм щастлив, че е Явор Цанев, наистина.</span><br />
<span style="font-size: medium;"> <b>„Шефът, мозъкът и пистолетът“</b> слага край на чудния сборник на Явор Цанев. Двама планинари са на път да забогатеят, само трябва да открият заровеното злато, а и да съхранят добрите отношения. Забавление докрай, както се казва.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"> Ето това е удоволствието да преминеш границата на реалността, готов за преброждане на непознати места и срещи с причудливи персонажи. Мистериите могат да се открият буквално навсякъде и на човек не му трябва кой знае какво, за да ги открие. Вече стана ясно кои са любимите ми разкази в сборника, пък дано открия още повече в новият сборник на Явор, който се появи наскоро – <b>„Home, sweet home!“</b>. И, не, няма как да ми омръзнат малките бисери, наречени разкази. За две години прочетох цели 34 сборника, което говори какво ми е отношението към жанра. А има още толкова много.</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4.5 / 5</u></i></b></span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span><br />
<span style="font-size: medium;"><br /></span>
<span style="font-size: medium;"><a href="http://chetene.blogspot.bg/2014/07/blog-post_15.html" target="_blank">The dark corner</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="http://byneliforyou.blogspot.bg/2014/07/blog-post.html" target="_blank">От Нели за вас</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="http://kosta-sivov.blogspot.bg/2014/09/blog-post_26.html" target="_blank">Soulseeker</a></span><br />
<span style="font-size: medium;"><a href="http://vessislava.blogspot.bg/2014/12/blog-post_29.html" target="_blank">ART – Весислава Савова</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-81864345755110872822016-02-29T23:05:00.000+02:002016-03-02T08:54:23.843+02:00„Няма закога“ на Андрей Велков<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/02/blog-post_29.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh66gfFCLyH_x69cKMsbJNdb5R0AW97oU4W-Q2x3OVUGL4-AvTlZnpINfyokiPeqWZaXjdCfUoz5hvRQxE_Lg_h8y8-t_KjqWBRn2rhD1f4C8096mRnuUe03S6D7We0hOcatdU1eMMUzxSS/s1600/1-199001_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Няма закога, младеж</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Ако не познавате Анди, значи не сте наясно с магнетичното му присъствие в културния живот на нацията. Преди не много време излязоха двете му необичайни литературни илюминации в стил „борчески реализъм“ – <b>„Български психар“</b> и <b>„Хрониките на Звеното“</b>, което ми подсказа, че упорито продължава да се забавлява и не цепи басма на никого. <b>„Няма закога“</b> е по-различна книга, но запазва напълно личният му профил в литературата. Той е прям до болка хуморист на живота, винаги готов да вдигне настроението на компанията, да изненада с нещо. И напълно ме изненада с последната си книга, няма да отричам. В нея отново има борци, но и други, по-обикновени герои – нашите бащи и дядовци, които възрастта изпраща в изгнание, без да са го заслужили. Това е налудничава история, но пък колко много истина има в нея. Ало, младеж, не се прави на „дръж ми шапката“, а виж дали дядо ти или баба ти нямат нужда от нещо!</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Какво можеш да направиш, ако живееш в България, издържаш се от мизерна пенсия, годините напред ти се струват недостатъчни, за да пробваш отново да си правиш планове и хубавите ти спомени са също на преклонна възраст? Не много. В <b>„Няма закога“</b> („Колибри“, 2016) Андрей Велков спретва чуден план за трима възрастни приятели, животът на които може да се определи като доизживяване на мъките и нищо друго. Стефчо, Тренера и Сандо са просто едни от хилядите пенсионери, чието невинно детство е грубо прекъснато от Втората световна война, а в последвалите 45 години животът им е контролиран и впоследствие съсипан от комунистическата власт. А когато демокрацията идва с икономическата криза, ниските пенсии и безработицата, вероятността да намерят щастието се стопява и типичните болки на остаряването съсипват допълнително волята за някаква промяна. Те понасят бедността в изолация, непрестанни болежки и скука. С последното може би избързах. Всъщност от време на време се обаждат телефонните измамници, нагли крадци се опитват да разведрят обстановката и... ами това е. О, я стига! Точно тук Андрей Велков се включва с тежката си артилерия от свеж хумор и неподражаем език. Не съм и очаквал друго.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Стефчо е вече на преклонна възраст, но все още не се е отказал от живота. Едно от евтините му забавления се нарича телевизия, но тя никак, ама никак не го забавлява. Гледа просто защото... ами, време да минава, да се откъсне от старческите болежки и черните мисли. Щом хладилникът носи звучното име „Голямата ледена пустош“, значи нещата са сериозни. И един ден късметът му се усмихва под формата на печеливш фиш от тотото. Печалбата е невъобразима и живецът напълно превзема дядото. Първата мисъл е за приятелите, онези от детството му, които животът е разделил преди шейсет години. С типичните за Анди бъзици (каква по-подходяща дума?) и освободен от предразсъдъците на културния и „правилен“ език, Стефчо се впуска да навакса за пропуснатите си години в „нелегалност“ с двамата си верни приятели – Тренера и Сандо. Първо е внука и западащата му книжарница (!!!), след това... ами пиенето, хапването и малко лукс за изтерзаните възрастни тела. Няма как да се мине и без традиционните срещи с борчета и разните там съмнителни бизнесмени, разказаните спомени и разните дребни проблемчета. И съдбата отново се намесва. Оказва се, че Сандо има стари сметки за уреждане и отмъщението е неизбежно.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Изпитах истинско наслаждение от прочита на <b>„Няма закога“</b>. Андрей Велков е написал чудна приключенска история за приятелството, уважението и драмата на живота, за свободата и отговорността и за... купона. Ами, да, че как иначе! Просто се позабавлявайте. Само се вгледайте в тези дядовци на корицата и си ги представете във вихъра на осемдететте си години.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4.6 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://chetene.blogspot.bg/2016/02/blog-post_22.html" target="_blank">The dark corner</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Няколко думи и от <a href="http://lovebigbooks.blogspot.bg/2016/02/blog-post.html" target="_blank">Love Big Books</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Едно хубаво и доста информативно <a href="http://www.vibes.bg/andrey-velkov-niama-zakoga-e-kniga-za-propilenia-jivot/" target="_blank">интервю</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">и самият <a href="http://bnt.bg/part-of-show/nyama-zakoga-nov-roman-ot-andrej-velkov" target="_blank">Анди по телевизора</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-77654080501175066512016-02-27T23:11:00.000+02:002016-02-28T16:03:13.821+02:00„Джак от Сенките“ на Роджър Зелазни<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/02/blog-post_27.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiTaIpG5RQ7S-gsuAWKB6KtmgDZ20hwwxwAS_vbuwjHTg2rkhuqLWOB_1x0JzehTlXdfKrZHYSWkqSgTz_SrHLzHlqtDFoWWYFSBrKkwQ9W2RqRgMjRH06iDMJZb1xQnN8k2I4LCFofhT-D/s1600/1-18847584758.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Джак се впуска в луди приключения</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> След новото издание на <b><a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/08/blog-post_29.html" target="_blank">„Създания от светлина и мрак“</a></b> на Роджър Зелазни, се появи отново и също толкова известната <b>„Джак от Сенките“</b> („Бард“, 2015, с превод на Юлиян Стойнов). Ако трябва да ги сравнявам по някакъв начин, втората се оказа доста по-лесна за възприемане, и дори ме увлече дотолкова, че я приключих бързо. Зелазни винаги ми е бил особен като автор. Причината може би се крие в това, че не мога да го сравня с който и да е друг „фантазьор“. Всъщност не го обвинявам в нищо, просто трудно свиквам с неговия стил на писане. Затова пък съавторството му с Шекли ми е далеч по-поносимо. Скоро ще си припомня тази тяхна поредица от много хубавото сборно издание на „Бард“, излязло преди броени дни.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„Джак от Сенките“</b> ми беше доста забавна, макар и странна като постройка. Със сигурност ще се хареса на по-младата аудитория, защото е изпълнена с приключения и интересни обрати. Става въпрос за неподвижен свят, разделен на светла и тъмна половина – вечен ден в едната и вечна нощ в другата. В светлата част властва науката, а в тъмната – магията. Джак е способен да живее навсякъде, но най-вече там, където има сенки, позволяващи му да използва магическата си сила. Всички го познават като умел крадец. Още в самото начало Джак е заловен малко преди да отмъкне скъпата награда на едно състезание, след което се прощава скоропостижно с главата си. Тъй като жител на магическата половина на света, той е възкресен – нещо като вечен бонус за него и старите му врагове, които не се отказват да го тормозят по всякакъв начин. За да отмъсти на палачите си, Джак тръгва на дълго пътешествие из личните им територии, което си е риск дори за него. Тук Зелазни хвърля героя си в луди приключения и не пести от фантазията си. </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Трябва да си призная, че свикнах с „по-модерните“ фентъзита и класиките ми се струват почти допотопни. С класическата фантастика съм на „ти“ и мога лесно да се нагаждам към тогавашните изфантазирани светове на бъдещето. Не се и съмнявам обаче, че почитателите на Зелазни са наясно с „древните“ фентъзита и искрено ги харесват. Все пак останах прилично задоволен от прочита на <b>„Джак от Сенките“</b> – през забавните диалози между враговете и странните същества, до приятната за мен връзка с фантастиката и науката. Ако търсите нещо по-извъртяно и необичайно, Зелазни винаги може да влезе в тази категория. Моят шанс да заобичам Зелазни е свързан главно със съавторство му с Шекли.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 3.2 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/jack-ot-senkite/" target="_blank">Книголандия</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://www.shadowdance.info/magazine/books/jack-of-shadows/" target="_blank">Shadow Dance</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="https://writingisfunbooks.wordpress.com/2015/11/13/%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BA-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D1%8A%D1%80-%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/" target="_blank">Writing is fun</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://zonkobg.blogspot.bg/2009/06/blog-post_26.html" target="_blank">Първи впечатления от последно прочетеното</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://fantasyneshta.blogspot.bg/2015/11/blog-post_48.html" target="_blank">Неща за фентъзи</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">При <a href="http://radiradev.blogspot.bg/2015/11/blog-post_23.html" target="_blank">Ради Радев</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-51484550895379074062016-02-26T23:00:00.000+02:002016-02-27T09:56:08.120+02:00„Походът на Александър“ на Георги Марков („История на войните“ – 1 книга)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/02/1.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjCmDF2oZo3QDfnNsDV_h9i-JJ0AEP5bLCXEEsPm4v39QBzFEQjXg4KsPCVnA6DulvoijQpnFCUL5neGjCL9Ah7skiWppk-uh6K59MK5z0vhouP5v1ntNzEMeZUKO7y4Vh-OdYdD8IDLuov/s1600/1-192314_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Александър Македонски по пътя на величието</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Може да се каже, че Историята се създава почти изцяло от войните и конфликтите. Към ден днешен светът изглежда така, защото е прекроен от последните военни конфликти. Всичката гордост, която постоянно изливат държавите, е свързана именно със спечелените битки на бойното поле. Всяка държава има специална дата, на която празнува независимостта си. Истината е, че всеки се бори за нещо, а понякога въвлича в стремленията си цели народи и региони. Най вече се борят избраните за вождове, президенти, крале или просто поредните смели завоеватели, вдъхновени от известните им предшественици. Светът воюва постоянно – дали за свобода или идеалистични каузи, или защото е време за поредната революция. Винаги ще се намери някой несъгласен с реда на нещата, ще произведе първия изстрел и Историята ще попълни архивите си с поредната война. Всъщност войната е просто една игра, вечната игра на човечеството да произвежда идеали, родени случайно в нечий неспокоен ум.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Доста се развълнувах, когато разбрах за създаването на поредицата <b>„История на войните“</b> и просто беше въпрос на време да започна с първата книга – <b>„Походът на Александър“</b> („Millenium“, 2015). Виновници за поредицата са младите историци от <a href="https://www.facebook.com/hystoryofwars" target="_blank"><b>клуб „Военна История“</b></a>, които си имат собствен сайт и куп верни почитатели. Самите книжки са написани на достъпен език и с идеята да са полезни на широк кръг читатели. В тях не виждам нищо излишно, дори страничните бележки са редуцирани до минимум, за да не натежават по време на четене. Хареса ми, че Марков се обосновава доста добре, когато проследява всички аспекти около структурата на основните битки на Александър. От време на време борави с по-свободен текст, който допълнително обогатява задължителната за жанра фактология. Наистина добър пример как може да се предотврати скуката при представянето на голите факти. Но най-важното, което е необходимо да се знае, е следното:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<blockquote class="tr_bq" style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><i> „Някои битки са легендарни – шепа хора устояват на огромни армии, понякога цяла война е загубена само заради забавяне от един час, случва се брилянтна стратегия да отстъпи на обикновена хитрост. Тези истории трябва да се помнят. Необходимо е обаче и никога да не забравяме, че всяка битка струва хиляди човешки животи и често страдат и невинни хора.</i><i><br /></i><i> Всяка една от книгите в поредицата разказва подробно за определен военен конфликт или събитие от световната военна история през различни епохи. Специално внимание е обърнато на всички детайли от сраженията, довели до крайния резултат на битката – численост, стратегии, армии, командири, загуби и завоевания.“</i></span></blockquote>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> В <b>„Походът на Александър“</b> се говори за някои от най-големите битки на този прочут военачалник, успял на съвсем крехка възраст да подчини не един народ. През Античността не е имало друг, който да се опълчи толкова успешно на цели империи, да спечели дори битката за обичта на собствената си армия. Александър Македонски се калява още от малък в битките на баща си Филип II, който крои планове да превърне във фактор управляваната от него малка държава. Това може да стане само с воля, хитрост и тактическа грамотност, каквато Филип със сигурност е притежавал. Точно тези качества е предал успешно и на сина си Александър. Георги Марков описва всички онези фактори, довели до завоевателните походи на младия военачалник. Изворите, от които черпи авторът, са с висока доза на достоверност и рискът да се навлезе в конспиративните каши е избегнат старателно. Често фактите са минавали през хора, които са възхвалявали или ненавиждали Александър Македонски, като впоследствие съвсем съзнателно са ги изкривявали по свое усмотрение. При такива съмнения Марков чистосърдечно изброява всички възможни варианти, като извежда на преден план най-логичните.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Книгата е изпълнена с илюстрации, графики и схеми, които дават информация за облеклото, въоръжението и тактическата постройка на участниците в битките, как са изглеждали древните градове и обобщени данни за самите битки (при Граник, при Исос, при Гавгамела и при Хидасп). Разбира се, основен противник на Александър е била Персийската империя и тогавашния ѝ водач Дарий III. Направи ми впечатление съпоставката на начините, по които управляват и вземат решенията си двамата лидери, също и характерните им особености като завоеватели.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Като цяло съм доволен и с интерес ще прочета втората книга от поредицата – <b>„Наполеон – възход и погром“</b> на Юлиян Недев.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценката на <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 4 / 5</u></i></b></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-3962742849193529032016-02-25T19:41:00.001+02:002016-02-25T19:42:35.624+02:00„Спускане от върха“ на Ъруин Шоу<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/02/blog-post_25.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9mBq_vrprqAzL8RetDrIokQHn1oi_F9ahjdDxRYSh73bfyrhXE2juhqMqUanS3yHvoExZdeMRTDAxhuKFujp-AaHsQC_MG40-3XTsGrKw-Zg7he3r-pdyNELq1BQSVNuaRO_-WTQTSneK/s1600/1-188273873.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Превратностите на живота</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Ъруин Шоу е известен писател, но и той е писал произведения, които бледнеят пред някои от шедьоврите му. „Бледнеят“ е силна дума, но и тя е част от кариерата на всеки добър автор. Тук обаче името е достатъчно ярко, за да се намести любопитството като причина да се изчете и <b>„Спускане от върха“</b> („Бард“, 2015, с превод на Мак Станчев и Милица Капричева). Работата е там, че точно тази книга ме грабна и завлече във вече далечните ми спомени за <b>„Богат, беден“</b>, <b>„Просяк, крадец“</b>, <b>„Младите лъвове“</b>, <b>„Хляб по водите“</b> и останалите по-известни книги на Шоу. Един ден ще ги прочета отново, и дори ще пиша за тях в блога. Сега трябва да се съсредоточа върху тази.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Може да се каже, че <b>„Спускане от върха“</b> е лека и неангажираща, от онези тихи и спокойни книги, с които човек може да разпусне, без да се натоварва с философски притчи, сложна конструкция и очакване за вълни от емоции. Самият роман е като пътуване с ясна цел: въвличане в личния живот на един земен и съвсем обикновен герой, започнал живота си с обичайните трудности на израстването и постоянното търсене на разрешение на проблемите си. Шоу акцентира на логичното, делничното и човешкото, изгражда ярък и деликатен образ на мъж, ръководен изцяло от американската ценностна система. В началото дори ми се стори прекалено блед и недействителен, сякаш е просто един от милиони, а не централен образ в романа. Но именно по този начин Шоу се скрива от натрапчивостта на баналните романи, бълвани с хиляди и разказващи за все едни и същи „разтърсващи“ душата общочовешки истории. Запознаването с Майкъл Стор става постепенно и ненатрапчиво, докато самият читател не почувства, че е свидетел на реалното и естественото, далеч от „насилствено“ измъкнатите от небитието купища приключения, които изкуствено да натягат атмосферата на романа. И все пак Майкъл Стор е тук именно за да се почувства жив, както пише на самата корица. И Шоу не го разочарова.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Майкъл расте под непрестанните грижи и съвети на майка си. Той е тих и изпълнителен, често тормозен в училище заради наложените му от ранното детство принципи. Той знае, че му трябва тласък, за да се измъкне от предварително начертания от родителите му план. Парите не са проблем, нито очертаващото се „светло бъдеще“. Проблемът се състои в инерцията, която го праща право в лапите на бизнеса и сметкаджийството – свят, който не е създаден за чувства и емоции. За да се измъкне от съдбата си, Стор намира отдушник в екстремни спортове като скоковете с парашут и скоростното спускане със ски. Става безразсъден и смъртта изобщо престава да го притеснява. Отдава се на безразборни връзки, които скоро съвсем го отдалечават от дълго преследваната цел. Работата в офис го задушава и постепенно го превръща в автомат, настроен на програма за саморазрушаване. Последната капка идва, когато така обичаната му съпруга свири отбой и е на път да го изостави. Именно тогава излизат на светло най-големите му проблеми в личен плен.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> На пръв поглед статичен и спокоен, романът на Ъруин Шоу е опит за търсене и намиране на естественото и човешкото. Струва ми се нормално да се намерят и хора, които именно чрез този роман да намерят своята посока в живота. Не звучи наивно, напротив! Ако познавате по-известните романи на Шоу, ще разберете какво имам предвид. <b>„Спускане от върха“</b> е почти като симулация на реалността, а Майкъл Стор е екскурзоводът. Мисля, че книгата заслужава внимание.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от <a href="https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-640499495997888/" target="_blank">Книжен Петър</a>: 3.7 / 5</u></i></b></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-37911380812151251572016-02-23T22:18:00.000+02:002016-02-23T22:19:08.810+02:00„Бъдеще“ на Дмитрий Глуховски<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/02/blog-post_23.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiT8p9jvnFxTLTau_K1zh6_JVzlhWEq2z1BcZz2uoiOJgLsnyxLE3MC_T_8BZn67bMsgvWk41asnXdDmb9HTbctESt4Mhu8Oi_c3QlfxwaQIWdJgUD1tQnYEoo9_wGJOQsccMxFHUkuN1WX/s1600/1-195826_b.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> Стряскащото бъдеще според Глуховски</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Съвсем скоро се сблъсках челно с безкрайните и опасни катакомби на <b><a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/10/2033.html" target="_blank">„Метро 2033“</a></b> и ми остана спомена за невероятната смелост на Глуховски да следва методично и търпеливо своите цели, с риск да досади на четящия или просто да потъне сам в някоя дупка, където да си каканиже колкото му душа иска, без да бъде смущаван от почитатели на писанията му. Е, цялото лутане из катакомбите се оказа доста сполучлива визитка на бъдещето, от която всеки би настръхнал, макар че аз по-скоро се забавлявах. Затова страшно се изненадах от „новото“ бъдеще на Глуховски – книга с мащаб на общочовешки социален експеримент и достатъчно сериозна, за да се препоти човек поне три пъти, преди да затвори последната страница. </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><br /></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b> „Бъдеще“</b> („Сиела“, 2015, с превод на Васил Велчев) се рови в дълбоко скритите инстинкти и желания на всеки от нас, не пренебрегвайки почти нищо – от семейните ценности и искрената любов, до безсмъртието и култивирането на една нетленна и вечна красота. Но в книгата на Глуховски тези две основни концепции в човешкото развитие са противопоставени до степен, че събирането им може да означава край на самото човечество. Можем да изберем само едната възможност: или семейството, или безсмъртието. Тази мрачна перспектива се гради на фона на безпрецедентното пренаселване на планетата и изчерпването на ресурсите. Само в Европа живеят колосалните 120 милиарда човека, повечето от които са дарени с безсмъртие по право, но за сметка на това губят възможността да имат истинско семейство. Глуховски е прагматичен и избира да ни въведе в реалност, където спечелилият борбата на избора е безсмъртния човек (нека живеем вечно и ще имаме достатъчно време да осмислим дали сме тръгнали в правилната посока).</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Изминали са векове от изнамирането на безсмъртието. Многомилиардното население на Европа живее в колосални по размери кули, пръснати навсякъде из ограничената територия на континента. Да се живее в „кутийка“ два на два метра е нещо естествено. Само малка част – правителствените структури – са се уредили с по един личен рай на върха на кулите, където могат спокойно да се наслаждават на естествените лъчи на слънцето и още какви ли не привилегии. В този свят е забранено да имаш поколение, освен ако сам не се откажеш от безсмъртието, позволявайки да ти инжектират <i>серум на смъртта</i>, който те обрича отново на старостта. Ако бременността се обяви предварително, серумът влиза в действие за един от родителите, но и двамата могат спокойно да отгледат и възпитат детето си. Децата на провинилите се биват затваряни в интернати с изключително строг режим и превръщани в жестоки слуги на Закона за Избора, който им позволява да отнемат незаконни деца. Така кръгът се затваря.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Ян е едно от отнетите деца. Той е преминал през месомелачката на интернатите и е станал член на военен отряд за налагане на законите със силови методи. От него е „изстъргана“ и последната капка човещина и милост, за да няма никаква възможност да кривне от „правия“ път. Но както се получава в интересните сценарии, изкушението се появява в най-невралгичния момент, и то под формата на крехката и красива „грешница“ Анели, попаднала под ударите на Закона за Избора. Ян е объркан, люшкан между втълпената му омраза към старостта и децата, и неизследваната територия на любовта. Глуховски не тръгва веднага към развръзка с „романтичните инструменти“, а дълбае в ужасяващото минало на Ян, сблъсква го отново с трудните решения и го изправя пред почти влудяващи психологически капани. Всъщност Ян разказва през цялото време от първо лице и са му предоставени десетки страници, за да осмисли от всеки ъгъл промените в себе си, да преживее в пълна степен новото си „пречупване“ пред лицето на реалността.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„Бъдеще“</b> е силен роман, но част от него попада в нестройната стилистика на автора си – неговата страст да е многословен и разчупен. Глуховски не е достатъчно подреден, когато изгражда сцените си, опитва се да се освободи от схематичността, като по този начин изненадва или приятно, или неприятно читателя. Аз лично се сблъсках с някои нелогични моменти, висящи в небитието отклонения, липса на обосноваване тук-там. Мисля, че преди човек да си прави каквито и да е изводи, трябва да го прочете от кора до кора, за да напасне нещата. Но пък по време на самото четене човек има достатъчно време да направи сравненията с настоящето и да се вгледа по-добре в опасностите, които грозят човечеството в бъдеще. Няма как да избягат посланията, които Глуховски изпраща към ръководните органи в съвременните Русия и САЩ. Ако безсмъртието стане факт, елитът на Русия веднага би съзрял възможност да запази властта си завинаги (за Путин ли става въпрос?) и да остави на произвола на съдбата нещастното население. САЩ пък с вечно идеализирана си Американска мечта, ще превърне безсмъртието в капитал, за който ще се борят безпощадно най-хитрите и най-богатите.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Този роман на Глуховски се оказа приятна изненада за мен. Отдавна се отказах от прекалено лесните четива, а <b>„Бъдеще“</b> е достатъчно богата, за да прилича на лесна. Страхотна е!</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от мен: 4 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/budeshte/" target="_blank">Книголандия</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://azcheta.com/badeshte-dmitri-gluhovski/" target="_blank">Аз чета</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://oshteedinblogzaknigi.blogspot.bg/2015/09/blog-post_27.html" target="_blank">още един блог за книги</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knijno.blogspot.bg/2015/09/blog-post_29.html" target="_blank">На по книга, две</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://www.shadowdance.info/magazine/books/futu-re/" target="_blank">Shadow Dance</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://lovebigbooks.blogspot.bg/2015/10/blog-post.html" target="_blank">Love Big Books</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5258405274774113704.post-79265025141855221302016-02-19T20:21:00.000+02:002016-02-19T20:22:21.142+02:00„И опрости нам греховете“ на Ромен Сарду<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/02/blog-post_19.html"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifYtP5xoe8VjGxV9XldTteO8iD6c-jceB0ged0bzFMeqS09ETh58fozyjQOMpFU2IX30Jn5SuvCsTifptEOVraWF1Pt1RK3frSus467NEd39cSm0oxU5G6shJ2Op48dT7779IEuFcUvLx_/s1600/1-77794_521450731217256_683606620_o-667x1024.jpg" /></a></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: large;"> На война срещу грешниците в средновековен стил</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-size: medium;"></span></div>
<a name='more'></a><div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Отдавна не бях пътувал мислено толкова назад във времето. А книгата на Ромен Сарду ми направи впечатление още преди повече от две години, но поради купищата приготвени за прочит, все не ѝ идваше реда. Наскоро взех да си преглеждам „древните“ списъци и да вадя от забвение по някоя чудесия като тази. Излишно е да споменавам, че хоръроподобните сюжети и мистификациите на Църквата са винаги добре приети при мен, а слети в едно цяло, почти ме изпълват с екстаз. И така се стигна до прочита на <b>„И опрости нам греховете“</b> („Изток-Запад“, 2012, с превод на Владимир Атанасов). Тук са описани подробно издевателствата на Църквата с такава неподправена образност, че сегашното състояние на тази институция говори по-скоро за хвърляне на прах в очите, отколкото за някакво покаяние заради мрачната си история. Нещата са особено ужасяващи именно в Тъмните векове, за което време става въпрос в тази книга. Ромен Сарду е написал много силен роман, събиращ в себе си няколко жанра и нескромно подлютен с религиозна диващина. Да кажем една молитва и да продължим.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> 1284 година, Франция. Зимата се оказва страшно люта и всички пътища в по-отдалечените райони на Драгуанската епархия са почти непроходими. Но въпреки суровите условия и опасностите, дебнещи на всяка крачка, в Драгуан пристига свещеникът Ено Ги и научава за скорошната жестока смърт на епископ Акен. Смелчагата е повикан именно от епископа, за да поеме божиите дела в наскоро преоткритото отдалечено селце Йортлу. Всъщност Йортлу е по-скоро легенда в очите на местните жители, които изпитват неописуем ужас само от споменаването на името му. Последната капка слагат намерените човешки останки на трима души край една река, извираща от местност край зловещото селце. Всички са абсолютно сигурни, че ако в Йортлу все още живеят хора, то те отдавна са престанали да служат на Църквата и са се превърнали в кръвожадни слуги на Дявола. Въпреки всичко Ено Ги е решен да изпълни мисията и и да върне отново в лоното на църквата заблудените нещастници. Само че в селцето нещата стоят по съвсем различен начин и свещеникът ще трябва да прояви изключителна съобразителност и търпение, за да си свърши работата.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Друга линия в сюжета проследява викария Шюке, който се наема да закара останките на жестоко убития епископ Акен далеч от юрналите се да обругават трупа му Драгуански жители. Посоката е Париж, а пътят до там е пълен с премеждия и опасности, описани пределно натуралистично от Сарду.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Третата нишка проследява мрачната съдба на синът на легендарен воин, който вместо да се отдаде изцяло на божиите дела, се впуска в разгул и сатанински извращения. Църквата е подготвила за него специален обред, наситен с непоносими за човешката воля мъчения, за да го върне в правия път. Сарду отново не оставя и капка съмнение, че ще е милостив към читателя.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> <b>„И опрости нам греховете“</b> е от онези мрачни и ужасяващи истории, които изглеждат колкото реалистично, толкова и налудничаво, особено на фона на постепенно реформиралата се Църква, забегнала от буквалистичните тълкования на религиозните текстове. Според мен поредната стъпка ще е отказ от библейското летоброене, според което Вселената е на няколко хиляди години. А дано! Друг въпрос е, че към ден днешен е почти невъзможно божиите служители да се поддържат чисти и отдадени изцяло на светите си дела, без да се изкушат от нещо светско. В книгата на Ромен Сарду са вкарани едва ли не всички стари грехове на Църквата като институция. Направо да настръхне човек! Добре че днес е пожелателно да си религиозен. Поне по нашите ширини.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> С удоволствие си припомням и <b><a href="http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/07/blog-post_27.html" target="_blank">„Дъщерята на палача“</a></b> на Оливер Пьоч, която не пада по-долу от тази. Сами ще разберете защо я споменавам.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"> Ако има нещо, което да добавя, то ще е да видим още някоя книга на Ромен Сарду, защото пише страшно увлекателно и не се съобразява с това дали читателя няма да си изповръща червата, докато чете. Аз пък ядох ядки и все още съм добре.</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><b><i><u>Оценка от мен: 4.3 / 5</u></i></b></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;">Други ревюта:</span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><br /></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://knigolandia.info/book-review/i-oprosti-nam-grehovete/" target="_blank">Книголандия</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://azcheta.com/i-oprosti-nam-grehovete-romen-sardu/" target="_blank">Аз чета</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://izumen.blogspot.bg/2013/09/blog-post_6.html" target="_blank">Изумен</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="http://literaturatadnes.com/archives/1221" target="_blank">Литературата днес</a></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: medium;"><a href="https://bookhunterz.wordpress.com/2013/02/26/%D0%B8-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BC-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5/" target="_blank">Ловци на книги</a></span></div>
КНИЖЕН ПЕТЪРhttp://www.blogger.com/profile/05097697336216506426noreply@blogger.com0